Потомка на Раковски е първото дете на Свободна Добруджа, кръстена е Свобода

Със сигурност щеше да е много по-различен, по-обикновен. Нямаше да бъда по-малко обичана от приятелите и семейството си, но щеше да е различно.

При всички случаи – положително. Усещам повече уважение, повече симпатия. Мога да кажа, че съм един щастлив човек. Голям шанс съм имала с това – баща ми да бъде пръв и да ме запише с прекрасното име Свобода. Името ми да се състои от толкова хубава дума. Защото много хора са дали без да се замислят младостта и живота си за тази една единствена думичка – Свобода.

Не мога да кажа точно. Аз съм расла като едно щастливо дете, обгрижвано от добри родители. Едно дете бях. Както и аз имам само една дъщеря, но за жалост тя живее много далеч – в Чикаго. Често си мисля – ето, получавам уважение, внимание, но бих била много по-щастлива, ако мога да споделя всичко с нея и двете ми внучки. Често се виждаме – това лято ми бяха на гости, аз изкарах зимата в Чикаго.

Не. Само първата буквичка на голямата – казва се Симона. Но другата баба е Събка и затова само първата буква е на двете. Бих се радвала да се казва Свобода, но както и да е.

Съпругът ми по майчина линия е румънец (смее се). Майка му е румънка, даже той нямаше никакви роднини тук, само две сестри, омъжени за българи.
А аз винаги съм смятала, че румънците са възпитани мъже, интелигентни, ларж. Даже някой българин като се държи по-галантно, възпитано казвахме, че има румънско възпитание. Така че изцяло положително ми отношението към румънците, няма и защо да е иначе.
Ако някога румънците са се отнасяли зле с българите, аз нямам спомени. Макар че един от дядовците ми, който е бил доста богат, е пострадал от тях – отнели са му много земя. Но няма за какво да имам отрицателни чувства.

Пак може би някакъв шанс, но съпругът ми Янко беше роден на 22 септември. Обезателно всяка година правихме някакво тържество с много гости и приятели. Той беше много интелигентен човек и съм доволна от живота си с него. Когато се оженихме, аз бях на 20 години, а той на 21. Както се казва, ние пораснахме заедно. Много си пасвахме като характери.

Ако не са се стекли така обстоятелствата, съм щяла да бъда кръстена или Тодора, на едната ми баба, или Маруся. Баща ми е бил сирак и не знам много за неговия род, но от страна на майка ми произхождам от много добри и уважавани фамилии. Имам роднинска връзка с Георги Раковски, съответно и с капитан Георги Мамарчев, който е негов вуйчо. Прабабата на майка ми е сестра на бащата на Раковски. Навремето всички синове от семейството са учили в Одеса и така прадядо ми попада в това семейство. Дълга история, но съм благодарна на съдбата.

Коментирайте