Проф. Димитрина Каменова: Да управляваш брака си е цяло изкуство и наука

12.02.2018 г. 10:39:19 ч.
/
Проф. Димитрина Каменова:  Да управляваш брака си е цяло изкуство и наука
Може ли бракът между двама души да бъде поставен в рамки, да следва някакви правила, да бъде обект  на научна теория, на мениджмънт?  В дните около празника на влюбените - Св. Валентин, разговаряме с проф. Димитрина Каменова – директор на Департамента за модерни обучителни методи във Висшето училище по мениджмънт, професор по социално управление, доктор по педагогика.
 
- Проф. Каменова, какво да разбираме под мениджмънт на брака? Откъде идва идеята за теорията Ви?
На първо време това е една малка професионална шега. Но, ако имам време, наистина ще напиша такава теория за мениджмънт на брака. Защото, да управляваш брака си, е цяло изкуство и наука, както и сериозна практика, която често те поставя на изпитание. Мениджмънт означава да управляваш не само със сърцето си, както много често се случва, а да използваш и ума си. А да използваш ума си, означава да имаш много умения. Неотдавна, преди четири-пет години, се бях изкушила да пиша за интелигентен мениджмънт и за интелигентно управление на бизнеса. Тогава установих, че единствено и само диалогът е най-гарантираният сериозен инструмент, с който можем  да управляваме човека.
- Диалогът в семейството възможен ли е?
Имам си своя теория за диалога. Диалогът е нещо различно от обикновения разговор. Примерно, аз Ви срещам и Вие сте си купили вестник, и аз питам: Къде сте ходили? Вие ми казвате – за вестник. И аз: А добре, добре, отидете и си прочетете вестника. Тази размяна на реплики реално нищо не означава. Тя не променя нито Вас, нито мен, просто стереотипна размяна на някаква любезност. Истинският диалог би трябвало да гарантира промяна в другия човеки - или в емоционалното равнище, или в мисленето. Да го обогати с някаква идея или да промени някакъв втвърден възглед, или да промени цялото поведение.
- В някои такива случаи се казва, че, търсейки промяната, губиш партньора…
Да, зависи какво искаш да промениш в него. Можеш да променяш човека и без да се разменят вербално някакви реплики. Да речем, ако твоят човек вкъщи не е ходил скоро на екскурзия, би могъл да го изненадаш с един билет за екскурзия. Така ти променяш неговите нагласи, променяш вероятно и неговите емоции. И се надяваш, че променяш и неговото поведение. Така че диалогът е такова умение. Когато има няколко души, те започват диалог, защото имат нужда от другия. Имат нужда да провеждат този диалог, защото изпитват някакъв дефицит. Човек не търси другия човек, ако не изпитва потребност да допълни самия себе си. Ако ти си самодостатъчен, няма да имаш нужда  да се срещаш с други хора. Диалогът в моя случай е допълнение на моето Аз. Затова смятам, че в основата на брака е именно този диалог. Никой не пристъпва към брак, дори в смисъл на законния подпис, ако няма нужда от другия човек. С договор или не, с подпис или не, разбирам брака като диалог. И ако успяваш да поддържаш нуждата на другия от твоята допълнителност,  която, според мен, е най-голямото предизвикателство, и той да може да се оглежда в теб като в огледало, за да можеш чрез себе си да разширяваш неговия прозорец, тогава смятам, че връзката е по-здрава и трае по-дълго време. Както казват, докато се подписваме: „Докато смъртта ни раздели!”.
- Кога диалогът в семейството трябва да е по-активен - в началото или в зрялата възраст?
От личен опит знам, че диалогът в началото е много бурен, докато трае опознаването, докато се изгражда близост. След това трябват допълнително усилия, за да се поддържа този диалог и от двете страни. Разбира се, ще има раздели във времето и пак приближаване, зависи колко е умен партньорът.
- Любовта е едно чувство, което се казва или се доказва?
