Тодор Георгиев, директор на ХГ: Обществото не търпи обезличаването ни като българи

09.02.2016 г. 09:37:04 ч.
/
Тодор Георгиев, директор на ХГ: Обществото не търпи обезличаването ни като българи
Образование, родолюбие, учебници, патриотизъм
Добрата страна на изминалата седмица е, че темата „Образование” стана актуална. И в контекста на това да говорим за родолюбие, какво децата трябва да знаят за националната идентичност, това нещо постоянно трябва да присъства и аз се радвам, че въпреки повода, това бе добра възможност да се комуникира по темата.
Лошата новина е, че сигурно малко досадихме на хората с некомпетентни изказвания, с противоречиви мнения и често пъти крайни. Вероятно объркахме доста хора.
В никакъв случай целта на всичко не беше, за да се махне министър Танев. За мен това е естествен обществен протест. Явно обществото не може да понася повече промени, които обезличават нас като българи. Особено когато темата е „Децата на България”, мисля че трябва много внимателно, много компетентно, много задълбочено и в никакъв случай не прибързано, като може би една от причините е точно прибързването с оставката на министъра и смяната му с новия министър.
Новият министър
По-добре е от гледна точка на това, че госпожа Кунева превъзхожда министър Танев по административен опит. Смятам, че тя много бързо ще организира нещата така, че те да бъдат подредени, дебатирани.
Проф. Танев просто нямаше такъв опит и беше малко хаотичен, разпилян, неподреден. Например програмите, които станаха много актуални напоследък. Нито обществото, нито професионалната общност, никой не беше достатъчно подготвен за това. Представят се нещата като някакъв план-пъзел. Част от нещата. Казват 1-ви клас, казват 5-ти клас, 2-ри клас, 6-ти клас, казват и 8-ми клас. Но не ти дават пълната картина – от 1-ви до 12-ти клас. Какви ще бъдат изпитите след 7-ми клас, там се завършва основно образование. Малката матура за първи път ще бъде в 10-ти клас. Да го обясним малко повече – какъв материал, с примери, с конкретика. 12-ти клас – сериозна матура, завършват средно образование – какво ще представлява. Това са важни неща, които касаят цяла България. Всички хора са свързани по някакъв начин с училището. Не бива така да се представят нещата половинчато, на парче. Макар че малко се пресилиха нещата, имаше малко повече емоция.
Дебат в гимназията
Направихме сериозен дебат в гимназията на най-висшия ни форум – педагогическия съвет. Колегите по всички предмети и във всеки етап от образованието имаха възможност да коментират това, което имат вече потвърдено като програми 1-ви, 5-ти клас и предложеното за 2-ри, 6-и и 8-ми клас. Доколкото ги чух и доколкото ги слушах внимателно, аз им вярвам. Имаха възможност един ден да дебатират педагогическите методи, а след това го представиха пред общия форум. Какво се оказва: има сериозен проблем по география в 5-ти клас – там материалът е повече от възможностите за брой часове. Учителите не могат да предадат материала, който им е заложен по програма. Което не е добре нито за учителите, нито за децата. Проблем сериозен има и в 6-и клас. Така както е проекта по отношение на математика и история. Там по история също много материал, а няма достатъчно часове.
Тук ме подсещате да кажа, че чест му прави на проф. Танев, че имаше и нещо, което сякаш остана извън общественото внимание, а то е много добро. Съотношението между часовете за нови знания и упражнения. До сега повечето програми така бяха направени, че учителят практически влиза и преподава, няма време нито да се упражняват децата, нито да обърнат внимание на нещо, което е пропуснато, неосъзнато достатъчно, не е превърнато в можене. Съотношението, общо взето, за всички предмети беше 80% часове за нови знания и 20% часове за упражнения. Вече отиваме към вариант 60:40%, което е стъпка в правилната посока. Защото нашето образование достатъчно се формализира. Да, ние влизаме, преподаваме темата, която е записана в учебния план, в учебната програма – изпълняваме си задълженията. Обаче какво децата знаят? Просто препускаме по материала и накрая контролно, класно, срочна, годишна оценка и това е. Няма време за обратната информация доколко децата знаят – какво могат, какво правят, какво не могат, какво не правят – да им помогнем там, където не са успели да научат материала, да го осмислят, да започнат да го прилагат. Така че тази полза сякаш обществото не я отчете.
Общественият дебат – повече политически
За политика не ми се говори, честно. Но вижте как започна с приемането на закона.
Много малко неща се казаха всъщност за образованието. Какво да Ви кажа? Кой внесе проекта за закон? Не министерството, а депутати. Какво означава това? Че има един екип, който работи по закон, а друг екип, който ще го изпълнява. Това екип ли е? Това екипна работа ли е? Не е. Значи едно мнозинство не може вътрешно така да си направи нещата, че да се знае кой прави закона, кой прави подзаконовите актове и кой ги изпълнява.
