Премиерът концентрира още власт с реформата на спецслужбите

Премиерът е на път да събере още власт върху спецслужбите, ако бъде прието предложението на депутати от ГЕРБ той да назначава вече и шефа на военното разузнаване, което в момента става със заповед на министъра на отбраната.

Пакетът законопроекти за специалните служби предстои да влезе в пленарната зала за второ четене, като се очаква те да бъдат сериозно ремонтирани.

Според предложение на ГЕРБ правомощията на министъра на отбраната по отношение на служба "Военна информация" ще бъдат орязани. В доклада на парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност преди второто четене на рамковия закон за националната сигурност е записано, че по предложение на премиера президентът назначава и освобождава ръководителите на ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване”, главния секретар на МВР, но и шефовете на военното разузнаване.

Службата ще остане в администрацията на Министерството на отбраната. Годишният й план обаче вече няма да се одобрява само от военния министър, а от премиера.

Друг все още неясен въпрос около военното разузнаване са изискванията, на които трябва да отговаря нейният ръководител.

От БСП и Патриотичния фронт искат директорът й да бъде задължително военен с генералско или адмиралско звание. Ако това предложение бъде прието, ще трябва да се назначи нов шеф на службата, тъй като назначеният наскоро на поста Йордан Бакалов е цивилен. Според източници на Меdiapool e малко вероятно да мине подобно предложение.

Според предложението на депутати от ГЕРБ обаче независимо дали шефът е цивилен или военнослужещ, той трябва да се предлага от премиера.

Предложението за сливане на военното и цивилното разузнаване на Реформаторския блок вече бе отхвърлено.

Рамковият закон за националната сигурност детайлно разписва и засилва правомощията на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който концентрира значителна власт. Предвижда се още цивилното разузнаване да бъде извадено от шапката на президентството и да премине към Министерския съвет. НСО засега остава на подчинение на президента.

Освен рамковия закон в пакетът влизат и устройствени закони за цивилното и военното разузнаване, както и за Националната служба за охрана.

Около правомощията на държавните охранители и кръгът лица, които да охраняват, все още има значителни спорове, които ще трябва да бъдат изяснени в пленарна зала.

Службите през последните две десетилетия работят без закони, което се превърна удобно статукво, оправдаващо техния непрозрачен начин на управление и възможността да бъдат използвани за лични или политически цели, каквито съмнения се появяват покрай периодично избухващи скандали.

Въпросът за регламентирането на дейността на двете служби бе актуален и в първия мандат на ГЕРБ, но законите така и не минаха през пленарна зала.

Коментирайте