На 4 април добричката публика ще може да се наслади на „Емил – изповед пред олтара на живота с историята и песните му” - най-новата постановка на режисьора Николай Априлов. Неговият брат – Влади Априлов, е написал сценария, а журналистът продуцент Георги Тошев е творчески директор на проекта за живота на изпълнителя на „Моя страна”, „Арлекино”, „Нашият сигнал”, „Ако си дал” и други класики на българската поп музика от втората половина на 20 век.
В този брой на вестник „ГЛАС” Ви срещаме с режисьора на спектакъла. Ники Априлов е един от създателите на култовото телевизионно шоу „Като лъвовете”, което правеше в продължение на 17 години. Работи с деца още от времето, когато е студент. Негови възпитаници са Камен Воденичаров, Влади Въргала, Мариян Бачев, Явор Гърдев…
- Господин Априлов, какво могат да очакват от спектакъла зрителите в Добрич?
Могат да очакват една вълнуваща история за живота на Емил Димитров. Тя е изключително интересна. Това беше и поводът да положа тези усилия, за да създам този спектакъл. Ние –българите, знаем малко за нашите известни сънародници. Ние почти нищо не знаем за Емил Димитров, освен „Моя страна, Моя България”, „Ако си дал” и още няколко емблематични песни. Но нищо не знаем за живота му – за детството, за родителите, за спънките, които е имал в живота си, за борбата за неговите песни, за любовта му, за разделите. За истинския фурор, който е имал в бившия Съветски съюз, за последните години, които са белязани със знака на лишения, липса на средства за елементарни битови нужди. Една наистина голяма звезда на Изтока, както са го наричали. Синатра на Изтока, Българският Жилбер Беко, Балканският Хулио Иглесиас – това са все прилагателни, използвани за него.
- Кой се нагърбва с тежката задача да влезе в образа на Емил Димитров?
Аз се нагърбвам. След като бях толкова много години зад кулисите като режисьор, изведнъж ми се прииска да се върна към първата си професия – актьорското майсторство. Защото имам нужда от това общуване с публиката. Още повече, че представлението се радва на изключително радушен прием. Имахме два големи спектакъла в Музикалния театър в София. Това, което казват всички, които го гледат, е, че повече плачат, отколкото се усмихват. Аз исках да бъде така, защото в последните години сълзите са чест гост в нашите очи, а ние се правим, че не ги усещаме. Тези евтини комедии, хиленици на мъже, облечени в женски дрехи – всичко това принизява сетивата и чувствителността на българина. Една птичка пролет не прави. Но аз пожелах да направя точно такова представление, което повече да разплаква, да вълнува и да кара да се замисляме. Наистина, след спектакъла публиката излиза с друго отношение към Емил, към нашите именити българи.
- Сълзите в очите на публиката са повече от песните или от историята?
Повече от историята. Тук държа да подчертая, че това не е концерт. Това е спектакъл. Ние не пеем всички песни целите. Пеем само 2-3, които са емблематични. Другите просто коментират сценичния разказ или това, което е отминало, или това, което предстои. Имам трима прекрасни млади певци – Пейо Филипов, Денислав Новев и Велин Михайлов. Музиката се изпълнява на живо. Нашият прекрасен пианист Страцимир Павлов и цигуларят Орлин Цветанов. Създава се една интимна атмосфера, която наистина мечтаех да се получи.
- Брат Ви Влади Априлов също участва в реализацията на спектакъла…
Да, той написа текста и получи много адмирации за това. Прочете стотици интервюта с Емил, негови разкази, ръкописа на неговия баща – Факира Мити, който е над 200 страници. И на базата на целия този материал, той написа текста, който аз научих (смее се). Представлението е около два часа. Но, както всички казват, не се усеща как минават те, на един дъх.
- Последно по какъв повод сте идвали в Добрич?
Радвам се, че ще бъда отново в Добрич. С този град са свързани много мои спомени, защото навремето имах много деца от Добрич в „Като лъвовете”. Сред тях са така известните сега братя Пламен и Иво Добреви.
- Това означава, че си спомняте „Вашите деца”, както ги наричате, от „Като лъвовете”…
Да, разбира се. Как да не ги помня. Ние с една прекрасна учителка в музикалното училище там сме работили – Стефка Василева. Имаше много добри деца оттам. Вие имате традиция в това отношение. В това училище се подготвят много такива деца, които се явяват на най-различни фестивали и конкурси. Това е много хубаво, защото сме талантлив народ. И колкото повече публичност се дава на този талант, толкова по-добре.
- Статистика правили ли сте за тези, може би, над 15 години? Колко деца са минали през „Като лъвовете”?
