Винаги съм искала да работя с малки деца, залата в Добрич е най-добрата за бойни спортове в страната, а с треньора тук Драгомир Йорданов сме приятели от години. Така Александра Тончева от Варна обясни в интервю за медийна група „Добруджа“ как е започнала работа като треньор по бразилско джиу-джицу в Добрич. От миналата седмица тя подготвя момичета и момчета на възраст от 6 до 12 години в залата на Спортен клуб по кикбокс „Десант“ (в сградата на новия магазин ABC до жп гарата). Тренировките са 4 дни седмично – във вторник, четвъртък и петък от 17.15 часа и в събота от 11.00 часа.
29-годишната Александра Тончева е първият и единствен състезател от България, ставал световен шампион по ММА, като на два пъти печели и европейската титла в смесените бойни изкуства. Александра Тончева е едно от големите имена на планетата и в бразилското джиу-джицу – вицешампион на света и на континента, златна медалистка от Балканското първенство и други големи международни състезания.
„Бразилското джиу-джицу е сравнително нов спорт, който бързо набира популярност в световен мащаб. Той учи на дисциплина, на самостоятелност и на бързо вземане на решения. Няма удари в главата, което е важно за родителите. Смятам, че това е най-хубавият спорт за развитието на децата. Подходящ е и за момичетата. Дава им увереност и в бъдеще ще се чувстват сигурни и независими. Мечтата ми е след време да водя тези деца на състезания и да се радвам на успехите на моите възпитаници. Не всички от тези деца в залата ще станат състезатели, но моята цел е те да станат хора и да помогна в тяхното израстване като личности“, заяви Александра Тончева.
Тя ще съчетава треньорската професия с активна състезателна дейност. През последната година международният календар бе замразен, заради пандемията, но на 5 юни Александра ще се завърне към бразилското джиу-джицу с участие на „Абу Даби Про“. Поради липса на конкуренция сред жените в България, поддържа форма със спаринг срещи с мъже, разчитайки на своите треньори – Николай Добруджански във Варна и Драгомир Йорданов в Добрич – председателя на Спортен клуб по кикбокс „Десант“ – Добрич.
Александра се занимава с бойни спортове от дете – на 8 години започва да тренира айкидо. След 12 години в този спорт и черен колан, на 21 години решава за седмица да пробва ММА и остава в залата за смесени бойни изкуства и до днес.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
29-годишната Александра Тончева е първият и единствен състезател от България, ставал световен шампион по ММА, като на два пъти печели и европейската титла в смесените бойни изкуства. Александра Тончева е едно от големите имена на планетата и в бразилското джиу-джицу – вицешампион на света и на континента, златна медалистка от Балканското първенство и други големи международни състезания.
„Бразилското джиу-джицу е сравнително нов спорт, който бързо набира популярност в световен мащаб. Той учи на дисциплина, на самостоятелност и на бързо вземане на решения. Няма удари в главата, което е важно за родителите. Смятам, че това е най-хубавият спорт за развитието на децата. Подходящ е и за момичетата. Дава им увереност и в бъдеще ще се чувстват сигурни и независими. Мечтата ми е след време да водя тези деца на състезания и да се радвам на успехите на моите възпитаници. Не всички от тези деца в залата ще станат състезатели, но моята цел е те да станат хора и да помогна в тяхното израстване като личности“, заяви Александра Тончева.
Тя ще съчетава треньорската професия с активна състезателна дейност. През последната година международният календар бе замразен, заради пандемията, но на 5 юни Александра ще се завърне към бразилското джиу-джицу с участие на „Абу Даби Про“. Поради липса на конкуренция сред жените в България, поддържа форма със спаринг срещи с мъже, разчитайки на своите треньори – Николай Добруджански във Варна и Драгомир Йорданов в Добрич – председателя на Спортен клуб по кикбокс „Десант“ – Добрич.
Александра се занимава с бойни спортове от дете – на 8 години започва да тренира айкидо. След 12 години в този спорт и черен колан, на 21 години решава за седмица да пробва ММА и остава в залата за смесени бойни изкуства и до днес.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров