Когато можещите се сбогуват, небето помръква… И остава оная болка на празнота, безсилие, на безвъзвратност… И смирението… И светлото усещане, че е бил сред нас… Че сме споделяли мигове, че сме се взирали в очите му… Радото – талантливият, виталният, странният, истинският… Сцената беше създадена за него, за таланта му, за емоциите му. Беше тук и сред нас – в кукления театър на Добрич. Докосна ни, раздаде се и си тръгна… Сля се със светлината…
А ние го изпращаме с аплодисменти… И с топлата благодарност, че имахме шанса да бъде частица от дните ни… И да ни учи на страст към този прекрасен живот…
Сбогом, Радо! Сбогом!
Приятелите от Куклен театър Добрич
А ние го изпращаме с аплодисменти… И с топлата благодарност, че имахме шанса да бъде частица от дните ни… И да ни учи на страст към този прекрасен живот…
Сбогом, Радо! Сбогом!
Приятелите от Куклен театър Добрич