Много интересен съд, който е смятан за може би древен котлон, откриват археолозите в Дуранкулашкия комплекс. Той представлява два съда, като долният е кух и най-вероятно е поставян върху въглени, а горният съд е с биконично дъно, който влиза в горния отвор на съда и така по всяка вероятност са затопляли храната си.
За тези любопитни сведения, сподели пиарът на Регионален исторически музей – Добрич Ивелина Романова в рубриката на Медийна група „Добруджа“ – „Културното наследство на Добруджа“.
Археологическите разкопки в Дуранкулак започват през 1974 г. от научен колектив под ръководството на проф. д-р на и.н. Хенриета Тодорова. Направените там открития донесоха много нови знания относно праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа.
С малки прекъсвания вече близо 30 години се работи по различните хоризонти, които обхващат Дуранкулашкия комплекс, каза Романова.
Най-ранните находки, които са открити тук, са от много различни материали. Има от глина, кости, кремък и камък. Това подсказва, че тук може би се е намирало най-древното уседнало население по нашите земи. Тук вече се изграждат постоянни жилища, това са т. нар. землянки или вкопани жилища. Има и много интересни открития, които смайват. Жреческите погребения се отличават с това, че са по-богати на задгробни дарове. В Регионален исторически музей се съхранява друг уникален съд, който в четирите посоки на света има кръст, затворен в окръжности, което показва вечния кръговрат на живота, заяви музейният специалист.
В Дуранкулак е разкрит най-големият праисторически некропол в света. Феноменалното тук е, че са разкрити погребения с изцяло запазени кости, освен гробните дарове. В Експозицията „Археология на Добруджа“ в РИМ-Добрич, са представени 3 такива погребения. Едното е жреческо погребение, с почти изцяло запазен скелет и с погребални дарове, в което има дори две медни гривни. При друго погребение, което също най-вероятно е на жрица, където липсва целият скелет, са открити 4 глинени фигурки на Богинята майка- земя или това са така наречените Венери по долния Дунав. Уникална е и откритата женска глинена фигурка, която представлява един кенотаф(символично погребение) на жрица. На една от ръцете й има медна гривна, а в средата, между гърдите на фигурката, има врязана украса или пиктограма. Може би това представляват първите писмени знаци, които са намерени по нашите земи. Пиктограми са откривани и на други места в България, главно върху глинени плочки. Тези пиктограми показват, че най-вероятно най-древната цивилизация в света се е зародила по Долния Дунав, Североизточното Черноморие, защото, ако се насложат някои от тези знаци и в Египетското писмо, и в Месопотамското – са много сходни.
Това лято се работи доста активно отново в Праисторическия слой. В по- късния прабългарски период е открита сграда, по която личат следи от голямо земетресение, което пък показва, че това е един доста сеизмичен регион, каза пиарът на РИМ.
Тук е открита и най-старата архитектура от камък и най-старите жилища от камък на континента Европа.
След последните изследвания, направени в България, светът все повече се уверява, че макар страната ни да е малка като територия и финансово погледнато е „на опашката“ в Европа, това, което е съхранено в музеите и имаме запазено в недрата й - е наистина уникално, завърши Романова.
Репортаж на Христина Карамфилова и Стефан Калев
За тези любопитни сведения, сподели пиарът на Регионален исторически музей – Добрич Ивелина Романова в рубриката на Медийна група „Добруджа“ – „Културното наследство на Добруджа“.
Археологическите разкопки в Дуранкулак започват през 1974 г. от научен колектив под ръководството на проф. д-р на и.н. Хенриета Тодорова. Направените там открития донесоха много нови знания относно праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа.
С малки прекъсвания вече близо 30 години се работи по различните хоризонти, които обхващат Дуранкулашкия комплекс, каза Романова.
Най-ранните находки, които са открити тук, са от много различни материали. Има от глина, кости, кремък и камък. Това подсказва, че тук може би се е намирало най-древното уседнало население по нашите земи. Тук вече се изграждат постоянни жилища, това са т. нар. землянки или вкопани жилища. Има и много интересни открития, които смайват. Жреческите погребения се отличават с това, че са по-богати на задгробни дарове. В Регионален исторически музей се съхранява друг уникален съд, който в четирите посоки на света има кръст, затворен в окръжности, което показва вечния кръговрат на живота, заяви музейният специалист.
В Дуранкулак е разкрит най-големият праисторически некропол в света. Феноменалното тук е, че са разкрити погребения с изцяло запазени кости, освен гробните дарове. В Експозицията „Археология на Добруджа“ в РИМ-Добрич, са представени 3 такива погребения. Едното е жреческо погребение, с почти изцяло запазен скелет и с погребални дарове, в което има дори две медни гривни. При друго погребение, което също най-вероятно е на жрица, където липсва целият скелет, са открити 4 глинени фигурки на Богинята майка- земя или това са така наречените Венери по долния Дунав. Уникална е и откритата женска глинена фигурка, която представлява един кенотаф(символично погребение) на жрица. На една от ръцете й има медна гривна, а в средата, между гърдите на фигурката, има врязана украса или пиктограма. Може би това представляват първите писмени знаци, които са намерени по нашите земи. Пиктограми са откривани и на други места в България, главно върху глинени плочки. Тези пиктограми показват, че най-вероятно най-древната цивилизация в света се е зародила по Долния Дунав, Североизточното Черноморие, защото, ако се насложат някои от тези знаци и в Египетското писмо, и в Месопотамското – са много сходни.
Това лято се работи доста активно отново в Праисторическия слой. В по- късния прабългарски период е открита сграда, по която личат следи от голямо земетресение, което пък показва, че това е един доста сеизмичен регион, каза пиарът на РИМ.
Тук е открита и най-старата архитектура от камък и най-старите жилища от камък на континента Европа.
След последните изследвания, направени в България, светът все повече се уверява, че макар страната ни да е малка като територия и финансово погледнато е „на опашката“ в Европа, това, което е съхранено в музеите и имаме запазено в недрата й - е наистина уникално, завърши Романова.
Репортаж на Христина Карамфилова и Стефан Калев