През последните години все повече хора осъзнават ролята на здравословното хранене за качеството на живот и се ориентират към използване на качествени продукти. Интереса на потребителите относно предпочитаните продукти се засилва и сега те четат етикетите, преглеждат съдържанието и това е пътя, по който трябва да се върви, заяви в интервю за медийна група „Добруджа” проф. Илиана Начева – директор на Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанска академия.
Смятам, че в бъдеще хранителните навици на населението ще се развиват в тази насока - към здравословното хранене. Това е предопределено и с начините, по които вече започва да се обработва земеделската продукция. Търсят се по-висококачествени продукти, по-безвредни вещества при обработването на почвата и растенията, като целта е да се получи
по-здравословна продукция.
Институтът по криобиология и хранителни технологии е създаден през 1973 г. и първоначално възниква като проблемна лаборатория по криобиология и лиофилизация към Института по месопромишленост. Това е иновативно за времето си звено, което развива една много интересна съвременна технология, непозната до този момент в нашата България. Впоследствие института се трансформира в
Научноизследователски институт по криобиология и лиофилизация и е в системата на Националния център по аграрни науки, а от 2000-та година - в системата на Селскостопанска академия. Създател на института е акад. Цветан Цветков - основоположник на изследванията в областта на криобиологията в България.
Институтът осъществява фундаментални научни изследвания, научно-приложни изследвания, иновативна и консултантска дейност. Разработките са в областта на криобиологията, лиофилизацията, хранителните технологии, качеството и безопасността на храните и напитките и приложението на технологии с биологично активни вещества.
Основната технология, която използваме тук е технологията на сублимационното сушене, което представлява замразяване и изсушаване под вакуум. Технологията е съвременна и може да се използва за получаване, не само на хранителни продукти, но най-вече за консервиране на ензими, микроорганизми и въобще такива структури, които са силно термонеустойчиви, обясни проф. Начева.
Въпреки че в България няма широко развит пазар за сублимационно сушени храни, те са препоръчителни за използване от хора със специфични здравословни проблеми.
В института са разработени и препарати за медицинската практика –специални гелове за лечение на трофични рани, гелове за лечение на изгаряне.
Сред най-известната за широката общественост разработка на учените от института са космическите храни. Те са създадени в края на 70-те години на миналия век за полета на първия български космонавт Георги Иванов, след което менюто е значително обогатено за полета на втория ни космонавт – Александър Александров. Тези храни се отличават с висока издръжливост, висока биологична стойност и най-вече лесна приложимост и разнообразен вкус.
Мирослав Балчев
Смятам, че в бъдеще хранителните навици на населението ще се развиват в тази насока - към здравословното хранене. Това е предопределено и с начините, по които вече започва да се обработва земеделската продукция. Търсят се по-висококачествени продукти, по-безвредни вещества при обработването на почвата и растенията, като целта е да се получи
по-здравословна продукция.
Институтът по криобиология и хранителни технологии е създаден през 1973 г. и първоначално възниква като проблемна лаборатория по криобиология и лиофилизация към Института по месопромишленост. Това е иновативно за времето си звено, което развива една много интересна съвременна технология, непозната до този момент в нашата България. Впоследствие института се трансформира в
Научноизследователски институт по криобиология и лиофилизация и е в системата на Националния център по аграрни науки, а от 2000-та година - в системата на Селскостопанска академия. Създател на института е акад. Цветан Цветков - основоположник на изследванията в областта на криобиологията в България.
Институтът осъществява фундаментални научни изследвания, научно-приложни изследвания, иновативна и консултантска дейност. Разработките са в областта на криобиологията, лиофилизацията, хранителните технологии, качеството и безопасността на храните и напитките и приложението на технологии с биологично активни вещества.
Основната технология, която използваме тук е технологията на сублимационното сушене, което представлява замразяване и изсушаване под вакуум. Технологията е съвременна и може да се използва за получаване, не само на хранителни продукти, но най-вече за консервиране на ензими, микроорганизми и въобще такива структури, които са силно термонеустойчиви, обясни проф. Начева.
Въпреки че в България няма широко развит пазар за сублимационно сушени храни, те са препоръчителни за използване от хора със специфични здравословни проблеми.
В института са разработени и препарати за медицинската практика –специални гелове за лечение на трофични рани, гелове за лечение на изгаряне.
Сред най-известната за широката общественост разработка на учените от института са космическите храни. Те са създадени в края на 70-те години на миналия век за полета на първия български космонавт Георги Иванов, след което менюто е значително обогатено за полета на втория ни космонавт – Александър Александров. Тези храни се отличават с висока издръжливост, висока биологична стойност и най-вече лесна приложимост и разнообразен вкус.
Мирослав Балчев