Тодор Анастасов: "Дамасцена" е кино на ръба на поезията, приказка за пътя към Аза и към света

Добруджанецът Тодор Анастасов е режисьор на изключително мащабна филмова продукция. Филмът „Дамасцена“ вече е по екраните. Премиерата бе в Стара Загора и в София - в кино „Люмиер“. На 3 ноември бе представянето на лентата във Варна и Добрич. В нашия град киноманите могат да видят поетичния филм в кино „Икар“. Самият Тодор Анастасов, който е родом от Оброчище, възнамерява да дойде за една от прожекциите. За радио „Добруджа” режисьорът сподели, че са създадени шест пътуващи екипа, които ще представят лентата във всички общини.
„След този филм ни идва да пеем или да плачем“ - такава е емоционалната реакция на зрителите”, споделя Анастасов. Сценарист и продуцент на филма е поетесата Мария Лалева. „За последните тридесет години това е най-голямата продукция”, посочва още режисьорът и не скрива възхищението си от спонсора. Филмът е финансиран от най-големия търговец на розово масло в България. Първоначално замисълът е предполагал биографичен филм. Но в крайна сметка едва 20% от историята на Стоян остават за снимачната площадка. 77 актьори и над 1800 статисти в масовката правят филма мащабен и неподражаем.
„Правехме предварителни репетиции”, признава режисьорът и допълва, че за първи път  в българското кино актьорите получават хонорар и за репетиции. Нещо, което досега не се е случвало. Веселин Плачков - изиграл ролите на банкера Евлоги Георгиев и Апостола във филма „Дякон Левски”, е в главната роля. Актьорите Любомир Чаталов и Димитър Баненкин  правят интересни роли. Дебютите са на Симона Халачева, Неда Спасова и Троян Гогов.
„Нашият благодетел е възрожденец, будител”, казва още за финансиста на лентата Тодор Анастасов. Желанието му е поне 5 - 8 души да се върнат и други да не преминават Терминал-2, след като гледат филма. Анастасов кани добричлии на един филм, в който ще познаят себе си.
 
