Рени и Стефан Кирови: Християнското семейство се поддържа с много доверие, грижовност и отдаденост

15.11.2017 г. 13:37:47 ч.
/
 Рени и Стефан Кирови: Християнското семейство се поддържа с много доверие, грижовност и отдаденост
Семейство Кирови - Рени и Стефан,  са заедно на сцената на живота повече от 50 години. Радват се на две деца и на двама внуци. В къщата им в Добрич, сред чимшири и цветя, всеки приятел е добре дошъл на сладко от рози и сладка приказка за многобройните роли в кукления и драматичния театър. Рени и Стефан се обичат  и нито ден не са се сърдили един на друг. Любов, доверие, грижовност  и отдаденост са ключовите думи за съвместния им път.
 
- От колко години сте семейство?
Рени: В далечната 1966 година на  9 януари подписахме граждански брак  в  Дома на младоженците в Пловдив. Специално отидохме там, защото по това време само там имаше такъв дом. Случи се  точно на Стефановден по тогавашния календар. Празнуваме едновременно имен ден и годишнина от сватба.
- Как се запознахте и кой направи първата крачка?
Рени: Аз съм от Сливен и през 1964 година  се подготвях да кандидатствам „Актьорско майсторство” във ВИТИЗ. Подготвяше ме един много известен актьор от Народния театър - Венелин Пехливанов. Един ден той се обади на свой колега  да дойде да го запознае с бъдеща кандидат-студентка . Дойде актьорът от шуменския театър Стефан Киров. Като че ли пак аз направих и първата крачка в отношенията ни. Много си мечтаех за актьорската професия. Още от малка на Еньовден в Сливен  правехме китки  еньовчета и ги наричахме за кого ще се оженим. На моята китка винаги се падаше, че ще се оженя за актьор. Това ми беше голямата мечта. Аз бях и по-настоятелна във връзката. Когато ме приеха във ВИТИЗ „Куклено майсторство”, вече имахме малка дъщеричка. Но Стефан каза, че не бива да изпускаме  шанса да бъда редовна студентка. Той пое грижите за  детето въпреки неговите репетиции и многото трудности.
- Кой е главнокомандващият  вкъщи?
Стефан: Няма главнокомандващ. При нас така са се стекли нещата още от самото начало в брака ни. Тези приказки под чехъл, приведен зет и т.н. при нас не вървят. Винаги сме имали разбиране, винаги, който трябва да отстъпи в момента, отстъпва. Никой на никого не нарежда.
- Как си почивате? Заедно ли сте и в хобитата?
Стефан: При нас няма мъжки и женски дейности. Аз  съм скаран с готварството, но за всичко друго, слугинска работа - мога да върша. Да доставя зеленчуци, да ги измия дори, да приготвя суровините за манджата… В домакинството почистването също е моя работа. Може да звучи неправдоподобно, но се занимавам с тежката работа - тупане, миене  и всичко останало.
- Знаете ли кой какво ястие обича?
Рени: И любимите ни ястия са заедно. Каквото той обича и аз обичам, и обратно. Аз наследих кухнята на неговата майка и това го направи много щастлив. Тя пък беше много добра домакиня. Кухнята ни е изцяло от това, което той обича.
- Кой е по-търпелив, по-толерантен?
Рени: От годините толкова много се изгладиха нещата, характерите ни се изгладиха. Минахме през много тежки години. Сами отгледахме двете си деца. Актьорската професия изисква много време, репетиции, турнета, представления. Въпреки всичко се справихме. Понякога аз проявявам търпение, друг път - той. Гледаме всичко да е в хармония, не единият да отстъпва, пък другит да се заинати. Не е бивало и когато бяхме млади. Тогава пък бяхме прекалено заети с отглеждането на децата и беше като в шемет, не можехме да си позволим разногласия. Така неусетно излетяха петдесет години. Знам, че много мъже, когато са гладни са нервни. Обаче, той и за това не е настоявал или нервничил. Деликатен е в поведението си, така е възпитан и нервност не съм виждала. Аз не съм от този град и той ми беше най-близкият. Така сме заедно винаги и във всичко.
Стефан: Парадоксално е, но е нямало един ден да сме сърдити един на друг. Не е имало такъв случай. След всичките тези години се замислям често и си  казвам:  невъзможно е, но е така. Няма случай да съм се разсърдил и да не си говорим ден или два, три. Първо тя  няма да го понесе. Пък и аз не се сърдя. Може би, се казва компромис. Предполагам, че сме уникален случай  в това отношение. Никога не е имало  жената да си хване пътя, да отиде при майка си, докато и мине. Такива неща сме гледали само по филмите.
- Какво мислите  за изневярата? Предателство ли е, или пък тръпка, която удължава връзката?
Рени: Може би, е тръпка.Човек не е съвършен, в младостта си има увлечения. Не мисля, че изневярата може да е нещо много фатално в отношенията между двама души, които се разбират по всичко останало.
Стефан: Само теоретически мога да отговоря, защото аз не съм го правил това нещо. Според мен, е тръпка, но и предателство. Зависи обаче в каква степен е това предателство. Има много умни мъже, които често флиртуват и изневеряват, обаче никой нищо не знае. Ние бяхме разделени няколко години, докато тя беше в кукления театър във Варна. Не ми е давала повод за ревност. Е, аз, разбира се, съм ревнувал, но то е нормално.
- Как празнувахте златната сватба? Изобщо празниците какво са за Вас?
Стефан: По начало всичките ни празненства са били в семеен кръг. Никога не сме имали големи финансови възможности да правим пищни банкети. Празниците ни са задушевни. За осемдесетгодишнината ми преди две години направих приличен коктейл в театъра. Но дори и за рождените дни на децата не сме имали шумни тържества. Всичко е било в рамките на семейния уют.
Рени: Имаме си роднини и ги събрахме за златната сватба в тесен кръг. През лятото, когато синът ни посети със снахата и с детето, ходихме на ресторант. После си дойде дъщерята и ходихме  до Балчик. Имали сме тържества след работата, след всяка репетиция, след всяка премиера. Работата ни е изпълнена с много празници. Нашите лични празници сме се стремили да са скромни и лично за нас.
- Театърът ли е това, което Ви свързва?
Рени:  И театърът, разбира се. Ние имаме голямо предимство, че сме с една професия. През всичките тези години ние живеем в къща и са идвали  много колеги състуденти от различни театри. Нашата къща зад театъра беше един пристан за колегите. Винаги ни е било много хубаво. Те знаят, че винаги могат да се отбият тук. Има една стара румънска къща с двор, с бор, с чимшири и винаги можем да ги посрещнем с розово сладко и с кафенце. Така минават празниците за нас.
- Децата, внуците са Вашето наследство…
Рени: Много се радваме на децата и внуците. Много трудно ги изгледахме. Дванадесет години е разликата между двете ни деца. Дъщеря ни е по-голямата, още 1989 година  се ожени и замина за Португалия. Много трудно преживяхме раздялата. Синът ни остана малък при нас и се съсредоточихме върху неговото отглеждане и възпитание. И двете ни деца са много успели в това, с  което се занимават. Радват ни. Имаме голям внук  в Португалия, той е студент в средновековен университет в град Куимбра. Синът ни има малко момченце на пет годинки и е нашата слабост. Гордеем се с двете си деца и с внуците. Това е доказателство, че усилията, мъките и жертвите не са били напразно.
-Рецептата за здраво християнско семейство коя е?
Рени: Може би, тази силна любов, която по начало имахме. Още като го видях  Стефчо, нещо се обърна в мене. Винаги любовта ме е наставлявала. Християнското семейство се поддържа с много доверие, най-важно - с грижовност. Стефчо е бил изключително грижовен към мен и аз към него. Тази силна привързаност, която продължава и досега….
Стефан: И отдаденост!

Коментирайте
Подобни новини
Константина Петкова – eдин живот, отдаден на изкуството
Константина Петкова – eдин живот, отдаден на изкуството
Калинка Вълчева на 75: Песента е моят път, а аз имам още да вървя
Калинка Вълчева на 75: Песента е моят път, а аз имам още да вървя
Йордан Йорданов: България е застрашена от религиозен радикализъм, трябва да се вземат превантивни мерки
Йордан Йорданов: България е застрашена от религиозен радикализъм, трябва да се вземат превантивни мерки
Тодор Анастасов: "Дамасцена" е кино на ръба на поезията, приказка за пътя към Аза и към света
Тодор Анастасов: "Дамасцена" е кино на ръба на поезията, приказка за пътя към Аза и към света



Яндекс.Метрика