Любимият на няколко поколения актьор Васил Михайлов е роден на 6 април 1938 г. в Стара Загора . Произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия. През 1964 г. завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Има над 90 роли в киното, телевизионни филми и сериали.Но най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода”.
Васил Михайлов е част от актьорския състав на постановката на Театър „Българска армия” „Да разлаеш кучетата”, която бе представена на добричка сцена на 15 юли. Макар че Михайлов пътува все по-рядко и не дойде в Добрич, той бе любезен да даде интервю за Медийна група „Добруджа”.
- Г-н Михайлов, отдавна не сте идвал в Добрич...
Аз много обичам да идвам в Добрич. Това е градът, който трябва да има театър. Защото е имал един от най-добрите театри, как така сега да няма. Там е и една от най-големите зали в България. Когато идвах предишния път, за пръв път залата не беше пълна. Най-вероятно заради пиесата - с нея сбъркахме. „Да отвориш рана” май не се приема добре. Но този театър там не е свикнал да няма публика. Така че се надявам този път да бъде пълна.
- Какво представлява ролята Ви в „Да разлаеш кучетата”?
Това е една българска съвременна сатира на пловдивски автор. Спектакълът започва с монолог на попа в едно село, където тричат кучетата и става интересно. Заглавието първоначално беше „Ден за тричане”, но нашият директор реши да избере това атрактивно заглавие „Да разлаем кучетата”. Това е сатира за нашия съвременен живот. Защото има и чужденец – така наречения Холандец. Всички ще останат доволни, защото краят е по български смешен и тъжен.
- Колко години от живота си дадохте на Театъра на армията?
Аз имам 55 години актьорски стаж и най-вече там съм играл. Три години бях в Хасково. Още като студент играх в „Армията” и имам три значителни роли там от онова време. Може да се каже, че моят послеслов минава през три театъра – Народен театър „Иван Вазов”’, „Театър 199” и Военния, където съм повече от 50 години. Имам един грях. Бях казал,че когато престане да бъде военен театър, аз ще го напусна. Вече десет години не е такъв - само името му остана, но аз не го напускам. Но да му берат греха тези, дето го развалиха.
- Киното Ви направи много известен и обичан. Тежи ли Ви славата?
Тя – славата, за всеки е сладка. А най-сладко е да можеш да издържиш на това. Сега гледам моите млади колеги и им се радвам. Но същевременно ги съжалявам, защото аз на 35 години вече имах изиграни 50 роли. А сега киното е на такова дередже- може и една роля да не ти се падне. На година вместо 40 филма правят 3-4. И на някои им минава творческият живот, без да са играли в киното. Те така или иначе пак ще играят, аз им го пожелавам. Но това да чакаш ролята е бреме, то е тежък живот. Защото зрителят много те вдига, понеже ти правиш нещо, което той не може да направи. А, когато ти се задържиш под нивото на очакването, те срива. Той- зрителят, те смачква. Това е славата.
- Радва ли Ви фактът, че младото поколение от Вас знае за капитан Петко войвода ?
То е нормално и аз се гордея с този филм. Той не загуби своята актуалност във времето благодарение на големия Николай Хайтов. Той беше голям народопсихолог. Сега малко позабравихме филма, защото има много турски сериали. Много ми е мъчно, че почнаха комшиите да ни завземат психиката. Това не е лошо - по комшийски трябва да живеем. Но имаше една реплика на героя ми от филма Турчев - аз съм се потурчил като Турчев. Такъв аналог правя и сега с тези сериали. Не че и аз не ги гледам.
- Какво искате за внуците си в България?
Много Ви благодаря за този въпрос! Аз имам един внук на 27 години, много висок, казва се Васил. Сега имаме и една малка сладурана на година и половина. Най-много ми е мъчно, че няма да мога да видя техните удачи и неудачи. Децата сега са по-умни, по-информирани. Малкият ми внук скоро ме попита защо така лошо съм възпитал баща му, че му се карал много. Много малко хора се решават да имат деца сега. Явно ги е страх от отговорност. Плашат се, че няма да могат да ги издържат. Затова се радвам на тези, дето ги имат. Дай, Боже, да имат добра съдба. Оказа се, че нямаме достатъчно мъдри водачи и на световно ниво нещата тръгват назад. За да не звуча песимистично, вярвам, че ще се появят и по-мъдри хора, пък и изкуството ще оправи света. Религията обърква света.Дано изкуството да надскочи оная религия, която води до загуба на толкова хора. Световното изкуство, вечното изкуство да спаси света. Звучи малко високопарно по социалистически, но аз не плащам данък на годините и възпитанието си. Аз вече по-малко пътувам. Но искам да ви кажа, че ходя само там, където ме искат.
