Предлагат ВиК секторът да се финансира с водни облигации

Субсидиите от фондовете на ЕС ще са достатъчни за финансиране на не повече от 30% от общия обем на нужните капиталови разходи във ВиК сектора за 10-годишен срок. Липсващите 70% от вложенията трябва да се осигурят от държавния бюджет и ценовите приходи на дружествата. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при откриване на четвъртата годишна водна конференция "Механизми за финансиране на ВиК сектора".

За да набави този финансов ресурс, правителството обмисля възможността за прилагане на иновативен механизъм за финансиране на ВиК сектора - с т. нар. водни бондове (водни облигации). Този начин на допълнително набиране на средства за ВиК мрежата се прилага в момента в Италия, но е използван и в повечето страни от ЕС, където секторът е недофинансиран и европейските пари за него не достигат.

Какво представляват водните бондове (облигации)?

Става дума за окрупняване на няколко водни дружества в рамките на една област или на няколко области. Те се обединяват в дружество, което емитира водни бондове, които се пускат на борсата. По този начин се осигурява допълнителен финансов ресурс за инвестиции в пречиствателни станции, водопроводи и канализация и в дългосрочен план те се откупуват. Министърът напомни, че досегашните инструменти за финансов инженеринг се реализираха с подкрепата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и на Европейския инвестиционен фонд(ЕИФ).

В Италия например схемата с бондовете е направена от Европейския фонд.

"България също разчита да проведе срещи с представители на фонда и да получим предложение за съответните модели за реализация на идеята", каза Павлова.

Тя е категорична, че новата борсова схема за набавяне на липсващите средства за финансиране на ВиК съоръженията няма да доведе общините до задлъжнялост.

"Идеята е чрез Асоциацията на ВиК дружествата те да получат подкрепа и да издадат бондовете за сметка на активите, които ние им делегираме да управляват, срещу инвестициите и срещу подобряването на инфраструктурата и намаляването на загубите на вода, а не да задължим общините да го правят", коментира регионалният министър.

Новият механизъм може да се въведе най-рано след структурирането на ВиК операторите в обединени дружества, с преостойностени активи. Едва след това те ще могат да залагат водни облигации на борсата. Като инвестиция това не може да се случи преди 2018 г.

Министърът каза още, че цената на водата няма да се вдига в близките 10 години. Ако има поскъпване, то няма да е повече от 0,01 лв. След този период ще има поскъпване на водата за потребителите, но то няма да е със заложените в стратегията 4%, а само с 2,5%.

"Това е много важно като съчетание поне до 2020 г., когато ще имаме европейски ресурс от 2,5 млрд. лв. във ВиК мрежата", посочи Павлова. 

Предвижда се новите бизнес планове на ВиК дружествата да започнат да се прилагат от 2017 г.

Коментирайте