Добричлийката Венета Ненкова, която от 20 години живее в Рим, е основател на Българско училище в италианската столица. Иновативното училище носи името на двама братя, занимаващи се с изкуство - БНУ „Асен и Илия Пейкови“. От години Ненкова е и лицензиран преводач за Ватикана. Като служител на Радио Ватикана, тя има възможност да води туристите на места, недостъпни за останалите и колеги.
- Венета, прекрасна родолюбива идея за Българското неделно училище в Рим. Как се породи?
Идеята за Българското неделно училище се зароди край моята дъщеря, която днес вече е на 8 години. Когато тръгваше в първи клас на шестгодишна възраст, реших, че трябва да учи и български. Затова, защото нямах физическа възможност да се занимавам с нея и да я уча на български. Още повече, че мама говори добре италиански. Много по- удобно е да се говори на италиански вкъщи, отколкото на български. Въпреки опитите ми да я карам да говори на български. Реших, че единственият добър вариант е да създам българско училище. Такова в Рим до този момент нямаше или по-скоро имаше към българската църква, която се намира до фонтан Дьо Треви. Но тя имаше административни проблеми и заедно с нея и училището. Не беше училище, за което мечтаех за моята дъщеря. Заедно с една друга добруджанка създадохме училището и го кръстихме на братята Асен и Илия Пейкови, родом от Севлиево. Те са хора на изкуството. На входната врата на летището в Рим има една статуя на Леонардо да Винчи, която е дело на Асен Пейков. Той умира във Вечния град през 1973 година. Неговият по-малък брат - Илия Пейков, пък е художник и за първи път започва да рисува космоса през 50-те години.Когато Гагарин идва в неговото ателие в Рим, остава с отворена уста и казва: „Как е възможно да нарисуваш това, което само аз съм виждал? ”. Тези двама братя, които са толкова малко известни в България, заслужават наистина голямо внимание.
- Как функционира училището?
Училището се отваря всяка неделя, то е БНУ - Българско неделно училище. Признато е от Министерството на образованието и спазваме абсолютно програмата на българското МО. Нашите дипломи, които издаваме всяка година, са валидни. Това означава, че всяко едно дете, което е учило при нас и е завършило един етап от образованието си, и родителите решат да се завърнат, това дете може директно да влезе в следващия клас, без приравнителни изпити. Естествено, нашите български училища имат страшно много проблеми. Програмите на Министерството не са съобразени с нашия тип деца. Българският език за тях се явява не майчин език, въпреки че го наричаме така. За тях се явява втори език. Адаптираните програми, които Министерството на образованието предлага, не са съобразени с типа деца, които ние обучаваме. Например, когато се изучават български народни приказки и стихотворения, има много стари думи, които рядко се употребяват.Нашите деца имат нужда от учебници не като тези, с които се учи в България. Учебниците се създават в България, но трябва да бъдат изготвени от специалисти и от нашите училища. Има Асоциация на БНУ в чужбина. Не мога да кажа, че образователното министерство не ни обръща внимание. Напротив - всяка година през юли в Софийския университет се организира среща на БНУ и Асоциацията с Министерството. Там се разискват проблемите на нашите училища. Но все още съществуват проблеми, които тепърва ще се решават.
- Българите признават ли Ви? Водят ли си децата?
Голям проблем е и това. Много от българските родители считат, че българският език не е необходим за техните деца. А това е едно изкуствено отрязване на коренчето. Много от децата, които живеят в чужбина, не могат да разговарят дори със своите баби и дядовци. Самият факт, че не владеят езика, прекъсва връзката им с България. Деца без корен- трябва да се знае, са бъдещи комплексирани хора. Родителите правят голямо зло на децата си, като не ги водят в БНУ. Да си зададем въпроса защо да ги водят. Затова, защото в напрегнатия живот, който ние водим в чужбина, не остава физическата възможност да се прави едно качествено обучение вкъщи.Освен това, не е лесна работа да научиш едно дете да чете и да пише на един толкова труден език. Дори и той да е майчин. Средата, в която те живеят, е съвсем различна от българската среда. За тях българският език се явява проблемен. Ако не им се даде възможност да говорят на него, не биха могли да го научат добре. Дете, което може да говори, но не може да чете и да пише, си е едно неграмотно дете. Ако един ден се случи то да се върне в България, така, както се развива икономиката на Европа, много е вероятно тези деца да не могат да работят в България една нормална работа. Те ще бъдат абсолютно неграмотни за тази страна.
- Идват ли много български туристи в Италия, в Рим?
Слава на Бога, Рим се оказва любима дестинация за всички българи. Може би, дълбоката връзка, която съществува между днешните български земи и Рим, която е много антична и може да се каже, че ние сме бивши римски граждани, е в основата. Дори тук - в парка Лапидариум, точно срещу общината, на който много се радвам, половината от колоните са с надписи на латински език. 45-ата година след Христа нашите земи стават част от голямата Римска империя. Както всички се радваме в наши дни, че сме европейски граждани, някога са се радвали, че са римски граждани. Римляните, където са ходили, са носили култура. Точно в тази връзка, ние с децата за края на учебната година в нашето БНУ направихме едно документално образователно филмче - ”Образованието в римската провинция Тракия”. Защото за римския период по нашите земи се говори изключително малко. Това е изключително важен момент от нашата история и нашите земи. И счетохме за необходимо да кажем и да отворим страница не само за българите в Италия, а и за българите в България. Филмчето имаше голям успех.Изпратихме го до Асоциацията на БНУ в София. Оттам го разпространиха по всички училища по света и са го видели. Беше изпратено до посолства и до Министерството на образованието , където показваме как трябва да се учи българската история.