Васил Михайлов е част от актьорския състав на постановката на Театър „Българска армия” „Да разлаеш кучетата”, която бе представена на добричка сцена на 15 юли. Макар че Михайлов пътува все по-рядко и не дойде в Добрич, той бе любезен да даде интервю за Медийна група „Добруджа”.
- Г-н Михайлов, отдавна не сте идвал в Добрич...
Аз много обичам да идвам в Добрич. Това е градът, който трябва да има театър. Защото е имал един от най-добрите театри, как така сега да няма. Там е и една от най-големите зали в България. Когато идвах предишния път, за пръв път залата не беше пълна. Най-вероятно заради пиесата - с нея сбъркахме. „Да отвориш рана” май не се приема добре. Но този театър там не е свикнал да няма публика. Така че се надявам този път да бъде пълна.
- Какво представлява ролята Ви в „Да разлаеш кучетата”?
Това е една българска съвременна сатира на пловдивски автор. Спектакълът започва с монолог на попа в едно село, където тричат кучетата и става интересно. Заглавието първоначално беше „Ден за тричане”, но нашият директор реши да избере това атрактивно заглавие „Да разлаем кучетата”. Това е сатира за нашия съвременен живот. Защото има и чужденец – така наречения Холандец. Всички ще останат доволни, защото краят е по български смешен и тъжен.
- Колко години от живота си дадохте на Театъра на армията?
Аз имам 55 години актьорски стаж и най-вече там съм играл. Три години бях в Хасково. Още като студент играх в „Армията” и имам три значителни роли там от онова време. Може да се каже, че моят послеслов минава през три театъра – Народен театър „Иван Вазов”’, „Театър 199” и Военния, където съм повече от 50 години. Имам един грях. Бях казал,че когато престане да бъде военен театър, аз ще го напусна. Вече десет години не е такъв - само името му остана, но аз не го напускам. Но да му берат греха тези, дето го развалиха.
- Киното Ви направи много известен и обичан. Тежи ли Ви славата?
Тя – славата, за всеки е сладка. А най-сладко е да можеш да издържиш на това. Сега гледам моите млади колеги и им се радвам. Но същевременно ги съжалявам, защото аз на 35 години вече имах изиграни 50 роли. А сега киното е на такова дередже- може и една роля да не ти се падне. На година вместо 40 филма правят 3-4. И на някои им минава творческият живот, без да са играли в киното. Те така или иначе пак ще играят, аз им го пожелавам. Но това да чакаш ролята е бреме, то е тежък живот. Защото зрителят много те вдига, понеже ти правиш нещо, което той не може да направи. А, когато ти се задържиш под нивото на очакването, те срива. Той- зрителят, те смачква. Това е славата.
- Радва ли Ви фактът, че младото поколение от Вас знае за капитан Петко войвода ?
То е нормално и аз се гордея с този филм. Той не загуби своята актуалност във времето благодарение на големия Николай Хайтов. Той беше голям народопсихолог. Сега малко позабравихме филма, защото има много турски сериали. Много ми е мъчно, че почнаха комшиите да ни завземат психиката. Това не е лошо - по комшийски трябва да живеем. Но имаше една реплика на героя ми от филма Турчев - аз съм се потурчил като Турчев. Такъв аналог правя и сега с тези сериали. Не че и аз не ги гледам.
- Какво искате за внуците си в България?
Много Ви благодаря за този въпрос! Аз имам един внук на 27 години, много висок, казва се Васил. Сега имаме и една малка сладурана на година и половина. Най-много ми е мъчно, че няма да мога да видя техните удачи и неудачи. Децата сега са по-умни, по-информирани. Малкият ми внук скоро ме попита защо така лошо съм възпитал баща му, че му се карал много. Много малко хора се решават да имат деца сега. Явно ги е страх от отговорност. Плашат се, че няма да могат да ги издържат. Затова се радвам на тези, дето ги имат. Дай, Боже, да имат добра съдба. Оказа се, че нямаме достатъчно мъдри водачи и на световно ниво нещата тръгват назад. За да не звуча песимистично, вярвам, че ще се появят и по-мъдри хора, пък и изкуството ще оправи света. Религията обърква света.Дано изкуството да надскочи оная религия, която води до загуба на толкова хора. Световното изкуство, вечното изкуство да спаси света. Звучи малко високопарно по социалистически, но аз не плащам данък на годините и възпитанието си. Аз вече по-малко пътувам. Но искам да ви кажа, че ходя само там, където ме искат.
Коментирайте
1 USD = 1.83233 BGN
1 GBP = 2.2729 BGN
1 CHF = 2.01134 BGN
