Начало >Добруджа >Култура

Преводът-лица и маски

07.08.2013 г. 11:11:00 ч.
/ ИА Добруджа
Преводът-лица и маски
Аглика Маркова се включва в събитието „Преводът-лица и маски”, една инициатива от Дните на морето в Шабла по едноименната книга на Емил Басат. Началото е от 19.30 часа в Зеления център. Басат и неговата съпруга вече посрещнаха Маркова, това е първото й гостуване в града. Тя осигури за книжния пазар тонизиращата проза на Джон Макгахърн „Сред жени”-първата книга на автора, излизаща на български език. Публикуването е с подкрепата на ILE - държавната агенция, която поощрява преводи на ирландски автори и популяризира ирландската литература в чужбина. Поредното предизвикателство пред преводачката е книгата „С лице към изгряващото слънце”, която описва живота на три семейства около едно езеро. Упоителна книга, в която няма зловещи събития, но провокират много неща за гадаене. Маркова очаква срещата си с публиката в Шабла убедена, че българите не четат малко. „Виж, не четат това, което на нас ни се иска. Избират четива дъвка за очите, това е свързано с живота в България”, отбелязва преводачката. Борбата със словото обединява колегите й-търсят най-точния израз за текста, който превеждат. „Това е сладка борба, преводачът излиза често победител, но една страница може да се окаже много дълга-може да отнеме ден, седмица, месец, в които си казваш кое как е трябвало да бъде.” 

 И още от Аглика Маркова: Ако у нас съществува категорията „среден читател", то на този среден читател изобщо не му хрумва кому е задължен за романа, който „гълта" в тролея или вечер преди да заспи. Затова решихме да кажем и да повтаряме при всеки удобен случай: преводачите на художествена литература са хората, благодарение на които стават наше достояние най-добрите, най-привлекателните, най-напредничавите, най-забавните, най-модерните чуждоезични. произведения. А също и не толкова добри, привлекателни, напредничави, забавни или модерни произведения; а също и глупави, и просташки. Вкусове - различни и за всеки вкус си има и преводач. Но едно нещо обединява хората в тази професия: благодарение на техния труд нашият „среден читател" без преувеличение е по-начетен от колегата си в други държави. Как се постига това? Талант, разбира се, е нужен, но е нужно и нещо повече: усет. Усет и познание - не толкова на чуждия език, макар че то е задължително условие, но познаване на българския език във всичките му тънкости. Сърцето ме заболява, когато се сблъскам с абсолютно пренебрежителното отношение към българския език, на което сме свидетели през последните няколко години. Дали са тръгнали по стъпките на героите от „Криворазбраната цивилизация", дали са опиянени от възможността да разбират чужди езици (най-вече английски), дали просто поради националното ни нехайство към своето, цялото ни младо поколение говори с ненамясто употребявани, недоразбрани или просто побългарени английски думи. Преди седмица чух, че не знам си какво се радвало на голям „съпорт". Преди това ми беше казано по телевизията, че еди къде си не искали американските „трупи". Театрални трупи? Трупове? Не, разбира се, US troops са войскови части, ама кой ще се хаби да мисли, ние говорим английски. Да не споменаваме прословутата повсеместна грешка: превода на английската дума „ammunition", муниции, като „амуниции", тоест конски сбруи.

 


Коментирайте
Подобни новини
Сестрите Мария и Слава Славови - с концерт в Добрич на 11 април
Сестрите Мария и Слава Славови - с концерт в Добрич на 11 април
Ценни вещи на Адриана Будевска пристигнаха в Добрич благодарение на кораба на антарктиците (ВИДЕО)
Ценни вещи на Адриана Будевска пристигнаха в Добрич благодарение на кораба на антарктиците (ВИДЕО)
Къщата музей „Адриана Будевска“ в Добрич - единствената на актриса в България (ВИДЕО)
Къщата музей „Адриана Будевска“ в Добрич - единствената на актриса в България (ВИДЕО)
Театър „Дея“ се готви за най-мащабния си мюзикъл досега
Театър „Дея“ се готви за най-мащабния си мюзикъл досега



Яндекс.Метрика