На 7 септември в Добрич тържествено ще бъде отбелязана 100-годишнината от боевете на Добруджанския фронт по време на Първата световна война.
Вече е създадена работна група, с председател заместник-областният управител Ивайло Манушев, която ще организира и координира подготовката и честването на юбилейната годишнина, като проявите, включени в нея, ще продължат през цялата година.
Богатата и амбициозна областна програма е консултирана с Регионалния исторически музей и уредника на Военно гробище Радослав Симеонов.
Сред големите идеи на честванията е в Добрич да се съберат президентите на Румъния и България, с което Добричката епопея да получи заслуженото внимание.
- „Те загинаха за Добруджа” – какво представлява книгата, кога можем да я очакваме, ще се случи ли преди големите тържества през септември 2016 година?
Книгата е съвместен проект на историческите музеи на Добрич и Тутракан, с който смятаме да отбележим тази изключително паметна годишнина в нашия исторически календар, а именно 100-годишнината от Добричката, от Тутраканската епопея и въобще от Освобождението на Добруджа от румънско владичество по време на Първата световна война. Мотивът, с който започнахме да работим по тази книга, беше еднакъв при мен и при колегата Петър Бойчев от Тутраканския музей. И двамата отговаряме за двете най-големи военни гробища в България от времето на Първата световна война. Защото и двамата сме имали многократно случки с хора, които в отчаянието си и по-скоро в безсилието и безпомощността си да намерят каквато и да е било следа или някаква информация за свои родственици, загинали на Добруджанския фронт, са идвали при нас да търсят поне мъничка информация за своите родственици. Това ни подтикна да се захванем и да направим едно изследване, което ще представлява поименен регистър на абсолютно всички български офицери и войници, които са загинали или починали от раните си, или от болести, или загинали в сражения на Добруджанския фронт за периода 1916-1918 година. Това са над 20 хиляди имена. Говорим за български войници, но те не са етнически българи само. Един голям процент от тях са български турци, има евреи, има арменци. Даже наскоро говорих с роднините на един офицер, който е арменец, от Русе, но неговите родственици живеят в Добрич.
Другото, което искам да споделя с Вас е, че за да можем да подготвим това издание, да съберем и да обобщим цялата информация, ни се наложи да консултираме страшно много масиви с информация от фондовете на Държавен военен архив във Велико Търново, изследвания, посветени на участието на различните бойни единици в ПСВ. Както и да обходим на терен почти всички места в Северна Добруджа, където са били водени паметни битки и сражения, за да потърсим останки от някакви български войнишки паметници и гробове. Такива ние действително намерихме. За наше най-голямо учудване се оказа, че те са били злоумишлено унищожавани от Румънската държава след края на ПСВ. Някои от тях могат да бъдат съвсем случайно оцелели и могат да бъдат видени и до днес.
- Какво друго бихте ни препоръчали, защото си поставяме за цел и в работната група, и изобщо като общественици, повече да знаят и младите пък и възрастните за ПСВ и боевете на Добруджанския фронт?
Това наистина е една забравена война. Нашето общество е в дълг към всички онези хора, които са положили своите кости за Освобождението на Добруджа тогава, през ПСВ. Как е възможно след като е минал един век от тогава, все още да има хора, които да не знаят съдбата на техните родственици. Просто съм наблюдавал какво се прави в някой наши съседни държави. Пък дори вземете една Русия, която наистина живее под лозунга „Никой не е забравен, нищо не е забравено”. И там се знае името на всеки един войник. Ние сме страшно небрежни към своята собствена историческа памет. Мога да Ви кажа, че тези млади мъже, които са загинали тогава на фронта, са били цвета на българската нация. Ние наистина сме длъжници към тяхната памет, за да можем да разполагаме поне с техните имена и с обстоятелствата, при които те са загинали.
- Филмът на Горан Благоев дава ли ни достатъчно информация?
