Венета Ненкова: Папа Франциск е духовният водач, който всеки един човек би искал да има

08.05.2019 г. 16:18:11 ч.
/
Венета Ненкова: Папа Франциск е духовният водач, който всеки един човек би искал да има
 „Папа Франциск е пастир на своето папство, един модерен папа, когото хората много обичат.“ Това казва за главата на Римокатолическата църква добричлийката Венета Ненкова, която повече от двадесет години живее в Рим. Тя работи за Радио Ватикана и е лицензиран екскурзовод за католическия град - държава. По време на посещението на папа Франциск в България Венета Ненкова е поканена да коментира визитата му в Епископската телевизия в Рим, заедно с учени и анализатори.
„Щастлива съм, че успях да проследя цялата визита у нас“, признава Ненкова, като не скрива, че за родината си говори само добро. В същото време, като мнозина наблюдатели, тя недоумява поведението на  представителите на Българската православна църква.

 
- Г-жо Ненкова, как гледат в Италия на визитата на папа Франциск в България?
Италия гледа с интерес посещението на папа Франциск, медиите пишат сравнително положителни неща. Това, за което се прави разлика в медиите, е между посрещането, което направиха българският народ и правителството - много сърдечно, и разминаването с православната църква. Това пътуване на папа Франциск е свързано с мира по света. Аз много се радвам за тази идея, която не е нова. Тя е още от времето на папа Йоан XXIII, когото наричаме българския папа. Неговата прокламация се казва: Мир на земята! Папа Франциск реши да я подеме и започна този път - пътя на мира, стартирайки именно от България. Това за нас е един голям жест. Относно отношенията между БПЦ и Католическата, наистина съжалявам за тези разминавания. Леки или не са, не мога да кажа. Нещата се случиха някак, нямаше ексцесии. Аз бях много притеснена да не се случи нещо извън нормалното. Мисля, че от страна на българската църква трябваше да има по-голяма сърдечност. Сториха ми се хладни и резервирани. В този смисъл бих искала да припомня, защото не си спомнят, как през 2006 г. сегашният патриарх на България Неофит като митрополит на Русе получи в знак на приятелство, в знак на протегната ръка от страна на Ватикана част от реликвите на Свети Георги. Той ги отнесе в България. Беше много интересна връзката. Точно на 5 и 6 май, точно в деня на Свети Георги - този празник, който българите толкова много обичат, беше и православният имен ден на папа Франциск, неговото Хорхе или Георги. Мисля, че никой не се сети за това. Протегнатите ръце от страна на Католическата църква не са една или две. Ще припомня още, че на централната входна врата на най-важната християнска базилика в света - „Св. Петър“ във Ватикана, е изобразен един българин - Йосиф II. Той е бил вселенски патриарх на Константинопол. Съжалявам, че преди две години, когато се навършиха 600 години от възкачването му на патриаршеския престол в Константинопол, нито българската държава, нито  православната църквата отбелязаха годишнината и името на този наистина голям човек. Той е историческа личност от европейска величина. Йосиф II е от рода на Цар Иван Шишман. Може би, малко хора са чували за това. Аз винаги разказвам на туристите, които идват в Рим. Роден е във Велико Търново. През 1439 година, заедно с Йоан VIII Палеолог - византийски император, и 700 души делегация, се отправя към Ферара и Флоренция, за да обсъди с тогавашния папа Евгений IV обединението на православието и католицизма. Успяват да подпишат един договор, така наречената Уния, която, за съжаление, никога не е функционирала в действителност. Тогавашна Византия и Константинопол са виждали в една обединена християнска църква сила, която може да даде отпор на нахлуващата тогава Османска империя. Може би, точно, защото Йосиф II признава водачеството на папата в християнската църква, е причината това име да бъде забравено. В църквата „Св. Петър“, където е главният олтар или така наречената Катедра на Бернини и е изобразен папският трон, има четирима светци. Първите двама са от католическата, а другите - от православната църква. Това са Св. Атанас и Св. Йоан Златоуст. Не знам дали православната църква се е опитвала да прави такива жестове към католическата. Например, в католически храм е разрешено да се правят православни литургии. Не е случайно, че в църквата, в която папа Йоан Павел Йосиф II беше дарил на българската общност в Рим, за да правят литургии от 2002 година, за съжаление, в един момент изгубихме това си право - точно на фонтана Ди Треви в Рим да се събира българската общност. Но имат право и в други църкви да правят православни ритуали. Католическата църква се опитва все пак да бъде в крак с времето. Дали православната не трябва да се замисли за тези, които живеят в този момент. Доколко да се защитават каноните и всичко, което са оставили патриарсите. Не остава ли прекалено далеч във времето и не се ли отдалечава православната църква от своето стадо? Това са въпроси, които аз и много хора си задават. 
