Бъдещето на науката в България е доста неясно. Родните сортове почти не се използват, а технологиите ни се игнорират. Слушат се мненията на хора, които не са адекватни със ситуацията и почвено-климатични условия в страната. Пораженията, които сушата нанесе на растенията тази година, показаха ясно това. Ако продължим по този начин, не виждам бъдеще за българската селскостопанска наука. Това заяви в интервю за Медийна група „Добруджа” проф. Христо Бозуков – учен от Института по тютюна и тютюневите изделия, бивш председател на Селскостопанска академия и министър на земеделието в служебното правителство на президента Румен Радев.
Българските учени са създали и продължават да създават много нови и качествени сортове. За съжаление обаче, ние не можем да се конкурираме с агресивната търговска политика на чуждите мултинационални компании, които произвеждат семена. Те дават големи отстъпки на производителите, осигуряват им екскурзии, предметни и парични награди. Ще дам пример с пшеницата, чието производство в страната е значително.
Бе решено тютюнопроизводството да не се субсидира, тъй като голяма част от продукцията отива за трети страни, а еврочиновниците не разрешават да се субсидира нещо, което се използва преимуществено в трети страни. И тук се появява въпроса – а защо това не важи и за зърнопроизводството. За зърнения баланс на страна са необходими около 4 млн.тона пшеница, а ние произвеждаме 5-6, като това зърно също се изнася. Субсидира се производство, което също отива за други държави. Моите уважения към зърнопроизводителите, но те се оказват най-облагодетелствани в сравнение с другите замеделски производства.
Произвежданата в момента пшеница у нас е основно с фуражни качества и се изнася главно в арабските страни, за които не е необходимо високо съдържание на глутен. Хлябът при тях не се кваси и затова глутенът не е от такова значение. И така, у нас се получава ситуация, при която изнасяме нискоглутенова пшеница, а внасяме такава с високо съдържание и добри хлебопекарни качества. И разбира се, използват се допълнителни съставки за подобряване на брашното, с които тровим населението, коментира проф. Бозуков.
Мирослав Балчев
Българските учени са създали и продължават да създават много нови и качествени сортове. За съжаление обаче, ние не можем да се конкурираме с агресивната търговска политика на чуждите мултинационални компании, които произвеждат семена. Те дават големи отстъпки на производителите, осигуряват им екскурзии, предметни и парични награди. Ще дам пример с пшеницата, чието производство в страната е значително.
Бе решено тютюнопроизводството да не се субсидира, тъй като голяма част от продукцията отива за трети страни, а еврочиновниците не разрешават да се субсидира нещо, което се използва преимуществено в трети страни. И тук се появява въпроса – а защо това не важи и за зърнопроизводството. За зърнения баланс на страна са необходими около 4 млн.тона пшеница, а ние произвеждаме 5-6, като това зърно също се изнася. Субсидира се производство, което също отива за други държави. Моите уважения към зърнопроизводителите, но те се оказват най-облагодетелствани в сравнение с другите замеделски производства.
Произвежданата в момента пшеница у нас е основно с фуражни качества и се изнася главно в арабските страни, за които не е необходимо високо съдържание на глутен. Хлябът при тях не се кваси и затова глутенът не е от такова значение. И така, у нас се получава ситуация, при която изнасяме нискоглутенова пшеница, а внасяме такава с високо съдържание и добри хлебопекарни качества. И разбира се, използват се допълнителни съставки за подобряване на брашното, с които тровим населението, коментира проф. Бозуков.
Мирослав Балчев