Филмът на Горан Благоев е едно от малкото неща, които наистина са ме трогвали и са ме докосвали по някакъв начин. Защото този филм е направен с много професионализъм и разбиране. Има много емоция в него. Филмът се казва „Достойно за удивление”. И е посветен на онзи безпримерен подвиг на нашите войници през тази далечна 1916 година, когато те просто показват чудеса от храброст и смайват света. Във филма на Горан Благоев се разказва за човешката гледна точка, за човека в тази война. Филмът е толкова близък и толкова популярен за хората. Той беше направен във връзка с 90-годишнината, при честванията на битките при Добруджанския фронт.
- Община Генерал Тошево се е ангажирала много сериозно с програмата, с Областния план за честванията. На какво го отдавате?
Аз си мисля, че тук нещата са вързани преди всичко с факта, че Община Генерал Тошево носи името на един от най-прославените български командири – командващия Трета българска армия по време на ПСВ генерал Стефан Тошев. Ако не друго, то в центъра на Генерал Тошево има паметник на генерала. Там поне хората по някакъв начин са свикнали да отдават почит към името и дейността на този човек. За това си мисля, че там чувствителността към подобен род изяви е на много по-високо ниво отколкото в останалите населени места. Още повече, че и на територията на самата община са водени реални бойни действия по време на войната, което, разбира се, не може да не остави отпечатък в съзнанието на съвременниците. За разлика от територията на Балчишка, Каварненска, Шабленска община – там няма реални бойни действия. Военни действия реално се водят на територията на общините Добричка, Генералтошевска, Крушарска – от части и на Тервелска – знаменателната битка при селата Кочмар-Карапелит.
- Прави ми впечатление в областния план поставянето на изключително много паметни плочи. Всяко от селищата, в които ще има паметна плоча, ли е свързано с бойни действия?
Когато се пристъпва към изграждането на паметни плочи, има два основни мотива, които да стоят в основата на това. В единия случай се слага паметна плоча с имената на всички загинали от даденото населено място във войните за национално обединение, които ги има в почти всяко едно селище в България. В Добрич например няма такава, но в 90% от селищата по българските земи има такива плочи. Другият вид паметни плочи, за които предполагам става въпрос и които аз лично забелязах, че са инициирани – става въпрос за паметни плочи, които трябва да отбележат и да напомнят на поколенията, че даденото населено място е било арена на бойни действия по време на ПСВ. Защото нашите съвременници не знаят почти нищо за това, какво се е случило преди 100 години. Тези паметни плочи трябва просто да напомнят на обществената памет, на общественото съзнание, че наистина преди 100 години е имало такава война. Първа мисля в тази насока беше Община Добричка, която преди 5 години инициира поставянето на 15 паметни плочи в селища на територията на общината, в които са били водени бойни действия през ПСВ, които пък съответно са част от Добричката епопея. Тези 15 плочи бяха направени с едно общо олово и с един уеднаквен в едната си част текст. За да може да стане ясно на всеки, който ги види, че говорим за едно събитие, а не за различни събития.
- Как бихте поощрили учениците, които се включат в ученическа конференция, посветена на 100-годишнината, да работят, да проявяват творчество, повече история и литература ли да проучват?
Всеки има своята собствена рецепта как би могъл да усети това събитие. Едни биха го направили със силата на словото, други със силата на четката, трети биха се впуснали в изследователска дейност. Аз съм работил с деца, които не са били информирани за това, какво се е случвало тук. Когато те разбират от мен, когато им обяснявам, за какво иде реч, за каква война, повярвайте ми – те излизат други. Колкото по-малки са самите деца, толкова повече човек има шанс да намери място в сърцето им с тази информация. Защото ако те сега не го научат това нещо, ако те не бъдат възпитани като българи, след десет години просто ще е вече късно. За това си мисля, че в тях е бъдещето. Това са хората, които носят новото в себе си и те трябва да бъдат ангажирани по някакъв начин в отбелязването на Добричката епопея и на тържествата, защото в крайна сметка това не е самоцел. Ние не ги правим тези неща например да отчетем някаква активност. Ние искаме хората да разберат, че някога по нашите земи е имало такива битки. Величествени. Такива уникални събития, защото в Добруджа, в нашата история това наистина ще остане като едно паметно събитие.