- Ти работеше за Радио Ватикана. Продължаваш ли? Липсва ли ти тази работа?
Продължавам да работя за Радио Ватикана като външен сътрудник. Успявам да комбинирам двете работи. Аз съм много благодарна на Ватикана, защото така навлязох по - дълбоко в християнството.От две години вече съм и служител на Ватикана. Аз съм първият и единствен лицензиран екскурзовод на български език за Ватикана. Мога да водя български туристи на по- специални места, където никой друг български екскурзовод не може да ги води. Работата ми като журналист ми помага и успявам да пропагандирам нашата култура и чрез училището. Заедно с Тодор Димов от Археологическия музей в Добрич бяхме направили едно филмче за най-старата цивилизация на Дуранкулашкото езеро. Добре е да продължим да снимаме. Ще излязат много неща. Моята мечта е да работя в архивите на Ватикана. Постепенно ще се случи, но за сега пред мен стои училището. След като го поверя в правилните ръце, ще мога да се отдам на моите мечти. Да се занимавам с проучвания, свързани с българската и тракийската история, които се намират в архивите на Ватикана.
- Намираш ли България за променена? Идваш си всяко лято…
Да! България е променена. И я виждам все по-хубава, все по- притегателна и привлекателна става за живеене. Виждам една тенденция на завръщане към България. Хората се „надивяха” в чужбина - не е точно думата. Но видяха какво е и успяха да оценят, че Америка е у дома. Стига човек да иска, да му се работи, да има желание. Аз мисля, че може повече да се реализират тук - в България. Проблемът ни на нас - българите, е, че много се оплакваме. Вместо това - да запретнем ръкави. Да не спим до 10 часа , а да ставаме по изгрев слънце. Ако работим повече, България ще блесне като градина. Имах гости от Италия преди дни и останаха удивени. Те очаквали някаква мизерия. Защото това е, което се говори по медиите в Италия. Казаха, че, ако не са някои ключови моменти от нашата история, то България щяла да бъде като Швейцария. Аз обаче мисля, че, ако българинът се осъзнае и то скоро, можем да постигнем да станем Швейцария на Балканите.
- Венета, прекрасна родолюбива идея за Българското неделно училище в Рим. Как се породи?
Идеята за Българското неделно училище се зароди край моята дъщеря, която днес вече е на 8 години. Когато тръгваше в първи клас на шестгодишна възраст, реших, че трябва да учи и български. Затова, защото нямах физическа възможност да се занимавам с нея и да я уча на български. Още повече, че мама говори добре италиански. Много по- удобно е да се говори на италиански вкъщи, отколкото на български. Въпреки опитите ми да я карам да говори на български. Реших, че единственият добър вариант е да създам българско училище. Такова в Рим до този момент нямаше или по-скоро имаше към българската църква, която се намира до фонтан Дьо Треви. Но тя имаше административни проблеми и заедно с нея и училището. Не беше училище, за което мечтаех за моята дъщеря. Заедно с една друга добруджанка създадохме училището и го кръстихме на братята Асен и Илия Пейкови, родом от Севлиево. Те са хора на изкуството. На входната врата на летището в Рим има една статуя на Леонардо да Винчи, която е дело на Асен Пейков. Той умира във Вечния град през 1973 година. Неговият по-малък брат - Илия Пейков, пък е художник и за първи път започва да рисува космоса през 50-те години.Когато Гагарин идва в неговото ателие в Рим, остава с отворена уста и казва: „Как е възможно да нарисуваш това, което само аз съм виждал? ”. Тези двама братя, които са толкова малко известни в България, заслужават наистина голямо внимание.
- Как функционира училището?
Училището се отваря всяка неделя, то е БНУ - Българско неделно училище. Признато е от Министерството на образованието и спазваме абсолютно програмата на българското МО. Нашите дипломи, които издаваме всяка година, са валидни. Това означава, че всяко едно дете, което е учило при нас и е завършило един етап от образованието си, и родителите решат да се завърнат, това дете може директно да влезе в следващия клас, без приравнителни изпити. Естествено, нашите български училища имат страшно много проблеми. Програмите на Министерството не са съобразени с нашия тип деца. Българският език за тях се явява не майчин език, въпреки че го наричаме така. За тях се явява втори език. Адаптираните програми, които Министерството на образованието предлага, не са съобразени с типа деца, които ние обучаваме. Например, когато се изучават български народни приказки и стихотворения, има много стари думи, които рядко се употребяват.Нашите деца имат нужда от учебници не като тези, с които се учи в България. Учебниците се създават в България, но трябва да бъдат изготвени от специалисти и от нашите училища. Има Асоциация на БНУ в чужбина. Не мога да кажа, че образователното министерство не ни обръща внимание. Напротив - всяка година през юли в Софийския университет се организира среща на БНУ и Асоциацията с Министерството. Там се разискват проблемите на нашите училища. Но все още съществуват проблеми, които тепърва ще се решават.
