Валентин Василев: Трябва да има ясно разписани правила за отговорностите на пътя

28.08.2018 г. 13:51:42 ч.
/
Валентин Василев: Трябва да има ясно разписани правила за отговорностите на пътя
След поредния тежък инцидент с автобус, отново бяха повдигнати до болка познатите ни въпроси за отговорността, сигурността и състоянието на бранша.
Припомняме, че на 25 август автобус излезе от пътя и се преобърна в Искърското дефиле, на около 2 км от Своге. В жестоката катастрофа загинаха 17 души, ранени бяха повече от 20. Потърсихме коментара на Валентин Василев – собственик и управител на „Пътнически превози” ЕООД - Добрич.

 
- Г-н Василев, какви мисли провокира у Вас тежкият инцидент с автобуса край Своге?
В мен и, може би, във всички мои колеги и хората, които се занимават с тоя бизнес, мислите са тъжни. От една страна, че продължават все още да се случват такива тежки инциденти, от друга страна – не можем да не си даваме сметка, че сме в занаят, който във всеки един момент може да ни донесе такива тежки изживявания. Всички сме на пътя, всички се молим да не стават такива инциденти. Няма фирма, която да не работи и да не иска да повиши безопасността на своите превози.
- А кои са въпросите, на които не може да намерите отговор?
Въпросите излизат ежедневно в публичното пространство. Когато се случи толкова тежък инцидент, на всеки е ясно, че факторите, които влияят, са много, не е само един. Затова и споровете са кой е виновен, кой е по-малко виновен. Но такова е законодателството, че за всичко е виновен шофьорът. В случая са установили между 12 и 15 километра в час превишена скорост, което е малко относително и не може да се каже с точност. Но и да не беше превишената скорост, прословутата разпоредба в Закона за движение по пътищата гласи, че шофьорът трябва да се съобразява с пътната обстановка. Така че шофьорът е винаги виновен.
Неслучайно хората усещат тези неправди и въстават срещу това. Трябва да има ясно разписани правила за отговорностите на пътя - кой носи отговорност за превозното средство, кой носи отговорност за състоянието на пътя и т.н. Естествено, че най-голяма е отговорността на човека зад волана и всичко зависи от неговите умения.
- Доколко състоянието на целия бранш има някаква вина за този инцидент?
Нещата в бранша не стоят добре. Не е случайно, че той е собственик на фирмата и сам е започнал да шофира автобусите си. Предполагам, че няма възможност да наеме шофьори.
Това е големият проблем – предлагането на пазара на труда. Постоянно се търсят шофьори за Европа със сериозно заплащане, което ние тук не можем да си позволим. Нямаме възможност да правим подбор на наеманите от нас шофьори, защото предлагането на пазара на труда е такова. Нашата услуга на обществен превоз е социална, нашите клиенти са по-бедните хора, затова се сблъскваме с подобни проблеми.
Няма собственик, който да не иска превозните му средства да са нови, а шофьорите добре заплатени, но реалността е такава и трябва да се справяме по този начин. 
- Коланите в автобусите – доколко тази мярка е приложима?
Законодателството в Европейски съюз е решило въпроса с коланите. Там са постановили в кои автобуси трябва да има колани, в кои не трябва. Защото автобусите също са различни видове като класове и категории. В автобусите за градски транспорт пътниците са предимно правостоящи, в крайградските, които се движат до 30 км от населеното място, е разрешено да има и правостоящи пътници. Има и автобуси за туризъм, в които определено би трябвало да има колани. И действително всички новопроизведени автобуси са оборудвани с такива колани със съответните сертификати.
- А какво правите със старите автобуси?
Едни казват – ще им сложим колани. Искам да отворя една скоба, че слагането на колан на една седалка също подлежи на определен контрол. Седалката и коланът представляват общ комплекс и трябва да бъдат съвместими. Не може да сложиш на стар автобус седалка, произведена 15 години по-късно. Уверявам ви, че няма да може да се закрепи както трябва.
Струва ми се, че отново ще влезем в един омагьосан кръг и ще минат още няколко години.
Смятам, че всичко трябва да става постепенно. На първо място е да накараме хората там, където има колани, да ги ползват. Може би, ще е необходима разяснителна кампания. Тя пък върви с административни мерки – с проверки. Защото, когато се направи анализът на катастрофите с жертви, става ясно, че в голяма част от автобусите е имало колани. Но проблемът не е само в техническата наличност на тези колани, а в съзнанието за използването им. Разберете – няма как шофьорът, който трябва да гледа пътя напред, да следи и проверява дали определен пътник си е сложил колана. А може и при потегляне да го е сложил, а после да го свали. Знаем, че винаги има хора, които не обичат да спазват правилата.
- Какво е състоянието на автобусния парк във Вашата фирма по отношение на коланите?
Новите автобуси, които са произведени след една определена дата, имат обезопасителни колани, но има и автобуси на повече години, които нямат. Ако това изискване бъде прието и наложено, ще постави фирмите в две ситуации. Вече казах – не е така лесно технически да се сложат колани и това може да наложи някои автобуси да се спрат от движение. Тук идва въпросът с какви ще ги заменим и откъде ще ги вземем. Не знам дали е известно, че един нов автобус струва над 600 хиляди лева. Така че, както и с личните автомобили, окото ни е насочено към новия внос на автобуси втора ръка. При микробусите има тенденция да се купуват нови. Но за автобуси от порядъка на 40-50 места в България няма фирма, която може да си позволи да купи чисто нов автобус, като изключим няколко големи фирми в София. 

Коментирайте
Подобни новини
Маестро Алексей Измирлиев:  Много е хубаво, когато една община има културна политика, защото това е рядкост за България
Маестро Алексей Измирлиев: Много е хубаво, когато една община има културна политика, защото това е рядкост за България
Д-р Валентин Димитров: Кадровият дефицит, колкото и да е лош, прави българския лекар добър
Д-р Валентин Димитров: Кадровият дефицит, колкото и да е лош, прави българския лекар добър
Д-р Кремена Митева: Родът Габе е една неизследвана тема
Д-р Кремена Митева: Родът Габе е една неизследвана тема
Камелия Кондова: Не бих казала стоп, защото поезията не се управлява
Камелия Кондова: Не бих казала стоп, защото поезията не се управлява



Яндекс.Метрика