- Кой е полковник Васил Таслаков? Говори се за именуване на площад Пинета на неговото име в Добрич.
Преди няколко години бях предложил на името на полковник Таслаков да бъде кръстена улица или площад в град Добрич, защото това е човекът, комуто Добрич дължи своето спасение през 1916 година. В качеството си на командир на 35-ти Пехотен врачански полк той твърдо и непоколебимо отстоява позициите си пред града и не пуска с цената на страшно много жертви, които този полк дава, противникът да влезе в града. Това е един от героите на Добричката епопея, за който много малко се знае, да не кажа, че почти е неизвестно неговото име. Затова ние сме наистина длъжници към този човек, както например и към другите имена от Добричката епопея. Но все пак по някакъв начин те намериха някакво признание, например има барелеф на генерал Кантарджиев, има улица „Ген. Колев”, има няколко монумента, които наистина напомнят за тези събития. Като за участието на 35-ти врачански полк и неговият командир Васил Таслаков няма абсолютно нищо като паметен знак в нашия град.
- Защо при пика на тържествата трябва да се срещат двама президенти – българският и румънският?
Това е един символичен акт, символична среща между двамата президенти. Ние не знаем дали това ще бъде прието, дали ще се реализира. Аз лично го виждам от много години. Мечтая си за този момент, в който Добрич ще бъде мястото на срещата между двамата президенти, защото все пак ние трябва да покажем, че като два европейски народа, както навремето се срещнаха Митеран и Шмид и поставиха началото на една френско-германска дружба и загърбиха противоречията, които са имали по време на ПСВ. Какво ни пречи на нас и румънците да загърбим всичко, което е било до тук и да работим заедно в името на една обща кауза?
Вече е създадена работна група, с председател заместник-областният управител Ивайло Манушев, която ще организира и координира подготовката и честването на юбилейната годишнина, като проявите, включени в нея, ще продължат през цялата година.
Богатата и амбициозна областна програма е консултирана с Регионалния исторически музей и уредника на Военно гробище Радослав Симеонов.
Сред големите идеи на честванията е в Добрич да се съберат президентите на Румъния и България, с което Добричката епопея да получи заслуженото внимание.
- „Те загинаха за Добруджа” – какво представлява книгата, кога можем да я очакваме, ще се случи ли преди големите тържества през септември 2016 година?
Книгата е съвместен проект на историческите музеи на Добрич и Тутракан, с който смятаме да отбележим тази изключително паметна годишнина в нашия исторически календар, а именно 100-годишнината от Добричката, от Тутраканската епопея и въобще от Освобождението на Добруджа от румънско владичество по време на Първата световна война. Мотивът, с който започнахме да работим по тази книга, беше еднакъв при мен и при колегата Петър Бойчев от Тутраканския музей. И двамата отговаряме за двете най-големи военни гробища в България от времето на Първата световна война. Защото и двамата сме имали многократно случки с хора, които в отчаянието си и по-скоро в безсилието и безпомощността си да намерят каквато и да е било следа или някаква информация за свои родственици, загинали на Добруджанския фронт, са идвали при нас да търсят поне мъничка информация за своите родственици. Това ни подтикна да се захванем и да направим едно изследване, което ще представлява поименен регистър на абсолютно всички български офицери и войници, които са загинали или починали от раните си, или от болести, или загинали в сражения на Добруджанския фронт за периода 1916-1918 година. Това са над 20 хиляди имена. Говорим за български войници, но те не са етнически българи само. Един голям процент от тях са български турци, има евреи, има арменци. Даже наскоро говорих с роднините на един офицер, който е арменец, от Русе, но неговите родственици живеят в Добрич.
