Стефка Янорова: Не обичам, когато подценяват публиката и вкуса и

Стефка Янорова е родена в град Стара Загора на 16 октомври 1969 г. Първоначално завършва френска гимназия в родния си град. През 1993 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на професор Крикор Азарян. Започва да играе на сцената на сливенския театър, а впоследствие преминава на свободна практика до 2005 г. Тогава е назначена в плевенския драматичен театър „Иван Радоев“. От 2009 г. е част от трупата на Театър „Българска армия”. Позната е от телевизионния екран с ролите си в сериалите „Революция Z“ (г-жа Пешева), „Стъклен дом“ (Ваня Ставрева) и „Дунав мост“ (Роси). На 13 април Янорова ще гостува на добричка сцена с постановката на сливенския театър „Тектоника на чувствата”, в която си партнира със Стефан Вълдобрев и Пламена Гетова. Това бе поводът да разговаряме с популярната актриса.

- Госпожо Янорова, от анотацията на постановката  разбираме, че става въпрос за един любовен триъгълник. Вие кой от ъглите сте?
Най-острият (смее се).
- Разкажете накратко сюжета. Какво да очаква публиката?
Очаква ги един разказ за любовта, която никога не е еднозначна, както всички знаем. В общи линии става дума за приключението „любов” – как сами можем от любов да се самоунищожим.
- В постановката си партнирате със Стефан Вълдобрев. Били сте състуденти. Това първото Ви съвместно участие ли е, или сте играли и преди заедно?
След като завършихме ВИТИЗ, това е първата постановка, в която играем заедно. Срещали сме се в киното.Но в театъра, за съжаление, не бяхме.Но ето, че най-накрая и това е факт. 
- И това се случва в постановката на театъра, от който е тръгнала Вашата кариера като актриса. Как дойде поканата да участвате в представление на сливенския театър?
Поканата дойде от страна на директора. Аз естествено с радост се съгласих, защото, освен  че това беше театърът, от който тръгна професионалният ми път, там бях посрещната изключително радушно и научих много неща.
- А сега - след толкова години, виждате ли промяна в театъра?
Естествено, слава Богу. Променил се е в някои отношения. По начало нещата много се промениха. Естествено това се отнася и за театъра. Но там има едно ядро, което винаги традиционно,където има много добър театър, някак си остава. Едно ядро, което дори новите времена не могат да разрушат, слава Богу. Никакви реформи не могат да повлияят, просто защото има любов към театъра.
- Освен това, по време на връчването на наградите „Икар” сливенският театър бе отличен от Министерството на културата за високи постижения...
За мен това с наградите не ме вълнува, защото те са много за кратко и рядко. Важното е, че се случва добър театър. 
- Има ли разлика в отношението към театралното изкуство от публиката - например в Сливен и останалите градове в страната, в сравнение с тази в столицата?
Естествено, че има разлика. Първо, защото софийската публика е малко по-разглезена. Причината е, че има много повече избор. Ние много погрешно разсъждаваме за публиката като за някакво трето лице. Публиката е част от спектаклите. Когато има добро представление, има и добра публика.
- Тоест, усещате ответната реакция?
Да, разбира се. Да не използвам силна дума, но не обичам, когато подценяват публиката и вкуса й. В същото време не обичам, когато се угажда на публиката евтино. Смятам, че тя е достатъчно информирана в днешно време и реагира доста адекватно.
- Какво си спомняте от добричката публика и кога за последно сте гостували в Добрич?
Последно мисля, че идвах с „Декамерон” в драматичния театър и след това със „Сега или никога”. Впечатленията ми са много добри.
- Да Ви попитам и за ролите в киното и телевизията. Какво да очакваме скоро от Стефка Янорова? Знаем, че предстои игрална версия на сериала „Революция Z”...
Да, общо взето сюжетът е подобен на сериала. Сега снимах нещо, което, дай Боже, да стане факт след година. Все още се снима филмът, който се казва „Имало една война”. Изключително интересен сценарий. Мисля, че е крайно време, когато се правят филми, те да имат определено послание. Както и постановките, разбира се. Смятам, че публиката има нужда не да й показваме колко сме зле, да й показваме, че сме били добри и може да бъдем  добри, стига да го поискаме.
- Има ли роля в театъра, която много искате да изиграете, а не Ви се е отдала възможност?
Много бих искала скоро отново да се срещна с Чехов. Много си стискам палци да ми се случи. 
- Вие, заедно със Стефан Вълдобрев, бяхте част от класа, който мнозина наричат „Златният клас на Крикор Азарян”...
Да, чувала съм, че така го наричат.
- Какво е чувството да сте част от този „Златен клас”?
Когато учихме във ВИТИЗ, никой не си е давал сметка, че след време ще ни наричат така. Единственото, което мога да кажа е, че всеки един от колегите ми е много интересен и безкрайно добър в това, което прави. Ние взаимно уважаваме и обичаме точно различността у другия. На това ни научи нашият професор и това ни направи такива, каквито сме. На мен ми е много неудобно да говоря колко сме добри или не сме добри. Просто смятам, че всеки си върши работата с много любов и затова резултатът е такъв.
- С кой режисьор сте се чувствали най-добре на сцена?
С режисьорите, които знаят какво искат – с тях се чувствам най-добре. Не че те ограничават като актьор да не пробваш това, което си решил. Просто тласкат в желаната от тях посока и е по-лесно, когато имаш посока.
- От ролите Ви в киното и телевизията прави впечатление, че дори и второстепенни, те са характерни и се запомнят. Това на самата роля ли се дължи или е и Ваша заслуга?
Това е най-вече благодарение на факта, че професор Азарян ни е научил, че няма малки и големи роли. Аз не се отнасям към една роля като към второстепенна. Това, че имаш по-малко екранно или сценично време, нищо не означава.
- Кое Ви доставя по-голямо удоволствие – да бъдете на сцената или пред камерата?
Правилата са много различни. Законите на сцената са едни, в киното са други. Аз обичам и двете неща много, просто защото много си обичам работата.

Коментирайте