Проблемът с вечните съдебни шефове може да се реши от Конституционния съд

Проблемът с вечните председатели, които от един съд преминават в друг но винаги на председателския стол, се превърна в централен за съдебната система, тъй като съществуват различни интерпретации на условието само за два мандата на един председател, заложено в Конституцията.
"Дневник" публикува анализа по темата на Иван Брегов от бюлетина на Института за пазарна икономика. Заглавието е на редакцията.
През настоящата седмица съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа да допусне до конкурс за председател на съда в Златоград съдия, заемал вече два мандата председателското място в Ардино. От години беда за българската съдебна система са вечните председатели, които по няколко десетилетия престояват на административни длъжности, откъснати от реалното правосъдие.
Мандатът е институт, целящ да ограничи както във времето, така и в броя пъти едно лице да заема даден пост в определена администрация. Приетите промени в Конституцията през 2003 г. имат този първоначален замисъл. Но като всички промени по основния закон в близо тридесетгодишната съдебна реформа, тези също страдат от познат порок – написани са противоречиво, понякога с цел вероятно. Формулировката на чл. 129, ал. 6 от Конституцията казва, че административните ръководители, т.е. председателите, се ползват от право на повторно избиране. И тук възникват множество въпроси:
- Могат ли да бъдат избирани само два последователни мандата?
- Могат ли да бъдат избирани два последователни мандата само в един и същ съд?
- Могат ли да бъдат избирани два последователни мандата в съд от едно и също йерархично ниво?
- Могат ли да бъдат избирани два мандата общо през цялата си кариера?
Тълкуванията и отговорите са също толкова много и противоречиви. Ето няколко възможни решения:
1. Спазва се практиката на новосформираната Комисия по атестиране и конкурси (КАК) към съдийската колегия на ВСС – КАК не допуска кандидатите с повече от два последователни мандата в конкурсни процедури. А дори и да допусне някого, съдийската колегия не подкрепя кандидатурата именно поради факта на вече заемана два пъти последователно председателска длъжност.
Възприемането на този модел обаче не дава гаранции, че проблемът със съдебната номенклатура ще бъде преодолян, тъй като съставът на КАК се обновява всяка година. А в един момент, дори при трайна практика е много вероятно някой от засегнатите от ограничението кандидати да обжалва решението на съдийската колегия и въпросът ще бъде отнесен до ВАС и ще се зависи от неговото тълкуване.
Не се знае и прокурорската колегия как би прилагала ограничението.
2. Доразвиване на принципа за рестриктивност на мандатите в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Не би било проблем, тъй като ЗСВ е организационен закон и позволява детайлно разписване на конституционните принципи. Тъй като конституционният текст е неясно написан обаче, това допуска злоупотреба от страна на депутатите в Народното събрание. Тоест не е изключено принципът да бъде развит в съвсем превратна теза, което, ако се случи, ще наложи Конституционният съд да отменя законова разпоредба.
3. Третият вариант би бил най-бавен във времето като процес, но може би най-траен във времето като ефект. При него Конституционният съд следва да бъде сезиран по реда на чл. 150 от Конституцията с искане да тълкува чл. 129, ал. 6 от върховния закон. Тогава би се стигнало до изчерпателен отговор на въпроса. Тази теза пък търпи критика по линия на ролята на КС - по този начин конституционните текстове ще бъдат дописани именно от призвания да пази тези текстове съд.
Разбира се, теоретично съществува и вариантът за допълване на този текст в Конституцията, но към момента събирането на нужното квалифицирано мнозинство за такъв вот в парламента изглежда малко вероятно. До намирането на решение несъвместимите помежду си съдебна реформа и съдебно номенклатурно статукво ще продължат да съжителстват заедно.

Коментирайте