Николай Ненчев: Най-тревожният проблем е, че в НС няма мнозинство по отношение на НАТО

Николай Ненчев е роден  на 11 август 1966 г. в Ямбол. Завършва „Право“, „Политически науки“ и „Международни отношения“. От 1989 г. е председател на Независимото студентско дружество и участва във възстановяването на БЗНС -Никола Петков. През 1992 г. става член на Управителния съвет на БЗНС, а от 1994 г. е председател на Земеделския младежки съюз. Между 1997 и 2002 г. е началник на Кабинета на вицепрезидента Тодор Кавалджиев. През 2011 г. става председател на БЗНС.
Народен представител в 43-ото Народно събрание.
От 7 ноември 2014 до 26 януари 2017 г. е министър на отбраната на Република България.
 
- Г-н Ненчев, поводът за срещата ни с Вас е едно събитие от историята, което ние - българите, по никакъв начин не бива да забравяме – 118 години от Дуранкулашките събития. Как премина честването?

Чудесно. Първо искам да благодаря на организаторите, на хората, които все още имат отношение към това събитие. Но аз се опитвам да направя равносметка и се чудя какво се случи през всички тези години. Защото това събитие в много голяма степен подчертава силата на българския дух, на онзи непоколебим дух. Тези събития са изблик на една енергия, като в случая трябва да подчертаем стихийността. Защото сме свикнали подобни събития да бъдат организирани отвън, да бъдат подпомагани от различни сили. Tова събитие е красноречиво и за силата на българската интуиция. Защото хората осъзнават, че този данък „десятък” е несправедлив и с цената на много усилия, и жертви успяват да се противопоставят.
 
- А днес като че ли е немислимо българският народ да бъде толкова организиран, да се противопостави на каквато и да е несправедливост?
 
Ако тогава са вземали от народа от десет едно, то днес съотношението е осем от десет. Да не кажа, че ни вземат и всичките десет. И ние пак не намираме сили в себе си. Затова се питам какво се случи. Къде остана този висок български дух, този нрав, патриотизъм? Къде се пречупи в годините и каква е истинската причина? На тези въпроси трябва да си отговорим първо.
 
- Това честване обаче е повод да се съберете Вие - земеделците, независимо под какви знамена стоите…
 
Нека да го кажа ясно – аз станах част от БЗНС в далечната 1989 година, преди събитията, които свалиха Тодор Живков от власт. Тогава се наричаше БЗНС - Никола Петков. През 1992 година се извърши един обединителен конгрес и нищо повече. Затова не съм склонен да внушаваме това разделение. Имам много добра комуникация с моите колеги, лидери на другите земеделски партии…
 
- Мисълта ми беше: какво друго би могло да Ви обедини, освен такива годишнини?
 
Знаете ли, Вие ми задавате този въпрос за първи път от много време насам, сигурно са минали години. Аз винаги съм се стремял към това – да отстоявам принципите на БЗНС. Да няма колебание какво е БЗНС и каква е неговата политика.
Мен ме интересува повече разговорът за бъдещето, а не за миналото. Мисля, че дадох достатъчно ясни знаци по време на своя мандат.
 
- В този смисъл, дали, ако се вдигнат по подобен начин хората срещу проекта „АЕЦ Белене”, могат да постигнат нещо?
 
Благодаря Ви, много добър въпрос. Сетих се за един конгрес на БЗНС, може би, през 1990 или 1991 година. Спомням си покойния Йосиф Петров, който беше заместник-председател на Народното събрание. Той каза нещо изключително важно на този конгрес. Оприличи българския народ като тестото – може да бъде месено, да бъде мачкано, но, като му дойде времето – излиза от съдовете. Та проектът „Белене” и посещенията на Радев и Борисов в Русия дават много основания за това. Струва ми се, че започва един процес на пълна фрагментация на политическия живот и най-вероятно това ще доведе до много сериозни промени. Няма ясна алтернатива на това, което се случва в държавата. Някак всички прегърнаха идеята колко е добре да бъдем близо до Русия, да служим и да изпълняваме нейните капризи и в Парламента се отвори една голяма ниша.
Когато бяха министър, често сме си говорили с премиера Борисов и съм му казвал, че това, че Реформаторският блок е в Парламента и има този тип поведение, е нещо много добро. Защото поведението на Блока държеше хората далеч от улицата. Сега вече не е така. Бях на последния протестен митинг и усетих тази енергия, която може да повлече изключително много хора. Темата е чувствителна, това е грях спрямо българските граждани, спрямо България. Да не говорим, че схемата вече ни е известна и ние се противопоставихме. Самият Бойко Борисов я определи като „тежка корупционна схема”. Да не говорим, че няма никаква яснота относно електричеството, което ще се произвежда. Да не говорим, че това е силно сеизмична зона.
Тъй като се намирам в Добруджа, нека дам една тема, по която да се замисли Вашата аудитория. Защо никой български държавник не помисли върху възможността да платим тази централа на Русия под формата на земеделска продукция. Не зная колко е крайната цена, около 22 милиарда…
 
- Нали го изчислиха, че на глава от населението се падат по около 4700 лева. Това е като десятъка, но как ще го наречем сега?
 
Ако има такава възможност – да платим на Русия със земеделска продукция, това би означавало да превърнем България в райска градина. Това би означавало, че всеки български гражданин, който се занимава със земеделие, ще има на 100 процента реализация на своята продукция, до последния грам. При това за период от 20-30 години. Хайде да поставим така въпроса и да видим какъв ще бъде отговорът. Братски народи сме, ще строим заедно – нека Ви платим в земеделска продукция.
 
- Искахте да говорим за бъдещето. Проектът „Демократична България” част ли е от това бъдеще?
 
Пожелавам успех на колегите, имали сме чудесни взаимоотношения във времето. Това, което се случва в последните дни, може да засили този проект и най-вероятно така ще се случи. Това, което направиха и президентът, и премиерът, и политическите лидери дава много основания в тази насока. Вероятно голяма част от хората ще се преориентират натам.
За пореден път се разчита на късата българска памет. Отново се получава разминаване между това, което се говори, и това, което се прави, защото българите лесно забравят. Когато бяхме в Реформаторския блок, водихме много жестока битка, заедно с колегите от ДСБ, за това да имаме конгрес и този конгрес да излъчи един лидер, и той да носи отговорност. Продължавам да вярвам, че бях прав тогава. Защото отговорността бе размита и не ми се иска да повторим същия сценарий.
 
- Като бивш министър на отбраната, как Ви се струва идеята на Веселин Марешки да се спре въоръжаването на българската армия? На мен ми се струва смехотворна.
 
Защо Ви се струва смехотворна, това е много сериозен въпрос. Това е много сериозен сценарий, който обаче не е в капацитета на г-н Марешки да го измисли. Той не е инициатор на това. Не подценявайте този въпрос.
 
- Първата крачка е „вън от НАТО”, то като че ли стана ясно…
 
Натам вървим. Най-тревожният проблем е, че в Народното събрание няма мнозинство по отношение на НАТО. Правителството не се ползва с необходимото доверие, което е много опасно. Това действително може много силно да разклати членството ни в НАТО. Нашите партньори са изключително внимателни към това, което се случва, и ние отново не изпълняваме нашите ангажименти.
Когато като министър за първи път посетих щаб-квартирата на НАТО, първият въпрос на Столтенберг към мен бе: „Г-н министър, имате ли намерение най-после да изпълнявате задълженията си?”. Аз направих не малко и затова ме съдят днес. Заради това, че бях принципен и последователен по отношение на политиките, които водих.
Каква е ситуацията в момента – Волен Сидеров може да говори каквото си иска от Крим, но ние много лесно ще го заменим с Марешки. И веднага натиснаха и другата пионка. И Марешки се обяви: „най-добре да излезем от НАТО”. Което означава, че Борисов няма „патерица”, няма отговор, няма необходимото мнозинство в Парламента по отношение на НАТО. Най-вероятно и това ще бъде неговият отговор: „Това е положението, аз нямам мнозинство. Единият вариант е да хвърля държавата в хаос, да отидем на предсрочни избори, което пък означава, че на власт може да дойде Корнелия Нинова с ДПС…”. 
Целта е да бъде разколебан поне един член на ЕС и на НАТО. Да увисне, за да даде основание на злите сили да кажат, даже той го каза преди няколко дни в прав текст Леонид Решетников (бивши генерал от КГБ и екс шеф на Руския институт за стратегически изследвания – бел.ред.) – какво ще ми говорите да бутаме НАТО, като то само ще се разпадне. Ето Ви го сценарият и той в никакъв случай не е за подценяване. Няма нищо смешно. Аз се чудя на президента Румен Радев, който призовава да не обръщаме внимание. Напротив – точно на това трябва да се обърне сериозно внимание. 
Не вървим на добре. Затова се надявам събития като Дуранкулашките  да накарат българския народ да се замисли.

Коментирайте