17 години беше предаването. И до ден днешен стои в класацията за 10-те най-дълго съществували на екран предавания. Проблемът не е в годините. Проблемът е в това, че то можеше още да съществува. Водещият можеше да се смени. Той можеше да бъде само продуцент. Идеята на предаването беше много хубава, защото, появявайки се на малкия екран, макар че тази телевизия сега почти никой не я гледа, тогава беше единствената телевизия, и, появявайки се на екран, децата получават одобрение от обществото, от приятели, близки, учители. Те ги поощряват. А това е едно от основните неща на таланта – да бъде видян и поощрен. По този начин получаваш „крила, за да литнеш”. Имам звездна селекция, ще спомена само Криско. Както виждате, всичко се руши. Лошото е, че на негово място не идва нещо подобно. Просто остава празно място.
- Всъщност, за времето си „Като лъвовете” беше в позицията на сегашните музикални формати, към които децата се стремят…
Да, но сега се правят по друг начин, с много повече средства. Но ние наистина имахме милионна аудитория и признание от малки, и големи телевизионни зрители. Аз обаче ги одобрявам. Брат ми работи в екипа на Магърдич Халваджиян. Той е главен сценарист на „Х Фактор“. Нека да ги има, но за по-малките деца няма. Тези формати са за по-големи. Децата не са печеливши по отношение на рекламата в телевизията.
- Да се върнем отново на спектакъла...
Това е различно представление от всичко това, което е виждала досега публиката - друг театър, друго докосване. Затова се приема и толкова радушно, защото зрителят остава изненадан от срещата си с този театрализиран спектакъл за живота на Емил. Навремето имаше един такъв спектакъл на великата Таня Масалитинова – „Едит Пиаф за себе си”, който разказваше за живота на тази голяма френска певица. Много е интересна главата, в която той се бори за песните си. Той се е борил за всяка една своя песен. Ще открехна малка вратичка, като кажа, че „Нашият сигнал” е спирана години наред от комисиите, които по това време са бдели за това какво се предлага на българската младеж. Понеже мелодията е в 9/8, я помислиха за замаскиран туист. И не я пускаха, защото казваха, че Емил Димитров пропагандира западно влияние. За да я запише и да я издаде, са били нужни много години. А колко много години момчетата свиреха под прозорците на своите любими тази мелодия.
Чрез спектакъла публиката ще се пренесе в света на тези песни - послания. Емил Димитров не е създавал просто някаква си естрадна поп музика. Той е пишел послания. Той няма слаба мелодия и незапомнящ се текст. Има само три песни, написани за майката. Я ми кажете - кой днес пише за майките? Има песни за родината, за раздялата, за любовта. Кой пише днес такива песни? Заслушайте се какво звучи в ефира. Затова тези певци като Емил, Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова остават ненадминати. Не, защото не могат да ги стигнат по вокално майсторство, а - по репертоар.
В този брой на вестник „ГЛАС” Ви срещаме с режисьора на спектакъла. Ники Априлов е един от създателите на култовото телевизионно шоу „Като лъвовете”, което правеше в продължение на 17 години. Работи с деца още от времето, когато е студент. Негови възпитаници са Камен Воденичаров, Влади Въргала, Мариян Бачев, Явор Гърдев…
- Господин Априлов, какво могат да очакват от спектакъла зрителите в Добрич?
Могат да очакват една вълнуваща история за живота на Емил Димитров. Тя е изключително интересна. Това беше и поводът да положа тези усилия, за да създам този спектакъл. Ние –българите, знаем малко за нашите известни сънародници. Ние почти нищо не знаем за Емил Димитров, освен „Моя страна, Моя България”, „Ако си дал” и още няколко емблематични песни. Но нищо не знаем за живота му – за детството, за родителите, за спънките, които е имал в живота си, за борбата за неговите песни, за любовта му, за разделите. За истинския фурор, който е имал в бившия Съветски съюз, за последните години, които са белязани със знака на лишения, липса на средства за елементарни битови нужди. Една наистина голяма звезда на Изтока, както са го наричали. Синатра на Изтока, Българският Жилбер Беко, Балканският Хулио Иглесиас – това са все прилагателни, използвани за него.
- Кой се нагърбва с тежката задача да влезе в образа на Емил Димитров?
Аз се нагърбвам. След като бях толкова много години зад кулисите като режисьор, изведнъж ми се прииска да се върна към първата си професия – актьорското майсторство. Защото имам нужда от това общуване с публиката. Още повече, че представлението се радва на изключително радушен прием. Имахме два големи спектакъла в Музикалния театър в София. Това, което казват всички, които го гледат, е, че повече плачат, отколкото се усмихват. Аз исках да бъде така, защото в последните години сълзите са чест гост в нашите очи, а ние се правим, че не ги усещаме. Тези евтини комедии, хиленици на мъже, облечени в женски дрехи – всичко това принизява сетивата и чувствителността на българина. Една птичка пролет не прави. Но аз пожелах да направя точно такова представление, което повече да разплаква, да вълнува и да кара да се замисляме. Наистина, след спектакъла публиката излиза с друго отношение към Емил, към нашите именити българи.
- Сълзите в очите на публиката са повече от песните или от историята?
Повече от историята. Тук държа да подчертая, че това не е концерт. Това е спектакъл. Ние не пеем всички песни целите. Пеем само 2-3, които са емблематични. Другите просто коментират сценичния разказ или това, което е отминало, или това, което предстои. Имам трима прекрасни млади певци – Пейо Филипов, Денислав Новев и Велин Михайлов. Музиката се изпълнява на живо. Нашият прекрасен пианист Страцимир Павлов и цигуларят Орлин Цветанов. Създава се една интимна атмосфера, която наистина мечтаех да се получи.
- Брат Ви Влади Априлов също участва в реализацията на спектакъла…
Да, той написа текста и получи много адмирации за това. Прочете стотици интервюта с Емил, негови разкази, ръкописа на неговия баща – Факира Мити, който е над 200 страници. И на базата на целия този материал, той написа текста, който аз научих (смее се). Представлението е около два часа. Но, както всички казват, не се усеща как минават те, на един дъх.
- Последно по какъв повод сте идвали в Добрич?
Радвам се, че ще бъда отново в Добрич. С този град са свързани много мои спомени, защото навремето имах много деца от Добрич в „Като лъвовете”. Сред тях са така известните сега братя Пламен и Иво Добреви.
- Това означава, че си спомняте „Вашите деца”, както ги наричате, от „Като лъвовете”…
Да, разбира се. Как да не ги помня. Ние с една прекрасна учителка в музикалното училище там сме работили – Стефка Василева. Имаше много добри деца оттам. Вие имате традиция в това отношение. В това училище се подготвят много такива деца, които се явяват на най-различни фестивали и конкурси. Това е много хубаво, защото сме талантлив народ. И колкото повече публичност се дава на този талант, толкова по-добре.
- Статистика правили ли сте за тези, може би, над 15 години? Колко деца са минали през „Като лъвовете”?
17 години беше предаването. И до ден днешен стои в класацията за 10-те най-дълго съществували на екран предавания. Проблемът не е в годините. Проблемът е в това, че то можеше още да съществува. Водещият можеше да се смени. Той можеше да бъде само продуцент. Идеята на предаването беше много хубава, защото, появявайки се на малкия екран, макар че тази телевизия сега почти никой не я гледа, тогава беше единствената телевизия, и, появявайки се на екран, децата получават одобрение от обществото, от приятели, близки, учители. Те ги поощряват. А това е едно от основните неща на таланта – да бъде видян и поощрен. По този начин получаваш „крила, за да литнеш”. Имам звездна селекция, ще спомена само Криско. Както виждате, всичко се руши. Лошото е, че на негово място не идва нещо подобно. Просто остава празно място.
- Всъщност, за времето си „Като лъвовете” беше в позицията на сегашните музикални формати, към които децата се стремят…
Да, но сега се правят по друг начин, с много повече средства. Но ние наистина имахме милионна аудитория и признание от малки, и големи телевизионни зрители. Аз обаче ги одобрявам. Брат ми работи в екипа на Магърдич Халваджиян. Той е главен сценарист на „Х Фактор“. Нека да ги има, но за по-малките деца няма. Тези формати са за по-големи. Децата не са печеливши по отношение на рекламата в телевизията.
- Да се върнем отново на спектакъла...
Това е различно представление от всичко това, което е виждала досега публиката - друг театър, друго докосване. Затова се приема и толкова радушно, защото зрителят остава изненадан от срещата си с този театрализиран спектакъл за живота на Емил. Навремето имаше един такъв спектакъл на великата Таня Масалитинова – „Едит Пиаф за себе си”, който разказваше за живота на тази голяма френска певица. Много е интересна главата, в която той се бори за песните си. Той се е борил за всяка една своя песен. Ще открехна малка вратичка, като кажа, че „Нашият сигнал” е спирана години наред от комисиите, които по това време са бдели за това какво се предлага на българската младеж. Понеже мелодията е в 9/8, я помислиха за замаскиран туист. И не я пускаха, защото казваха, че Емил Димитров пропагандира западно влияние. За да я запише и да я издаде, са били нужни много години. А колко много години момчетата свиреха под прозорците на своите любими тази мелодия.
Чрез спектакъла публиката ще се пренесе в света на тези песни - послания. Емил Димитров не е създавал просто някаква си естрадна поп музика. Той е пишел послания. Той няма слаба мелодия и незапомнящ се текст. Има само три песни, написани за майката. Я ми кажете - кой днес пише за майките? Има песни за родината, за раздялата, за любовта. Кой пише днес такива песни? Заслушайте се какво звучи в ефира. Затова тези певци като Емил, Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова остават ненадминати. Не, защото не могат да ги стигнат по вокално майсторство, а - по репертоар.
Коментирайте
1 USD = 1.83027 BGN
1 GBP = 2.27568 BGN
1 CHF = 2.00105 BGN
