Седмици преди края на годината, тракийският народен изпълнител Стоян Варналиев реализира в Добрич клипове към три от своите песни и направи записи на още две нови. Професионалистите, на които се доверява в Добрич, са Живко Желев и оркестър „Бисери” и приятели, звукът и миксът са дело на Петър Петров, а видео монтажът е направен в Медийна група „Добруджа”.
Месеците на Ковид пандемията се оказват плодотворни за изпълнителя. Поради свободното време, с което разполага, той успява да се отдаде на творческа дейност.
В рамките на пет месеца, в Добрич са реализирани записите на осем песни, 4 от които са от родното село на изпълнителя – Генерал Инзово, община Тунджа, а другите четири са от репертоара на голямата наша народна певица Вълкана Стоянова, чиито ученик е и Стоян Варналиев. „Това са песни, които много харесвам и дойде моментът, в който трябва да бъдат реализирани. Трябва да припомним на обществеността коя е Вълкана Стоянова и какво наследство ни е оставила”, казва Стоян Варналиев.
„В Добрич се радвам на един невероятен творчески комфорт”, споделя още народният изпълнител.
Вълкана Стоянова, хубавите тракийски песни, отношението и вниманието, което получава в нашия град са нещата, които го свързват с хората, с които работи в него.
„В Добруджа срещнах едни невероятни музиканти. Живко Желев познава много добре българската народна музика, което може само да ме радва. Той е от този тип музиканти, които дават живот на своите търсения и пориви. Дава живот на своята музика. Работил е и с Вълкана Стоянова”.
От своя учител - Вълкана Стоянова, Варналиев наследява стил и маниер. „Тя е човекът, който ме изгради като певец. Всичко онова, което пея, звучи по начина, по който тя ме научи”.
За да я има фолклорната култура , духовната култура у младите, трябва да се захрани още в семейството, счита народният изпълнител. Родителите са тези, които трябва да ангажират вниманието на децата с нея. По думите на певеца много хора днес създават авторска музика, но тя се получава само на тези, които разбират, усещат и ценят българската фолклорна култура. „Има произведения, които биват наричани авторски, но те нямат нищо общо с българската народна музика. Те са само градска народна музика”, категоричен е изпълнителят.
Месеците на Ковид пандемията се оказват плодотворни за изпълнителя. Поради свободното време, с което разполага, той успява да се отдаде на творческа дейност.
В рамките на пет месеца, в Добрич са реализирани записите на осем песни, 4 от които са от родното село на изпълнителя – Генерал Инзово, община Тунджа, а другите четири са от репертоара на голямата наша народна певица Вълкана Стоянова, чиито ученик е и Стоян Варналиев. „Това са песни, които много харесвам и дойде моментът, в който трябва да бъдат реализирани. Трябва да припомним на обществеността коя е Вълкана Стоянова и какво наследство ни е оставила”, казва Стоян Варналиев.
„В Добрич се радвам на един невероятен творчески комфорт”, споделя още народният изпълнител.
Вълкана Стоянова, хубавите тракийски песни, отношението и вниманието, което получава в нашия град са нещата, които го свързват с хората, с които работи в него.
„В Добруджа срещнах едни невероятни музиканти. Живко Желев познава много добре българската народна музика, което може само да ме радва. Той е от този тип музиканти, които дават живот на своите търсения и пориви. Дава живот на своята музика. Работил е и с Вълкана Стоянова”.
От своя учител - Вълкана Стоянова, Варналиев наследява стил и маниер. „Тя е човекът, който ме изгради като певец. Всичко онова, което пея, звучи по начина, по който тя ме научи”.
За да я има фолклорната култура , духовната култура у младите, трябва да се захрани още в семейството, счита народният изпълнител. Родителите са тези, които трябва да ангажират вниманието на децата с нея. По думите на певеца много хора днес създават авторска музика, но тя се получава само на тези, които разбират, усещат и ценят българската фолклорна култура. „Има произведения, които биват наричани авторски, но те нямат нищо общо с българската народна музика. Те са само градска народна музика”, категоричен е изпълнителят.