- Българите признават ли Ви? Водят ли си децата?
Голям проблем е и това. Много от българските родители считат, че българският език не е необходим за техните деца. А това е едно изкуствено отрязване на коренчето. Много от децата, които живеят в чужбина, не могат да разговарят дори със своите баби и дядовци. Самият факт, че не владеят езика, прекъсва връзката им с България. Деца без корен- трябва да се знае, са бъдещи комплексирани хора. Родителите правят голямо зло на децата си, като не ги водят в БНУ. Да си зададем въпроса защо да ги водят. Затова, защото в напрегнатия живот, който ние водим в чужбина, не остава физическата възможност да се прави едно качествено обучение вкъщи.Освен това, не е лесна работа да научиш едно дете да чете и да пише на един толкова труден език. Дори и той да е майчин. Средата, в която те живеят, е съвсем различна от българската среда. За тях българският език се явява проблемен. Ако не им се даде възможност да говорят на него, не биха могли да го научат добре. Дете, което може да говори, но не може да чете и да пише, си е едно неграмотно дете. Ако един ден се случи то да се върне в България, така, както се развива икономиката на Европа, много е вероятно тези деца да не могат да работят в България една нормална работа. Те ще бъдат абсолютно неграмотни за тази страна.
- Идват ли много български туристи в Италия, в Рим?
Слава на Бога, Рим се оказва любима дестинация за всички българи. Може би, дълбоката връзка, която съществува между днешните български земи и Рим, която е много антична и може да се каже, че ние сме бивши римски граждани, е в основата. Дори тук - в парка Лапидариум, точно срещу общината, на който много се радвам, половината от колоните са с надписи на латински език. 45-ата година след Христа нашите земи стават част от голямата Римска империя. Както всички се радваме в наши дни, че сме европейски граждани, някога са се радвали, че са римски граждани. Римляните, където са ходили, са носили култура. Точно в тази връзка, ние с децата за края на учебната година в нашето БНУ направихме едно документално образователно филмче - ”Образованието в римската провинция Тракия”. Защото за римския период по нашите земи се говори изключително малко. Това е изключително важен момент от нашата история и нашите земи. И счетохме за необходимо да кажем и да отворим страница не само за българите в Италия, а и за българите в България. Филмчето имаше голям успех.Изпратихме го до Асоциацията на БНУ в София. Оттам го разпространиха по всички училища по света и са го видели. Беше изпратено до посолства и до Министерството на образованието , където показваме как трябва да се учи българската история.
- Ти работеше за Радио Ватикана. Продължаваш ли? Липсва ли ти тази работа?
Продължавам да работя за Радио Ватикана като външен сътрудник. Успявам да комбинирам двете работи. Аз съм много благодарна на Ватикана, защото така навлязох по - дълбоко в християнството.От две години вече съм и служител на Ватикана. Аз съм първият и единствен лицензиран екскурзовод на български език за Ватикана. Мога да водя български туристи на по- специални места, където никой друг български екскурзовод не може да ги води. Работата ми като журналист ми помага и успявам да пропагандирам нашата култура и чрез училището. Заедно с Тодор Димов от Археологическия музей в Добрич бяхме направили едно филмче за най-старата цивилизация на Дуранкулашкото езеро. Добре е да продължим да снимаме. Ще излязат много неща. Моята мечта е да работя в архивите на Ватикана. Постепенно ще се случи, но за сега пред мен стои училището. След като го поверя в правилните ръце, ще мога да се отдам на моите мечти. Да се занимавам с проучвания, свързани с българската и тракийската история, които се намират в архивите на Ватикана.
- Намираш ли България за променена? Идваш си всяко лято…
Да! България е променена. И я виждам все по-хубава, все по- притегателна и привлекателна става за живеене. Виждам една тенденция на завръщане към България. Хората се „надивяха” в чужбина - не е точно думата. Но видяха какво е и успяха да оценят, че Америка е у дома. Стига човек да иска, да му се работи, да има желание. Аз мисля, че може повече да се реализират тук - в България. Проблемът ни на нас - българите, е, че много се оплакваме. Вместо това - да запретнем ръкави. Да не спим до 10 часа , а да ставаме по изгрев слънце. Ако работим повече, България ще блесне като градина. Имах гости от Италия преди дни и останаха удивени. Те очаквали някаква мизерия. Защото това е, което се говори по медиите в Италия. Казаха, че, ако не са някои ключови моменти от нашата история, то България щяла да бъде като Швейцария. Аз обаче мисля, че, ако българинът се осъзнае и то скоро, можем да постигнем да станем Швейцария на Балканите.
Коментирайте
1 USD = 1.83957 BGN
1 GBP = 2.26558 BGN
1 CHF = 2.01778 BGN