Любовта е трансформиращо чувство. Ако в началото емоцията е много бурна, стигаш до страст, не можеш да живееш без този човек, не можеш да дишаш без него. Постепенно настъпва осъзнаването, липсата на другия за теб, когато осъзнаваш, че той наистина е твоето допълнение в живота. Този диалог започва да става по-мъдър. Започваш да работиш повече с ума си, отколкото с много бурните чувства. Това съвсем не означава, че може да има приливи. Зависи каква е съдбата и какво ти поднася. Затова трябва и да си казваме, и да си показваме обичта. Когато го казваш, можеш да декларираш определено чувство. Но тогава, когато го показваш, с времето то става по-важно, да показваш дали обичаш другия. Любовта, за която ме питате, и тази трансформация, за която аз говоря, става дума поне за три неща. Едното е милост. Да можеш често да влизаш, както се казва в една африканска поговорка, в цървулите на другия. Да гледаш на света чрез неговите мисли. Да бъдеш мил човек. Мил е този, който може да види хоризонта от мястото на другия. Другото е грижа. Да можеш да имаш силата да се грижиш не само за себе си, а и за другия - и в хубав, и в лош час. Защото и в хубавия час също има нужда от грижи.
Третото е отговорност. В годините всеки един от тези елементи на така наречената любов или прииждат, или намаляват. Самите ситуации  на съдбата ни изправят пред изпитание. Пак пред трите – милост, грижа, отговорност. Може би, с годините повече нараства грижата.
- Кой кога доминира в един брак? Нека си спомним за  максимата на Ларош Фуко, че жената командва мъжа, когато му се подчинява…
Аз затова уважавам диалога и затова говоря за мениджмънт на брака, защото умният успява да оцени кога да управлява видимо и кога скрито. Или дори да манипулира, че е подчиненият. Човек, ако знае, че мъжът и жената се различават по някои ключови природно зададени характеристики, няма смисъл да се бори срещу тях. Например, мъжът мисли на по-високо принципно равнище, докато жената мисли в детайла. Няма смисъл да насилваме мъжа да се взира в детайла, след като може да управлява на принципно равнище. Друг е въпросът дали в диалога ще се споразумеем в детайлното мислене. Жената в рекламите я показват на прозореца в розово, обаче отвътре, от вкъщи. Докато мъжът е отвъд прозореца, в по-големия свят. Няма смисъл, според мен, от битка  кой свят е по-добър - вътрешният или външният. Стига аз да успея да направя вътрешния свят по-хармоничен и той да бъде привлечен в този вътрешен свят. Той пък често да ме извежда в неговия външен свят, няма смисъл от битки.
- Вие говорите за едно интелигентно партньорство. Но като че ли се наблюдава по-дълъг брак при по-ниско интелектуално ниво?
Да, смятам, че умът и диалогът са в основата на интелигентния мениджмънт. В никакъв случай не съм против природния интелект. Скоро гледах един прекрасен филм за това колко си приличаме с делфините. Освен абстрактното мислене, за което говорим и си служим в момента, има и практически интелект. Не е необходимо чак толкова да теоритизираме любовта и брака, и неговото управление. Въпросът е да бъдеш с много здрави корени, да бъдеш много почтен към себе си и възпитан, да можеш да прецениш, че другият е също човешко същество, че е от майка раждан, че също носи душа както теб и без много разсъждения да изпитваш дълбоки чувства.

Коментирайте
Подобни новини
Д-р Москова: Липсата на достатъчно педиатри е в основата на проблемите с пациентите
Д-р Москова: Липсата на достатъчно педиатри е в основата на проблемите с пациентите
Кристина Димитрова: Не ни пускат в ефир, като че ли нашето поколение се слага на по-заден план
Кристина Димитрова: Не ни пускат в ефир, като че ли нашето поколение се слага на по-заден план
Кметът Йордан Йорданов: Искаме да задържим младите хора в Добрич
Кметът Йордан Йорданов: Искаме да задържим младите хора в Добрич
Християн Христов, директор на ЦЗПЖ: Имам много какво да дам на Добрич и на това място
Християн Христов, директор на ЦЗПЖ: Имам много какво да дам на Добрич и на това място



Яндекс.Метрика