Отлагане на Закона
Очаквам, че законът няма да влезе в сила от 1 август точно заради учебниците за 1-ви и 5-ти клас. Явно се налага мнението и на издатели на учебници, и на родители, и на учители, че просто трябва да има една поправка този Закон да не е 2016 година, а 2017.  За да имаме време да коригираме, ако има сгрешени неща в програмите. Да стане ясно на обществото, на учителската общност какво, в кой клас, кои автори, какви теми, по колко часа и това да е достатъчно консенсусно прието, за да може вече да стартираме с процедури за учебници. Да можем да осигурим нормално учебници. Представите си за следващата година около 150-160 хиляди деца в цяла България от 1-ви до 5-ти клас да нямат учебници. Това просто е недопустимо. Децата не са виновни за нашите грешки. Така ги виждам нещата, така мисля че е най-разумно.
Не бива да драматизираме
Не, не бива да има драматизъм. Промяна в българското образование и в българското училище трябва да има. Трябва обаче да е много премислена, разумна и да е насочена към бъдещето, към перспективата. Мога да дам два кратки примера.
През месец октомври бях на обучение в София, лектор бе дама от Англия. Тя е изпълнителен директор на асоциацията на обществените училища там. В разговорите с нея тя даде следния пример: взимат двама много добри учители от Китай. Китай е на призово място на всички скали за измервания в образованието. Някъде в петицата. Тези двама учители ги слагат в едно нормално английско училище. Пълен провал. Нормално училище, децата подготвени, позитивно настроени, очакват нови учители. Учителите също искат да покажат най-доброто от себе си, но пълен провал. Различни са акцентите – китайците залагат на едно, англичаните на друго. Този разнобой, това привнасяне, както се усеща през годините на някакъв си опит от някъде, някой чул, че Франция еди какво си, пък Финландия еди какво си, в Южна Корея еди какво си и като ги сложат в нашата система не проверено. Къде ни е информацията, къде ни е анализът – нямаме такова нещо. Ние правим нещо, ама защо го правим? Защо основното образование завършва вече по новия Закон в 7-ми клас? Никой не го обясни като хората. Да имало равнопоставеност между децата, защото едните кандидатствали в езикови гимназии пък другите не кандидатствали. Много е лековато това!
Това отчита ли например физиологическите, психологическите дадености, потенциала на децата? До каква степен? Къде са психолозите? Къде е общността на психолозите? Как приемат, как коментират промените, които идват с новия Закон? Тяхното професионално мнение.
Тук идва и втория пример. Една от любимите ми държави в сферата на образованието е Финландия. Те също при оценяване са винаги в петицата. В момента също правят реформа. Имат отлични резултати, но пак правят реформа. Какво правят в момента? Пуснаха пилотни училища в столицата си, анализираха опита и вече започнаха не навсякъде, не повсеместно, но започнаха да масовизират. Какво всъщност правят – глобални теми – глобални предмети. Защо е така? Защото една от грешките на българското образование е, че е малко на парче, малко като пъзел. Ние показваме по математика едно пъзелче, по български друго пъзелче, по „човек и общество” трето пъзелче. Фрагментарно. Ние, хората и децата така ли възприемаме света? Ние възприемаме света цялостно. И децата го възприемат цялостно. Значи ние правим точно обратното на това, което децата очакват от нас. И финландците тръгват към това. Глобална тема „Европейски съюз” и те казват: Когато се разглежда тази тема, тя се разглежда по всички предмети в този клас. Ето. Или предмети, които приличат на нашите от типа на „Човек и общество”, „Човек и природа”, т.е. събират знания от различни направления в науките в едно. Върви се към обобщаване на различни научи дисциплини в един учебен предмет, които е близък до децата. Много е интересно.
Демографският срив и Терминал 2
Няма какво да коментираме демографския срив. Излизат просто стряскащи неща. Ето и един пример. Един от последните много големи випуски от демократичните промени, сега ще са първи клас - набор 2009 година. От 83 000 родени в България в момента едва около 66 хиляди деца има в подготвителните групи. Липсват 17 хиляди. Какво става? Явно стават две неща. Едното е – хората не приемат това, което България им предоставя като възможност и избират Терминал 2 и си заминават. Това са амбициозни хора, често пъти високо образовани, които не виждат перспектива в България, вземат си децата и заминават трайно. Но там пък като отидат все повече стават българските съботно-неделни училища. Те запазват българското в себе си, искат да запазят и връзката с България, но децата им едва ли.
И втората част от тези, които не са в момента в подготвителните групи. Там Законът реално не се изпълнява, т.е. това са предимно деца от ромски произход. Системата не съумява да ги вкара в групите на 5 и 6-годишните. И така се получава разлика в качеството на образованието още в училищата в град Добрич. 7-и клас в едното училище и 7-и клас в другото училище, но голяма разлика. Защо? Защото още в началото тези деца – ромчета, които не са ходили в подготвителни групи, независимо в детска градина или в училище,  отиват в първи клас, незнаещи език и започват да изостават още на старта. Т.е. нямаме равен старт. Вече във 2-ри, 3-ти клас тези деца се чувстват некомфортно. И така. 

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика