Радослав Симеонов:С филмите от поредицата за войната искаме да накараме хората да се гордеят с историята

Добрич е вторият град в България в който зрителите ще могат да видят историко документалната поредица „Помни войната 1915-1918“ . Двата филма „Леринската операция и Каймакчалан“ и „Тутраканската епопея“ ІІІ и ІV част от  филмова поредица ще бъдат показани на 22 ноември (петък) от 18.00 часа в Кино клуб „Икар“  в Добрич. Сценаристът и консултант на филмите  Радослав Симеонов - главен експерт "Военни паметници и военно-патриотичен възпитание" в МО,   прави уговорката, че това е поредица която ще продължи да се  работи. От десет замислени филма са готови четири, а  е на път да излезе и петият, който е посветен на  Добричката епопея. По думите на Симеонов  това е вълнуващ разказ не за възхвала на войната, а за подвига  на войниците. Лентата с продължителност 31 минути е продуцирана от Военно-информационния център на Министерството на отбраната. Режисьор и продуцент на филмите  е Мария Цветкова. Това са филми за забравените битки по време на първата световна война. На пръв поглед двата епизода нямат нищо общо по между си, но това е илюзорно, защото когато човек започне да вниква в събитията от първата световна война той вижда, че Леринската операция, която е на южния македонски фронт е свързана тясно с това, което се случва в Добруджа. Тя е предизвикана от намерението на съюзниците на Румъния от Антантата да облекчат нейното влизане във войната и да поставят България в изключително тежка ситуация да воюва на два фронта.“Всички знаем от историята, как завършват опитите, дори и големи държави  да воюват на два фронта, почти винаги с катастрофа“, припомня историкът. Не така се случва в българския случай. Нашата армия не само, че с чест излиза от битките, но  тя поставя на колене армиите на световни  империи, като ги разбива безславно на тези фронтове. В продължение на толкова години цели поколения българи бяха умишлено държани  и настрани от тези  източници на национална гордост и самочувствие. Няма друга държава в света, която би постъпила по този глупав и неестествен начин  сама да крие своите победи. Затова нашата задача е да накараме българите да се гордеят със славната ни военна история, казва Радослав Симеонов. Трябва да говорим, да ги възвеличим тези победи, да ги направим достъпни така, че хората да могат да ги съпреживеят.
Сценарият за петият филм свързан с Добричката епопея е готов, сега сме в процес на сглобяване  на филма, има заснети епизоди, разказва Симеонов. Снимано е в Добруджа и Добрич. Филмите определено се окачествяват като историко документална поредица, в тях фигурират много документи, които защитават тезата ни. Има и много снимки и кадри, богат илюстративен материал, който ще даде възможност на хората да се потопят в обстановката от 1916 година. Двата филма са свързани именно с 1916 година. Някои наблюдатели смятат, че ние възвеличаваме войната. Това не бива да се схваща като апология на войната. Нашата цел е различна , да покажем подвига на българския войник, който е забравен,  подчертава дебело сценаристът.Гробовете на над 200 хиляди наши войници останаха безкръстни и в забвение, по чукарите на Македония, по полетата на Поморавието, Добруджа и Тракия.“Искаме да накараме нашата общественост да се сети за тези хора, защото без тях нямаше да я има България“, посочва Радослав Симеонов.
С огромно задоволство бихме приели и дискусия след филма, казва историкът, който смята,  че ако искат хората да говорят това означава, че са развълнувани от историята. Този филм имаше своята първа премиера и то в Тутракан. Преди около два месеца филмите са показани там. Публиката нарекла четвърти епизод или „Тутраканската епопея“- шедьовър  изключително въздействащ и силно емоционален, спомня си Симеонов. Харесали са лентата която показва нещата такива каквито са. Той върши по думите му работа и в педагогически аспект, като методическо помагало в часовете по история. По време на филма се появяват карти и схеми, всичко това кара историята да живее. Когато децата я четат от книгите не им е толкова лесно, защото съвременните младежи не са свикнали да работят с книги. Трябва им нещо интерактивно, нещо което да ги докосне.“Смятам, че точно този филм ще изпълни ролята си, ще накара хората да бъдат горди с нашата история“, посочва сценаристът. Филмът за „Тутраканската епопея“ се стреми да покаже неща които са останали извън полезрението. Така например Тутраканската епопея не е еднократен акт. Това не са само боевете на 5 и 6 септември 1916 год. боевете в които нашата армия нанася стоманен удар върху считаната от румънците непревземаема крепост.Има и други елементи, като съюзно участие на германски войски, една битка която е останала извън паметта на съвременниците. Битката при село Сансарлар с днешно име Зафирово. Не случайно е Зафирово , но при преименуване или реформа в България е ампутирано половината от името на селото. То би трябвало да се казва Генерал Зафирово. Генералът е командващ два пехотни полка, които са имали много важна задача по време на битката край Тутракан. Да предпазят крепостта или да предпазят гърба на атакуващите българи о т идващата от Силистра румънска помощ.Тя действително идва и тези два полка извършват изключителен подвиг за който почти нищо не се знае.

Коментирайте