Саша Василева: Историята е като медал, който има две страни (АУДИО)

Добрич е освобождаван няколко пъти , но именно  на 27 януари, градът ни успешно и трайно е освободен.Това припомни в ефира на радио „Добруджа“, Саша Василева преподавател по история в СУ“Св.Св.Кирил и Методий“ по повод 144-та годишнина от освобождението на Добрич от османско владичество. Няколко са и войните, при които Добрич е бил освобождаван, като се започне от Екатеринина война през 1773-1774 година. Следва войната от 1806-1812 година между Турция и Русия. Тогава през  май 1810 год. Хаджиоглу Пазарджик  освободен  от войските на ген.Михаил Каменски. След оттегляне на войските, обаче градът отново е под командване на Османската империя. Още веднъж се случва освобождение през 1820 година и се стига да Руско-турската война от 1877-1878 год.

За първи път планът на руското командване в хода на тази война е по-различен, изтъква Саша Василева. Във всички предходни войни, руското командване, цели армията да настъпи  по Черноморското крайбрежие, от Румъния по Черноморското крайбрежие и на юг към Цариград, защото това е най-прекият път към столицата на османската империя. Планът на руското командване предвижда  решителното настъпление да започне с прехвърляне на Дунава при  Свищов. Предвижда се тук в североизточните земи да настъпи един друг отряд, който да заблуди турското командване, че и този път ще настъпят от морските територии. Затова е създаден Долнодунавския отряд начело с ген.Цимерман. На 10 юни 1877 година започва настъплението, което действително заблуждава турските войски. Тук е концентрирана голяма стохилядна армия начело с Ахмед Али Паша. Благодарение на този заблуждаващ маньовър и настъпването на войските на ген-майор Цимерман  в Северна Добруджа и изненадват пет дни по-късно турската армия и освобождават първо Свищов.

През 1878 година януари ген.Цимерман, получава заповед, да настъпи към нашия град. Настъплението започва на 17 януари, а на 22 януари при днешното село Ген.Колево се води първата голяма битка, която завършва с отблъскването на турските части.След една седмица на 26 януари се разразява втора поредна битка, турците правят опит за контранастъпление, но са отблъснати. След  над седем часа тежко сражение те са принудени да напуснат града ни. Тук се е намирала 23 –хилядна турска армия и над 2000 души башибозук. Благодарение на руската армия и на правилната тактика, рано сутринта на 27 януари след оттеглянето на турската войска, русите начело с ген.Цимерман навлизат и освобождават Добрич.

Тук в Хаджиоглу Пазарджик, руските войски намират едно население, което  е силно изплашено.
Турците са принуждавали българите да копаят окопи, да работят за да подпомагат турската войска. Заварват подпалени църкви, изоставени ранени, много оръжие и боеприпаси.От тук нататъък е голямата задача, да се удържи четириъгълника Русе – Силистра-Варна-Шумен. Самият факт ,че е открита една записка от дневника на 16-ти Донски казашки полк, в която пише ,че с ръцете на българите турците укрепяват града, ако не са се предали турците, Добрич щеше да стане втори Плевен. Това говори за факта, че не са били далеко от тази мисъл, да укрепят Хаджиоглу Пазарджик, така както Плевен е бил укрепен и това е можело да обърка плановете на руското командване и да промени хода на войната. Тук заварват изплашено, но и много щастливо население, което посреща руските войски.
 
Винаги съм твърдяла, че историята е като медал, който  има две страни, казва Саша Василева. От една страна не можем да отречем руските политически интереси, защото от времето на Петър първи и Екатерина втора  основната Цел на Русия във външно политически план е контрол и влияние, както на Север, така и на Юг към така наречените топли морета,  Русия преследва своята цел. От друга страна тази война идва след връхната точка на национално освободителната война на българите и Априлското въстание, което привлича вниманието на великите сили. В този смисъл българите няма как да не бъдат щастливи от мига на свободата. Друг е въпросът, че те няма от къде да знаят, за тайно споразумение  с Австро-Унгария с Англия,  което предвижда Сан-Стефанския мирен договор да бъде предоминарен, предварителен, неокончателен и на българските земи тепърва ще се решава съдбата. В крайна сметка земите ни ще бъдат разкъсани и това предопределя многото трудности, с които се свързва следосвобожденския период. Войната е освободителна от една страна , но  водеща до много сериозни и тежки изпитания. Еднозначен отговор не бива да има.

Аудио:

Коментирайте