Жителите на село Калина от днес се радват на свой параклис. В тошевското село бе доставен дълго чаканият уникален параклис, който представлява готова конструкция. Той пътува с камион 800 км – от Солун, за да бъде доставен в Калина.
За Божието дело ангажимент е поел свещеник Отец Петър, който служи в този район. „Голям път минахме, с много притеснения, но важното е, че параклисът е тук“, радва се отец Петър. "Виждали сме по телевизията, по Дискавъри, да се преместват къщи, но за първи път виждаме параклис", споделят хората от Калина.
Той активно участва при доставянето на храма, свалянето от камиона поставянето на предварително излетия фундамент и в края - поставянето на кръста и камбаната. "Вярата е това, за което е благодарен божият служител. Повярвал му кметът на община Ген.Тошево Валентин Димитров, повярвали православните християни и делото е завършено. Предстои да се сложи иконостас, свещници и ток да се прекара. „Където няма православен храм, човек трудно се чувства християнин“, казва още отец Петър.
Уникалното за храма е, че е монолитен , единствен по рода си и с много добро качество, казва представителят на фирма „Naodomiki - Сглобяеми Параклиси“ - Гърция Ивайло Николов. Нищо стандартно няма, имаме 80 модела, пояснява Николов. Всеки един параклис е индивидуален. Размерите на калиновския са 3,85 м. ширина, на 5,85 м. дължина, тежи 20 тона, около 3,50 метра е височината. Жителите са решили той да носи името „Св. Св. Конастантин и Елена". Инициативата за Божия храм започва през 2015 година, когато тогавашният кметски наместник Кольо Колев, заедно с жителите, решават да бъде изграден параклис. Две години по-късно това е факт, благодарение и на отец Петър. Това е Първият подобен параклис в нашата Митрополия. Очаква се той да бъде осветен на 21 май догодина, когато е празникът на Светиите Константин и Елена. В село Калина живеят 44 души с постоянен адрес. Има още толкова по настоящ, информира ни кметският наместник Елида Драганова.Като прибавим и дошлите от Германия и Англия семейства близо 90 души могат да влязат в божия дом. В община Ген.Тошево вече има 11 църкви, предстои да се отворят в Росица и Чернооково.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Петър Петров
За Божието дело ангажимент е поел свещеник Отец Петър, който служи в този район. „Голям път минахме, с много притеснения, но важното е, че параклисът е тук“, радва се отец Петър. "Виждали сме по телевизията, по Дискавъри, да се преместват къщи, но за първи път виждаме параклис", споделят хората от Калина.
Той активно участва при доставянето на храма, свалянето от камиона поставянето на предварително излетия фундамент и в края - поставянето на кръста и камбаната. "Вярата е това, за което е благодарен божият служител. Повярвал му кметът на община Ген.Тошево Валентин Димитров, повярвали православните християни и делото е завършено. Предстои да се сложи иконостас, свещници и ток да се прекара. „Където няма православен храм, човек трудно се чувства християнин“, казва още отец Петър.
Уникалното за храма е, че е монолитен , единствен по рода си и с много добро качество, казва представителят на фирма „Naodomiki - Сглобяеми Параклиси“ - Гърция Ивайло Николов. Нищо стандартно няма, имаме 80 модела, пояснява Николов. Всеки един параклис е индивидуален. Размерите на калиновския са 3,85 м. ширина, на 5,85 м. дължина, тежи 20 тона, около 3,50 метра е височината. Жителите са решили той да носи името „Св. Св. Конастантин и Елена". Инициативата за Божия храм започва през 2015 година, когато тогавашният кметски наместник Кольо Колев, заедно с жителите, решават да бъде изграден параклис. Две години по-късно това е факт, благодарение и на отец Петър. Това е Първият подобен параклис в нашата Митрополия. Очаква се той да бъде осветен на 21 май догодина, когато е празникът на Светиите Константин и Елена. В село Калина живеят 44 души с постоянен адрес. Има още толкова по настоящ, информира ни кметският наместник Елида Драганова.Като прибавим и дошлите от Германия и Англия семейства близо 90 души могат да влязат в божия дом. В община Ген.Тошево вече има 11 църкви, предстои да се отворят в Росица и Чернооково.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Петър Петров