- Г-н Анастасов, направихте премиера на филма „Дамасцена“. Как мина? Как изглежда лентата на екран?
Направихме премиера в Стара Загора  и в София - в кино „Люмиер“. Последната премиера  е във Варна. По едно и също време филмът тръгва и в кино “Икар“ в Добрич. Аз не искам филмът да се гледа в молове, а в истински киносалони. След това  ще го прожектират  в  Каварна и Силистра на този етап. Имаме шест пътуващи екипа, които смятаме за пет месеца да обиколят цялата страна и да покажат филма във  всяка община. Аз видях реакцията на публиката. Мои колеги казват: на този филм ми идва и да пея, и да плача.
- Вие доволен ли сте от резултата?
Да, аз съм много доволен.Това е, може би,  единственият в българското кино поетичен филм, поетична драма. Текстът на Мария Лалева, която е сценарист и продуцент, е много поетичен. И, може би, само добруджанец, който е закърмен от Йовков, може като мен да пресъздаде един такъв текст на екрана.
- Това, доколкото разбирам, е най-голямата частна продукция…
В последните тридесет години това действително е най-мащабната продукция. Не знам дали е най-скъпата, трябва да се проверят цифричките. Но е най-мащабната, при всяко положение. В продукцията участват 77 актьори, над 1800 души в масовката. Ужасно много хора. Имахме предварителни репетиции. Аз съм преди всичко актьор и после режисьор, и знам колко е трудно. Това ми е първият филм и затова правихме много репетиции. Тези репетиции обаче се заплащаха. Това не се е случвало досега в българското кино. Участниците в масовката ги събирах и им говорех какъв филм правим. Много всеотдайни бяха всички, много сериозно се отнесоха към снимките.
- Един актьор, който много се харесва на публиката - Веселин Плачков, играе главната роля. Изпълни ли Вашите задачи?
Разбира се, той се справи много добре. Актьорите Любомир Чаталов  и Димитър Баненкин  правят интересни роли. Има много дебюти  във филма: Симона Халачева - тя е като Чарли Чаплин в кола, Неда Спасова - едно лице, което много ще се хареса  на зрителя, Троян Гогов от пловдивския театър. Другата главна роля е за Димитър Баненкин. Тя е отрицателна, прави перфектна роля. Той досега е играл в сериали и това е първата му голяма роля в киното. Събирахме актьори от цялата страна. Ще видите лица, които изобщо не сте виждали на екран. В епизодите имаме емблематични имена като Петя Силянова, Сашка Братанова, Любен Чаталов играе бащата на главния герой. Има една сцена, която е просто за учебник. Сюжетът е  за дългото пътуване към себе си - на обикновеното  момче, родено и израснало в Долината на розите през 60-те години на миналия век до наши дни. Историята на главния герой Течо, в чиято кожа влиза Веселин Плачков, е историята на България през последните 50 години. Момчето иска да се посвети на розите и да разнася славата им наблизо и далече. Но животът му попада в капана на тоталитарната система. След 1989-а така нареченият Преход го изправя пред различни, но не по-малко жестоки изпитания. Битката с разпадащата се държавност и стресът пред погубените национални ценности сриват Течо.
"Дамасцена" е кино на ръба на поезията. Приказка за пътя към Аза и към света - с вярата, че човек е единствено отговорният за красотата, честността и свободата, които е създал, или за тяхната липса.
- Не Ви ли завиждаха колегите - актьори  и режисьори, за възможността да снимате такава голяма продукция?
Нямам представа дали са ми завиждали.  Не се интересувам  от тези неща. Имам колеги, на които много държа. Те го гледаха и видях, че им стана мъчно. Иска им се да се правят български филми, да има такава възможност изобщо. Видях им лицата, мъчно е. Правим филм за българската мечта. Тя не може да се случи на чужда земя, тук трябва да стане.
- Дръпнахте малко завесата за този човек - за благодетеля на лентата. Търговецът на розово масло... Как бихте го определили?
Ще го определя като будител. Той е възрожденец. Заслужава си неговото име да се знае. Той много помогна на сценария. Да се справиш с толкова много неща, за да има производство на розово масло, за да си сред първите. Той е номер едно в производството на розово масло. Този човек не само запази един поминък - хората да могат да се хранят от това, да не ходят в чужбина и да работят каквото им падне, само за да оцелеят. Той се опитва и това да преодолее. Казва: „ Дано някои като гледат филма - пет, шест, осем човека, да се впечатлят и да се върнат в страната. За мен ще бъде най-големият успех.”
- Бяхте казал, че филмът е с превантивно действие срещу Терминал-2…
20 години в България се правят изводи, че ние сме мръсни, долни, зли, подли, никакви. За нищо не ставаме, каръци сме. Този филм не е такъв - той е светъл. Разказва се за човек, който се бори и успява. За българския характер е този филм. Наричат ни инати българи. Да, инати сме. Като решим нещо да правим, тръгва някой и го прави. Това имаме. Имаме прекрасна природа - показахме я. Имаме единствената розова долина на планетата и в Слънчевата система - и нея показахме. Красив, светъл филм, не е мрачен, въпреки многото драматизъм в него. В никакъв случай хората не излизат с едно мрачно, депресивно настроение.
- Доколко е биографичен за търговеца Стоян?
От неговите неща, от историята му останаха 20-25 % . Но ние правихме историята през неговия поглед. Начинът му на мислене го има вътре като философия. Правим един преглед на това, което се случи в България през последните 30-35 години. И аз самият като гледах, започвам да връщам лентата - какво правих през това време, къде бях, какво ми се случи, защо така...
- А на Вас как Ви повлия тази личност?
Ако има петдесет човека като него, само петдесет и ще тръгнем по друг начин... Целият народ, държавата ще тръгне по друг път.
- До кои други български филми бихте подредил „Дамасцена“?
Не бих ги подреждал. Но бих казал от кои съм бил повлиян. Първият е „Бялата стая” с Апостол  Карамитев. Повлия ми в начина на виждане, на мислене. Филмите на Въло Радев, в които също има поетика и са много силни. На Икономов „24 часа дъжд“ - вървят в по - лирична посока. Просто Мария Лалева, с която се запознах във Фейсбук, написа поетична драматична история, с прекрасно действие, монолози, които се помнят. Ведра жена - хубава, красива, и през цялото време беше до мен. Гореща жена и успя да се справи за две години и един месец  като писател и сценарист.
- Ако апетитът идва с яденето, прави ли Ви се друг филм?
Да. Готвим нов проект отново с Мария Лалева по един роман, който тя беше спряла да пише. След Нова година започваме сценария. Работното заглавие е „Живот в скалите“. Но  засега искам да поканя добруджанци, защото и аз съм от тях. Все пак от Оброчище съм. Да дойдат, да видят „Дамасцена“. Ще видят себе си в него.

Коментирайте