Имам най-страхотните спомени от конкурса „Сарандев”. Това заяви за радио „Добруджа” София Лазополу от Гърция, която бе част от международното жури на музикалния конкурс. През 2001 година тя се явява като участник на конкурса, като става първият чужденец, спечелил Гран при от „Сарандев”.В момента София работи като вокален педагог в Атинската консерватория.
Когато спечелих Гран при, беше първият път когато Голямата награда бе спечелена от участник от друга държава. Затова беше исторически момент. Аз дойдох без големи очаквания. Просто бях щастлива да съм в България, с моя учител, пеейки това, което обичам, така че беше приятна изненада. Това са страхотни спомени, които промениха живота ми. Влюбих се в България, влюбих се в организацията на конкурса. Научих малко и за историята на „Сарандев”, че е много сериозно съревнование. Това е част от културния живот на града. Всичко това ме трогна много. Българите ме обгърнаха с такава любов и аз съм много трогната всяка година да се връщам , вече като преподавател, да водя свои студенти и да запазвам традицията. Затова е много затрогващо и магическо за мен и все още е след всички тези години. Лазополу открива разлика в конкурса оттогава и сега, като си го обяснява с икономически причини. Помня по наше време, конкурсът беше в голям театър, беше пълно с хора, някои дори стояха по пода. Имаше телевизии, които отразяваха събитието, с интервюта. Беше по-голямо събитие, с повече участници, но духът е същия и сега. Усещането е малко по-различно, но талантът на участниците е същият, духът е същият, любовта към конкурса и много се радвам за това, че го продължавате, споделя София Лазополу. Това, което най-много харесва в Добрич е, че хората са много приятелски настроени. Те ни обгрижват с внимание. Затова много харесвам, когато нашите две култури се съберат заедно. Мисля, че ние гърците имаме много общо с българите, казва още тя.
На снимката: София заедно с участничките от Гърция на конкурса „Сарандев” – Соня Илияди и Ники Глики Никифору
Когато спечелих Гран при, беше първият път когато Голямата награда бе спечелена от участник от друга държава. Затова беше исторически момент. Аз дойдох без големи очаквания. Просто бях щастлива да съм в България, с моя учител, пеейки това, което обичам, така че беше приятна изненада. Това са страхотни спомени, които промениха живота ми. Влюбих се в България, влюбих се в организацията на конкурса. Научих малко и за историята на „Сарандев”, че е много сериозно съревнование. Това е част от културния живот на града. Всичко това ме трогна много. Българите ме обгърнаха с такава любов и аз съм много трогната всяка година да се връщам , вече като преподавател, да водя свои студенти и да запазвам традицията. Затова е много затрогващо и магическо за мен и все още е след всички тези години. Лазополу открива разлика в конкурса оттогава и сега, като си го обяснява с икономически причини. Помня по наше време, конкурсът беше в голям театър, беше пълно с хора, някои дори стояха по пода. Имаше телевизии, които отразяваха събитието, с интервюта. Беше по-голямо събитие, с повече участници, но духът е същия и сега. Усещането е малко по-различно, но талантът на участниците е същият, духът е същият, любовта към конкурса и много се радвам за това, че го продължавате, споделя София Лазополу. Това, което най-много харесва в Добрич е, че хората са много приятелски настроени. Те ни обгрижват с внимание. Затова много харесвам, когато нашите две култури се съберат заедно. Мисля, че ние гърците имаме много общо с българите, казва още тя.
На снимката: София заедно с участничките от Гърция на конкурса „Сарандев” – Соня Илияди и Ники Глики Никифору