Стоян Господинов: Ансамбъл „Добруджа” е светиня за нашия град

20.09.2017 г. 10:44:51 ч.
/
Стоян Господинов: Ансамбъл „Добруджа” е светиня за нашия град
Стоян Господинов е роден през 1957 година в добричкото село Житница.
Първите си стъпки в българския фолклор прави в танцовия състав в родното си село под ръководството на Слави Божков. Следващото стъпало в творческия път е ансамбъл „Добруджа” – Силистра, с ръководител Симеон Симеонов.
В Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа” – Добрич, започва работа на 10 август 1976 г. като артист-балетист, а на 14 февруари 2002 г. е назначен за главен художествен ръководител.


- 60 години житейски път, от които 50 на сцена. В дните около юбилейния концерт остана ли Ви време да направите равносметка, да преминете мислено назад през годините?
Честно казано, връщайки се в самото начало на своя творчески път, не съм мислил, че някой ден ще достигна до тук. Защото имаше моменти, в които се бях ориентирал към друга работа. Не е тайна, че в нашата работа има много трудности. Ако не бяха кметовете, с които съм работил – Лъчезар Росенов, Детелина Николов и сега Йордан Йорданов, както и ней-сериозните спомоществователи на професионалния ансамбъл и на детската студия – семейство Даниела и Юлиян Димитрови, семейство Дора и Енчо Малеви, Емо Тасков, Генади Ганчев, ако не бяха земеделските кооперации на Житница, Победа, Пчелник, Хитово, Ведрина, много са хората, Петър Петров от Крумово… Ако не бяха тези хора да помагат през годините, може би, нямаше да съм на тази работа. Но с подкрепата на тези хора продължавахме през годините и се натрупа много история.
Равносметката, която ме прави най-горд, е, че през годините съм успял да възпитам много деца, да допринеса и да бъда съпричастен с успехите им в живота.
Бях започнал да броя колко деца са минали през годините през детската студия и спрях на 2 хиляди. Това е много работа, но и огромно задължение. Винаги съм се стремял, освен да се научат да танцуват, да растат като достойни и възпитани хора.
- А кои са хората, допринесли за Вашия успех, за изграждането Ви като личност?
Не мога да не започна от танцовия състав в родното ми село Житница и ръководителя Слави Божков. След това в Ансамбъл „Добруджа” в град Силистра – Симеон Симеонов. След Силистра целият ми житейски път е свързан с Ансамбъл „Добруджа” в Добрич. Не съм работил на друго място, само и единствено в Професионален ансамбъл „Добруджа”.
- Имал ли сте през годините съмнение или колебание относно избора на професия? Зад това, което вижда публиката на сцената, стои много труд, пот, травми…
Никога през годините не съм съжалявал, че съм поел по този път, въпреки че съм имал множество травми. Но дори и не съм си помислял, че бих работил нещо друго. Имало е моменти, когато съм бил в безизходица, но с подкрепата на приятели, на колеги, на кметове съм продължавал напред.
Винаги съм следвал един съвет на баща ми, Бог да го прости: Никога не напускай Ансамбъл „Добруджа”!
- Трябва да отбележим и едно от съществените Ви постижения – съхраняването на Ансамбъла в годините на прехода. Тъй като повечето съседни големи градове не успяха да запазят професионалните си ансамбли…
Заслугата за съхраняването на Професионален ансамбъл „Добруджа”, когато държавно субсидираните бройки бяха съкратени и премиха към общините, е 99 процента на тогавашния кмет Лъчезар Росенов и неговия екип. След това, разбира се, и на Детелина Николова, която пое управлението на града. Моята работа беше изцяло организационна, да реализирам техните решения, докато заслугата е изцяло тяхна. Те успяха да намерят субсидиране на всички бройки на професионалния ансамбъл. Защото Ансамбъл „Добруджа” е светиня за нашия град. Не подценявам останалите културни институти в нашия град, но в областта на фолклора Ансамбълът е светиня! Нито Варна, нито Силистра запазиха професионалните си ансамбли, така че нашият е единственият в региона. 
- Започнали сте и житейския, и професионалния си път от Житница - село със силни традиции. Доколко това повлия на избора Ви в живота?
Категорично над 51 процента ми даде Житница. Открай време селото е известно със своите танцьори. И аз така – гледах и се възхищавах на по-големите от мен.
Много дължа и на своя баща, който беше един от най-добрите танцьори в нашето село. Не ми се иска да изброявам другите, защото може да пропусна някого. Но те бяха едно ядро, което танцуваше с такъв заряд и тази енергия не ме е напуснала и до днес.
Много ми даде и Ансамбъл „Добруджа” в Силистра. Там пък се сблъсках с другите образци от Добруджа. Така че Житница и Силистра ми дадоха много за развитието ми като специалист в Добруджанската етнографска област.
- Има ли нещо, което до този момент не сте постигнали? Голямата Ви нереализирана все още мечта?
Голямата ми мечта е реализирането на един спектакъл, който направих като студент -„Легенда за Индже войвода”. Аз съм влюбен в творчеството на Йордан Йовков, в неговите разкази. „Легенда за Индже войвода” е емблематичен разказ за живота на българите през петвековното робство. Това е голямата ми мечта – една мащабна постановка-спектакъл, но тя е финансово по-обемиста. И доколко ще може да се реализира, зависи от намирането на необходимите средства. 

Коментирайте
Подобни новини
Инж. Тодор Гикински: Аз съм дошъл в Добрич да работя във ВиК, а не по водния цикъл
Инж. Тодор Гикински: Аз съм дошъл в Добрич да работя във ВиК, а не по водния цикъл
Гинка Василева: Българинът е разбрал, че трябва да се бори за гражданските си и европейски права
Гинка Василева: Българинът е разбрал, че трябва да се бори за гражданските си и европейски права
Добрин Добрев: Когато за малко загубиш Родината си, както се случва  при едно пътешествие, започваш да я цениш повече
Добрин Добрев: Когато за малко загубиш Родината си, както се случва при едно пътешествие, започваш да я цениш повече
„Само моя си” – новият проект на Александър Байчев и Ваня Джаферович
„Само моя си” – новият проект на Александър Байчев и Ваня Джаферович



Яндекс.Метрика