Тони Димитрова: Ако хора, които работят заедно, не се обичат – не се получава нищо

Тони Димитрова гостува в Добрич в навечерието на празника на жената с концерт-спектакъла „Моите неизпратени писма”. Музикантите от Разградска филхармония „Проф. Димитър Ненов“ и любимката на българската публика Тони Димитрова правят фурор в страната с музикалното събитие, което бе представено в Добрич на 6 март.
Проектът е уникален със съпровода на музикантите от филхармонията и на рок група, съставена от китаристите Росен Сеновски и Иван Ченов, Даниел Желев – ударни, и Георги Милтиядов – пиано. Акцент в спектакъла са завладяващите лични и откровени писма, които Тони Димитрова представя пред публиката.
След концерта в препълнената зала „Добрич” Тони Димитрова бе любезна да отдели време и на Медийна група „Добруджа”.

- Г-жо Димитрова, след толкова години на взаимна любов между Вас и публиката, как си обяснявате всичко това?
Има едно единствено обяснение, една единствена магия и тя се нарича искреност. Ако не си искрен с тези, за които пееш, те рано или късно го усещат. Просто разказвам себе си.
Това съм аз. А и защо да бъда неискрена, защо да си губя времето с неискреност?
- Гледахме един чудесен автобиографичен спектакъл. Но може ли цял един живот да се събере в един куфар, в няколко писма?
Надявам се да добавя още писма и вещи. Вижте, моето богатство не е от бижута, банкови сметки. Като погледна назад – най-скъпото в живота ми са плетката на майка ми и обувките на дъщеря ми. Това е изграждало живота ми, характера ми. Всичко друго е суета.
- Кои още са ненаписаните писма?
Аз го казах и по време на концерта – до Пламен Ставрев и до Гриша Трифонов. Ще ги напиша някой ден, все още събирам мислите и думите си.
- Колко още любов има у Вас?
Аз по-скоро я наричам обич, защото любовта си отива в един момент, но обичта остава. Между мен и публиката има обич – това е по-постоянната величина.
- С диригента на спектакъла Левон Манукян също се обичате много и това си личи…
Ако хора, които работят заедно, не се обичат – не се получава нищо. С обич много по-лесно се работи, много по-леко се пее. Аз обичам всички тук, на тази сцена. Представяте ли си, ако не се обичаме, как ще се гледаме. Поне аз не мога да вляза в такава роля: да гледам колегите си с любов, а да знам, че не ги обичам.

Коментирайте