Другото, което искам да споделя с Вас е, че за да можем да подготвим това издание, да съберем и да обобщим цялата информация, ни се наложи да консултираме страшно много масиви с информация от фондовете на Държавен военен архив във Велико Търново, изследвания, посветени на участието на различните бойни единици в ПСВ. Както и да обходим на терен почти всички места в Северна Добруджа, където са били водени паметни битки и сражения, за да потърсим останки от някакви български войнишки паметници и гробове. Такива ние действително намерихме. За наше най-голямо учудване се оказа, че те са били злоумишлено унищожавани от Румънската държава след края на ПСВ. Някои от тях могат да бъдат съвсем случайно оцелели и могат да бъдат видени и до днес.
- Какво друго бихте ни препоръчали, защото си поставяме за цел и в работната група, и изобщо като общественици, повече да знаят и младите пък и възрастните за ПСВ и боевете на Добруджанския фронт?
Това наистина е една забравена война. Нашето общество е в дълг към всички онези хора, които са положили своите кости за Освобождението на Добруджа тогава, през ПСВ. Как е възможно след като е минал един век от тогава, все още да има хора, които да не знаят съдбата на техните родственици. Просто съм наблюдавал какво се прави в някой наши съседни държави. Пък дори вземете една Русия, която наистина живее под лозунга „Никой не е забравен, нищо не е забравено”. И там се знае името на всеки един войник. Ние сме страшно небрежни към своята собствена историческа памет. Мога да Ви кажа, че тези млади мъже, които са загинали тогава на фронта, са били цвета на българската нация. Ние наистина сме длъжници към тяхната памет, за да можем да разполагаме поне с техните имена и с обстоятелствата, при които те са загинали.
- Филмът на Горан Благоев дава ли ни достатъчно информация?
Филмът на Горан Благоев е едно от малкото неща, които наистина са ме трогвали и са ме докосвали по някакъв начин. Защото този филм е направен с много професионализъм и разбиране. Има много емоция в него. Филмът се казва „Достойно за удивление”. И е посветен на онзи безпримерен подвиг на нашите войници през тази далечна 1916 година, когато те просто показват чудеса от храброст и смайват света. Във филма на Горан Благоев се разказва за човешката гледна точка, за човека в тази война. Филмът е толкова близък и толкова популярен за хората. Той беше направен във връзка с 90-годишнината, при честванията на битките при Добруджанския фронт.
- Община Генерал Тошево се е ангажирала много сериозно с програмата, с Областния план за честванията. На какво го отдавате?
Аз си мисля, че тук нещата са вързани преди всичко с факта, че Община Генерал Тошево носи името на един от най-прославените български командири – командващия Трета българска армия по време на ПСВ генерал Стефан Тошев. Ако не друго, то в центъра на Генерал Тошево има паметник на генерала. Там поне хората по някакъв начин са свикнали да отдават почит към името и дейността на този човек. За това си мисля, че там чувствителността към подобен род изяви е на много по-високо ниво отколкото в останалите населени места. Още повече, че и на територията на самата община са водени реални бойни действия по време на войната, което, разбира се, не може да не остави отпечатък в съзнанието на съвременниците. За разлика от територията на Балчишка, Каварненска, Шабленска община – там няма реални бойни действия. Военни действия реално се водят на територията на общините Добричка, Генералтошевска, Крушарска – от части и на Тервелска – знаменателната битка при селата Кочмар-Карапелит.
- Прави ми впечатление в областния план поставянето на изключително много паметни плочи. Всяко от селищата, в които ще има паметна плоча, ли е свързано с бойни действия?
Когато се пристъпва към изграждането на паметни плочи, има два основни мотива, които да стоят в основата на това. В единия случай се слага паметна плоча с имената на всички загинали от даденото населено място във войните за национално обединение, които ги има в почти всяко едно селище в България. В Добрич например няма такава, но в 90% от селищата по българските земи има такива плочи. Другият вид паметни плочи, за които предполагам става въпрос и които аз лично забелязах, че са инициирани – става въпрос за паметни плочи, които трябва да отбележат и да напомнят на поколенията, че даденото населено място е било арена на бойни действия по време на ПСВ. Защото нашите съвременници не знаят почти нищо за това, какво се е случило преди 100 години. Тези паметни плочи трябва просто да напомнят на обществената памет, на общественото съзнание, че наистина преди 100 години е имало такава война. Първа мисля в тази насока беше Община Добричка, която преди 5 години инициира поставянето на 15 паметни плочи в селища на територията на общината, в които са били водени бойни действия през ПСВ, които пък съответно са част от Добричката епопея. Тези 15 плочи бяха направени с едно общо олово и с един уеднаквен в едната си част текст. За да може да стане ясно на всеки, който ги види, че говорим за едно събитие, а не за различни събития.
- Как бихте поощрили учениците, които се включат в ученическа конференция, посветена на 100-годишнината, да работят, да проявяват творчество, повече история и литература ли да проучват?
Всеки има своята собствена рецепта как би могъл да усети това събитие. Едни биха го направили със силата на словото, други със силата на четката, трети биха се впуснали в изследователска дейност. Аз съм работил с деца, които не са били информирани за това, какво се е случвало тук. Когато те разбират от мен, когато им обяснявам, за какво иде реч, за каква война, повярвайте ми – те излизат други. Колкото по-малки са самите деца, толкова повече човек има шанс да намери място в сърцето им с тази информация. Защото ако те сега не го научат това нещо, ако те не бъдат възпитани като българи, след десет години просто ще е вече късно. За това си мисля, че в тях е бъдещето. Това са хората, които носят новото в себе си и те трябва да бъдат ангажирани по някакъв начин в отбелязването на Добричката епопея и на тържествата, защото в крайна сметка това не е самоцел. Ние не ги правим тези неща например да отчетем някаква активност. Ние искаме хората да разберат, че някога по нашите земи е имало такива битки. Величествени. Такива уникални събития, защото в Добруджа, в нашата история това наистина ще остане като едно паметно събитие.
- Кой е полковник Васил Таслаков? Говори се за именуване на площад Пинета на неговото име в Добрич.
Преди няколко години бях предложил на името на полковник Таслаков да бъде кръстена улица или площад в град Добрич, защото това е човекът, комуто Добрич дължи своето спасение през 1916 година. В качеството си на командир на 35-ти Пехотен врачански полк той твърдо и непоколебимо отстоява позициите си пред града и не пуска с цената на страшно много жертви, които този полк дава, противникът да влезе в града. Това е един от героите на Добричката епопея, за който много малко се знае, да не кажа, че почти е неизвестно неговото име. Затова ние сме наистина длъжници към този човек, както например и към другите имена от Добричката епопея. Но все пак по някакъв начин те намериха някакво признание, например има барелеф на генерал Кантарджиев, има улица „Ген. Колев”, има няколко монумента, които наистина напомнят за тези събития. Като за участието на 35-ти врачански полк и неговият командир Васил Таслаков няма абсолютно нищо като паметен знак в нашия град.
- Защо при пика на тържествата трябва да се срещат двама президенти – българският и румънският?
Това е един символичен акт, символична среща между двамата президенти. Ние не знаем дали това ще бъде прието, дали ще се реализира. Аз лично го виждам от много години. Мечтая си за този момент, в който Добрич ще бъде мястото на срещата между двамата президенти, защото все пак ние трябва да покажем, че като два европейски народа, както навремето се срещнаха Митеран и Шмид и поставиха началото на една френско-германска дружба и загърбиха противоречията, които са имали по време на ПСВ. Какво ни пречи на нас и румънците да загърбим всичко, което е било до тук и да работим заедно в името на една обща кауза?
Коментирайте
1 USD = 1.83027 BGN
1 GBP = 2.27568 BGN
1 CHF = 2.00105 BGN
