През 2019 година, в сравнение с миналата 2018, се обучават повече инженери, лекари и учители и по-малко икономисти, юристи и администратори.
Това каза Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество", по време на представянето на Рейтинговата система на висшите учебни училища в България за 2019 г., предаде репортер на БГНЕС.
От думите му стана ясно още, че безработицата сред завършилите висше образование е рекордно ниска, едва 2.2%.
Той направи сравнение с 2014 г. когато тя е стигала до 7% в определени направления.
"Днес, безработни висшисти на практика няма, но половината от тях се реализират на позиции, които не изискват висше образование. Този проблем засяга по-скоро завършилите степен „Бакалавър“, отколкото „Магистър“ – над 60 % от магистрите се реализират на позиции, изискващи висше образование, а при бакалаврите този процент е под 36%“, посочи той.
Сред специалностите, в които висшистите заемат позиции, изискващи завършено висше образование са на първо място „Военно дело“, „Медицина“, „Фармация“, „Общество и здраве“.
От обратната страна на статистиката, най-малко от завършилите специалност „Туризъм“ се реализират на позиции, изискващи завършено висше образование. Сред другите специалности са „Биотехнологии“, „Животновъдство“, „Хранителни технологии“ и др.
Стана ясно още, че броят на студентите през последната година у нас намалява тематично с около 6000 студенти и с 45 000 студенти сравнено с преди 5 години. Това е спад на студентите с около 17%.
„В двете най-големи висши училища – СУ и УНСС се обучават по-малко студенти, отколкото е спадът в броя на студентите през последните 5 години. Този спад е съпроводен с промяна на структурата на разпределението на студентите по различни професионални направления. В момента имаме около 15 професионални направления в България, в които в последните 5 години броят на студентите е спаднал с над 30%. Пример за това са двете най-масови направления – „Икономика“ и „Администрация и управление“. Спадът на студенти в тях е с около 31 000“, посочи Стойчев и добави, че през последните пет години се наблюдава увеличение в пет направления, където броят на студентите е нараснал с над 30% . Това са „Медицина“, „Военно дело“, „Стоматология“, „Педагогика“ и „Ветеринарна медицина“.
Той посочи още, че средният осигурителен доход на завършилите току що висше образование в страната нараства, достигайки до 1297 лв. през 2019 година при нива от 1151 лв. през миналата година и от едва 867 лв. през 2014 година.
От думите на Стойчев стана ясно още, че Софийският университет остава първенец в системата с 21 професионални направления, на второ място е Техническият университет - в шест направления и на трето място - Американският университет в България в три от направленията. Медицинските университети в Пловдив и в София делят първото място със 74 точки по медицина, а висшето учебно заведение в столицата е първенец по фармация. /БГНЕС
Това каза Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество", по време на представянето на Рейтинговата система на висшите учебни училища в България за 2019 г., предаде репортер на БГНЕС.
От думите му стана ясно още, че безработицата сред завършилите висше образование е рекордно ниска, едва 2.2%.
Той направи сравнение с 2014 г. когато тя е стигала до 7% в определени направления.
"Днес, безработни висшисти на практика няма, но половината от тях се реализират на позиции, които не изискват висше образование. Този проблем засяга по-скоро завършилите степен „Бакалавър“, отколкото „Магистър“ – над 60 % от магистрите се реализират на позиции, изискващи висше образование, а при бакалаврите този процент е под 36%“, посочи той.
Сред специалностите, в които висшистите заемат позиции, изискващи завършено висше образование са на първо място „Военно дело“, „Медицина“, „Фармация“, „Общество и здраве“.
От обратната страна на статистиката, най-малко от завършилите специалност „Туризъм“ се реализират на позиции, изискващи завършено висше образование. Сред другите специалности са „Биотехнологии“, „Животновъдство“, „Хранителни технологии“ и др.
Стана ясно още, че броят на студентите през последната година у нас намалява тематично с около 6000 студенти и с 45 000 студенти сравнено с преди 5 години. Това е спад на студентите с около 17%.
„В двете най-големи висши училища – СУ и УНСС се обучават по-малко студенти, отколкото е спадът в броя на студентите през последните 5 години. Този спад е съпроводен с промяна на структурата на разпределението на студентите по различни професионални направления. В момента имаме около 15 професионални направления в България, в които в последните 5 години броят на студентите е спаднал с над 30%. Пример за това са двете най-масови направления – „Икономика“ и „Администрация и управление“. Спадът на студенти в тях е с около 31 000“, посочи Стойчев и добави, че през последните пет години се наблюдава увеличение в пет направления, където броят на студентите е нараснал с над 30% . Това са „Медицина“, „Военно дело“, „Стоматология“, „Педагогика“ и „Ветеринарна медицина“.
Той посочи още, че средният осигурителен доход на завършилите току що висше образование в страната нараства, достигайки до 1297 лв. през 2019 година при нива от 1151 лв. през миналата година и от едва 867 лв. през 2014 година.
От думите на Стойчев стана ясно още, че Софийският университет остава първенец в системата с 21 професионални направления, на второ място е Техническият университет - в шест направления и на трето място - Американският университет в България в три от направленията. Медицинските университети в Пловдив и в София делят първото място със 74 точки по медицина, а висшето учебно заведение в столицата е първенец по фармация. /БГНЕС
Коментирайте
1 USD = 1.83594 BGN
1 GBP = 2.28431 BGN
1 CHF = 2.02049 BGN