- С какво папа Франциск се различава от други глави на Римокатолическата църква?
 Папа Франциск е много обичан от народа в самата католическа църква. Имам предвид управата, кардиналите, може би, защото той е един модерен папа. Той на първо място е пастир на своето стадо. Той обича и се чувства много добре в църквата, сред обикновените хора, отколкото там, където се намира в катедралата с този голям трон. Има, естествено, доста напрегнати моменти в самата католическа църква. Именно защото папата, със своите действия и начин на работа, нарушава някои традиции, които църквата векове наред е следвала. Например, това целуване на краката на африкански политици преди няколко седмици, като ги моли за мир. Нещо, което никой друг папа досега не е правил. Когато папа Франциск се срещна с нашия патриарх Неофит, първо целуна кръста на православния свещеник. Това наистина е жест, който означава много. Не знам как Негово Преосвещенство Неофит е приел този жест, но той  -папа Франциск, е такъв. Той е спонтанен, той е латинец в пълния смисъл на думата. От италиански произход е, но е израснал в Южна Америка. И тази сърдечност, и спонтанност се виждат и в неговата работа. Той е близо да хората. Той не обича да се качва в скъпи коли. Ако му дадат магаре, със сигурност ще го яхне… Мрази всички тези церемонии, да му целуват ръка. Той е духовният водач, който всеки един човек би искал да има. Човек, който с делата си показва какъв трябва да бъде един духовен водач.
- Вие бяхте поканена в италианска телевизия по време на посещението на папата у нас. Какво казахте на италианците?
Да, бях в Епископската телевизия като сътрудник на Радио Ватикана и ватиканските музеи. Имах честта да бъда сред много добре подготвени хора, професори, учени, много добре запознати с България. Посещавали са България и я познават сравнително добре. За България казах само хубави неща. Крайно време е ние – българите, да говорим хубави неща за нас самите пред другите. Защото не бива да мислим, че другите са перфектни. Другите знаят как да си правят реклама. Аз съм решила, че за България ще говоря или само добро, или нищо. Разказах за нашия туризъм, за това, че имаме страхотно море, за планините, които имаме, за трудолюбивите и ученолюбиви българи.  И се надявам да съм оставила добро впечатление.
- Ако трябва с една дума да окачествите визитата на папа Франциск, каква ще е тя?
На първо място мисля, че е историческа. Пътуването за мир, което той започна, е именно от България. Като начална точка, България ще остане в историята. От гледна точка на това дали е останала в сърцата на хората, със сигурност, децата, които получиха причастие в църквата в Раковски, ще запазят този момент завинаги в сърцата си. За мен също ще остане в сърцето ми. Имах страхотния шанс и късмет да следвам по същия начин и цялото пътуване на папа Йоан Павел Йосиф II през 2001 година в България и сега пътуването на папа Франциск по нашите земи. Италианците казват: няма две без три. Надявам се да мога да видя и трети папа у нас - в България. Съжалявам, че съм изпуснала времето на папа Йоан XXIII, когато е бил в България. Но съм спала в манастира, в който е живял на ул. „Анжело Ронкари“ в София. И съветвам българите да отидат да видят църквата и манастира, където е живял българският папа, оставил уникална следа в нашата история. Папа Йоан XXIII толкова е обичал България, че на последната литургия казва: „Да знаете - за всички българи на моите прозорци винаги ще оставям нощем по една запалена свещ. Да знаете - когото минавате покрай моите прозорци, ще бъдете посрещани като най-скъпи гости.“ На смъртното си легло казва на секретаря си да запали една свещ за България и да я остави на прозореца. Когато умира, тази свещ,  посветена на България, е била загасена. Има много какво да се разказва за папа Йоан XXIII и се надявам да му посветите поне едно предаване.

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика