Влиятелният и определян от някои като най-ярка звезда в съвременната астрофизика британски учен Стивън Хокинг почина на 76 години, съобщи семейството му, цитирано от британски и световни медии.
"Ние сме дълбоко опечалени от смъртта на нашия любим баща. Той беше велик учен и изключителен човек, чиято работа ще живее още много години", пишат децата му Люси, Робърт и Тим в текста, публикуван от британската агенция "Прес асосиейшън". "Някога казваше: "Това нямаше да е кой знае каква Вселена, ако в нея не живееха хората, които обичаш."
Хокинг е сред учените, повлияли най-много на съвременното разбиране за Вселената с работата си върху черните дупки и с научнопопулярни произведения като "Кратка история на времето". Приживе роденият през 1942 г. британец се смяташе за един от най-големите умове в света, а според някои - за наи-известния учен в съвременния свят.
Както за близките му, така и за друи други учени той беше символ на неограничените възможности на човешкия ум, отбелязва "Гардиън". Причината е в здравословното му състояние. На 22 г. получава диагнозата амиотрофична латерална склероза, с която се смята, че ще живее едва няколко години. Заболяването му обаче се развива необичайно бавно, той продължава работата си повече от половин век, макар и прикован в количка и с "електронен" глас (следствие от друг здравословен проблем), който се превърна в един от символите на съвременната наука.
В интервюта и публикации той е заявявал, че уврежденията му не са били значим проблем в работата му в теоретичната физика, а дори в известен смисъл са му "помогнали".
"Ние сме дълбоко опечалени от смъртта на нашия любим баща. Той беше велик учен и изключителен човек, чиято работа ще живее още много години", пишат децата му Люси, Робърт и Тим в текста, публикуван от британската агенция "Прес асосиейшън". "Някога казваше: "Това нямаше да е кой знае каква Вселена, ако в нея не живееха хората, които обичаш."
Хокинг е сред учените, повлияли най-много на съвременното разбиране за Вселената с работата си върху черните дупки и с научнопопулярни произведения като "Кратка история на времето". Приживе роденият през 1942 г. британец се смяташе за един от най-големите умове в света, а според някои - за наи-известния учен в съвременния свят.
Както за близките му, така и за друи други учени той беше символ на неограничените възможности на човешкия ум, отбелязва "Гардиън". Причината е в здравословното му състояние. На 22 г. получава диагнозата амиотрофична латерална склероза, с която се смята, че ще живее едва няколко години. Заболяването му обаче се развива необичайно бавно, той продължава работата си повече от половин век, макар и прикован в количка и с "електронен" глас (следствие от друг здравословен проблем), който се превърна в един от символите на съвременната наука.
В интервюта и публикации той е заявявал, че уврежденията му не са били значим проблем в работата му в теоретичната физика, а дори в известен смисъл са му "помогнали".
Снимка:metrouk2.files.wordpress.com
Източник:Dnevnik.bg