Съдът отхвърли иска на Мюсюлманското изповедание за собствеността на част от училище „Христо Смирненски”

Окръжен съд – Добрич, отхвърли предявения от Мюсюлманското изповедание, гр. София срещу община град Добрич иск за установяване на право на собственост и предаване на Мюсюлманско изповедание, гр. София, владението на недвижим имот съставляващ сграда на ОУ „Христо Смирненски" със застроена площ от 630 кв. м, както и на 1975 идеални части от терена, в който е построена – с площ 4 782 кв.м.
Делото е със значителен обществен интерес, тъй като засяга сградата на едно от ней-старите училища в града, а искът е на значителна материална стойност. Окръжен съд – Добрич, не възприе посочената от Мюсюлманското изповедание цена на иска от 159 751.05 лв. и служебно я увеличи на 348 418.20 лв.
Окръжен съд – Добрич, установи, че претенцията е предявена от религиозна институция на основание на Закона за вероизповеданията. С него са им дадени права да реституират имущество, отнето им в периода 1944 – 1989 г., ако докажат, че претендираната собственост е притежавана от техни структури, съществували до 1949 г. Окръжен съд – Добрич, намира, че Мюсюлманско изповедание не е доказало съществуването на твърдяната от него Добричка мюсюлманска вероизповедна община в периода след Освобождението на България през 1878 г., както и наличието на правоприемство между тази вероизповедна община и него. Съдът не приема приведените от ищеца доказателства за това – устави на вероизповеданието в годините и решение на Софийски градски съд, без сила на пресъдено нещо, което е постановено в производство по фирмено дело, а не по предвидения в случая исков ред. Пресцентърът уточнява, че една от целите на предложеният проект за изменение на Закона за вероизповеданията е да промени този ред за установяване на правоприемство при религиозните институции, като се избегне задължителната сега искова процедура.

Вторият аргумент на Окръжен съд – Добрич, да отхвърли иска на Мюсюлманското изповедание, гр. София е принадлежността на правото на собственост към 1960 г. и към влизане в сила на реституционния закон. Ищецът претендира, че е владял имота след Освобождението на България до 1960 г. Липсват документи за периода до 1941 г., включително когато територията на Добрич е в границите на румънската държава и на нея се прилагат румънските закони, а ангажираните от него писмени доказателства и показания на свидетели, не го установяват. Окръжен съд – Добрич, обръща внимание, че следва да се прави разграничение в термините училище като недвижим имот – сграда, и като образователна институция. От събраните по делото писмени и устни доказателства, съдът прави извод, че турската общност е организирала вероучение и образование на родния език на своите членове, като е създала и поддържала частно турско училище като образователна институция, но не е придобила собствеността на сградата, в която е провеждан образователен процес. Окръжен съд – Добрич, отбелязва също, че в приложения по делото Списък на недвижими имоти на Мюсюлманската изповедна община гр. Добрич, изпратен от Толбухинското мюфтийство до Главния мюфтия през 1954 г., не е посочено, че тя притежава процесния имот.
Окръжен съд – Добрич, отхвърля третия аргумент на ищеца за придобиване по изтекла давност, защото след Освобождението на България през 1878 г. процесните имоти са със статут на държавна собственост. По българското и по румънското законодателство над тази собственост е наложена забрана за придобиването им. След 1944 г. и до 1991 г. училищата в страната са само държавни и не може да бъде правен довод, че съществуването на частно училище, обуславя и частното притежание на сградата му.
На четвърто място Окръжен съд – Добрич, отхвърля доводите на Мюсюлманското изповедание, че имотът им бил отнет незаконно през 1960 г. Съдът се мотивира, че в Закона за народната просвета от 1948 г., отменен през 1991 г., всички имущества на предишните частни училища за инородци в страната се предават безвъзмездно на съответните народни съвети и се използват само за нуждите на съответните народни училища за инородци. Съдът установи, че действително за предаването на имуществото и архива му не е съставен протокол, но свидетелски показания установяват, че тогавашният мюфтия е отказал да го подпише. Свидетели по делото и историческа справка за периода след 1960 г., показват, че имуществото на частното училище е използвано за задоволяване на потребностите на деца с турски произход, пренасочени в държавното училище, и за които са били полагани специални грижи.
По отношение на правото на собственост към момента на влизане в сила на реституционния закон, Окръжен съд – Добрич, коментира, че след като не се спори, че от 1960 г. въпросният имот винаги е обслужвал ОУ „Христо Смирненски", то безспорно собствеността на общината по разпореждане на закона е публична. Издадените за него актове нямат правопораждащо действие, поради което статутът на имотите като публична общинска и държавна собственост, не се определя от това, дали за тях е издаден акт.
По поставения от ищеца въпрос за възможността за реституиране на публична общинска собственост, Окръжен съд – Добрич, указва, че реституцията не засяга публичната държавна и общинска собственост, защото тя обслужва определени обществени интереси и е защитена от Конституцията.
Пресцентърът на Окръжен съд – Добрич, пояснява, че при решаване на спора, съдът е обсъдил 4 международни договори, по които България е страна:
- Букурещкия договор между Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция от 1913 г.,
- „Съглашение, подписано в Цариград между Турското правителство, от една страна и Българското – от друга, на 6/19 април 1909 г. в изпълнение на руско-турския протокол, подписан ad refendum в С. Петербург на 03.04.1909 г. Утвърдено на 13 януари 1910 г. Публикувано в „Държавен вестник", бл. 13 от 1910 г."
- Крайовската спогодба от 1940 г.
- Спогодба върху начините за опразване и прехвърляне на територията от 1940г.
Съдът е разгледал 9 отменени закона, 7 от тях на Царство България от 1879 г., а 2 на Народна република България. Взети са предвид румънския Закон за уреждане на Нова Добруджа и Румънски граждански закон. Съдът се е позовал на 6 действащи в момента закони, на 3 решения на Конституционния съд и на 6 задължителни за съдилищата в страната решения на Върховния касационен съд. Окръжен съд – Добрич, обсъжда в акта си и отражението на предложените промени в проекта за законопроект за вероизповеданията.
Решението на Окръжен съд – Добрич, подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Варна, в 15-дневен срок от връчването му на страните.

Коментирайте