Вили Лилков и Христо Христов: В архивите на ДС се крият отговори на много исторически въпроси

19.10.2018 г. 10:12:04 ч.
/
Вили Лилков и Христо Христов: В архивите на ДС се крият отговори на много исторически въпроси
На 19 октомври в Добрич се състоя премиерата на книгата на проф. Вили Лилков и разследващия журналист Христо Христов „БИВШИ ХОРА по класификацията на Държавна сигурност”. 
Изданието е посветено на „бившите хора“, класифицирани от БКП като истинския класов враг на комунистическата власт в България. Тяхната съдба остана незаслужено непозната близо три десетилетия след началото на демократичните промени.
Категорията „бивши хора” е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят, на които е отнет социалният и общественият  статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, духовен и икономически елит до 9 септември 1944 г.
Изследването разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели съставни части от българското общество, неподатливи на социално-икономическия експеримент на БКП, провеждан в периода 1944-1989 г. по съветски образец.
Насилственото отнемане на чифлиците в Добруджанския край ще присъства в продължението на документалния бестселър „Бивши хора”, по което двамата работят и се очаква да е на книжния пазар догодина. Това заявиха двамата автори при представянето на изследването „Бивши хора” в Добрич.
Вили Лилков е професор по физика. Поводът за написване на книгата е личното му дело за оперативна разработка в Шесто управление на ДС № 26201/85. Делото е заведено с мотив „противодържавна агитация и пропаганда“, както и поради това, че произхожда от семейство на „бивши хора“, засегнати от народната власт, които „са враждебно настроени спрямо политиката на БКП“ и се водят на специален отчет в ДС. Проучва задълбочено архивите на ДС и се запознава със стотици документи, доказващи репресивната политика, която БКП провежда 45 години срещу „бившите хора“ и техните наследници.
Христо Христов е разследващ журналист с 27-годишен професионален опит. Основател на сайтовете desebg.com, agentibg.com и pametbg.com, посветени на преодоляването на комунистическото минало в България.
Автор е на 10 книги, сред които „Секретното дело за лагерите” (1999), „Убийте Скитник” (2005) за убийството на Георги Марков от ДС, „Тайните фалити на комунизма” (2007), „Тодор Живков. Биография” (2009), „Операция Маратон” (2012) за кражбата на Паисиевата история от ДС в манастира „Зограф” и др. Носител е на редица награди за разследваща журналистика. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).
Преди представянето на книгата проф. Вили Лилков и Христо Христов гостуваха в студиото на Медийна група „Добруджа”.

 
 - Защо хората не искат да се говори по темата за досиетата. Не чуват какво се говори по тази тема и много често ми казват:Губиш си времето с тези разговори… Губим ли си времето? Защо не искат да се говори по тази тема?
 
Вили Лилков: Аз по-скоро бих отговорил защо трябва да се говори по тази тема. На първо място заради истината. В архивите на ДС се крият много от отговорите на въпросите за нашата близка история. Това обяснява защо е неистовата съпротива срещу Комисията по досиетата и срещу представянето на архивите на ДС.
Освен заради истината, по тази тема трябва да се говори и заради справедливостта. Защото много хора, които бяха жертви на ДС през годините на тоталитарно управление, не получиха справедливост след 1989 година, тъй като историята не беше прочетена в цялост.
А в крайна сметка и заради самата история, защото отговорите на много исторически въпроси се съдържат именно в архивите на ДС.
А колкото до съпротивата – може много дълго да говорим защо и откъде произлиза. Но основната причина е, че в много български медии собственици и водещи журналисти, и анализатори са именно агенти на ДС. И те нямат интерес да се говори по този въпрос. Защо и много историци не искат да се говори по тази тема? Защото повечето от тях изградиха своята кариера по времето на комунизма, в условията на една изкривена истина, много често и на исторически лъжи, върху които те изградиха своята научна кариера и техните трудове в момента са в библиотеките. Така че и те нямат интерес да се открие истината.
Христо Христов: Аз мисля, че обикновените хора имат желание и интерес да се говори по темата. Противниците са преди всичко наследниците на бившата комунистическа партия. Комисията по досиетата, разбира се, че ще е неудобна, защото освети една огромна, стройна мрежа от над 11 хиляди сътрудници на агентурния апарат на тоталитарните комунистически служби и тук не става въпрос само за ДС. Показаха се всички зависимости в политиката, в икономиката, в журналистиката и т.н.
Съгласен съм с проф. Лилков, че сме свидетели на една негласна цензура към дейността на Комисията, защото тя не само обявява сътрудниците, но до момента има издадени над 40 сборника. Но са много малко медиите, които отразяват това.
 
- Каква оценка бихте дали на работата на Комисията по досиетата?
Христо Христов: Книгата, която представяме в Добрич, е съставена изключително много със съдействието на Комисията. Всички изследователи на досиетата, гражданите, които искат да се запознаят с досиетата на своите близки, са привилегировани, защото има добър действащ Закон, има Комисия, която много коректно обслужва гражданите. Аз съм работил в един период, когато нямаше закон, нямаше Комисия. И трябваше да водя съдебни дела, да ги печеля, получавах достъп след 3-4 години… Така че Комисията по досиетата е едно завоевание и на гражданското общество, и на един политически консенсус, който обаче в момента БСП се опитва да забрави.
 
- Проф. Лилков, Вие дълги години сте общински съветник в столицата, народен представител в 43-ото Народно събрание. Защо участвате в написването на тази книга?
Вили Лилков: Поводът е личното ми дело за оперативна разработка в Шесто управление на ДС, заведено с мотив „противодържавна агитация и пропаганда“, както и поради това, че произхождам от семейство на „бивши хора“, засегнати от народната власт, които „са враждебно настроени спрямо политиката на БКП“ и се водят на специален отчет в ДС. Най-вече ме впечатли „бивши хора” – произход „бивши хора“, наследник на „бивши хора“, баща от „бившите хора“… Тогава започнах да се интересувам как точно са формулирани тези названия, каква е била системата на репресии. И открих, че под този термин „бивши хора” ДС завежда една определена категория хора – индустриалци, занаятчии, едри земевладелци, търговци, юристи, хора на висши държавни постове, без обаче да се занимават с политика. В тази книга за първи път изваждаме документи на бившата ДС, но не лични досиета, а предимно отчети, доклади и инструкции. Осветяваме цялата система на репресия спрямо тази категория „бивши хора”. А точно тези хора са били в основата на българската индустрия, на предприемачеството, на земеделието, дипломати – българският елит. Добрич е 14-ият град, където представяме книгата, има интерес, канят ни постоянно. Ще влезем и в регионалния архив, искаме да получим информация по определени теми. Искаме да покажем на обществеността, че е имало такъв елит и в провинцията. И този елит е бил в основата на обществения и икономическия живот, в основата на създаване на сиропиталища, дарителството, построяването на църкви, в основата на налагането на едни ценности в нашето общество, които отдавна са забравени. Искаме да извадим от забравата тези имена, а заедно с тях и техните наследници, защото много от тях са живели с това клеймо „наследник на „бивши хора”. И не малко от тях са преминали по същия път на своите родители – концлагери, изселвания… В Добруджа също има много тежка история по тази линия.
 
- Колега Христов, понеже това не Ви е първата книга около изследванията на досиетата, какво е по-различното в тази?
Христо Христов: Срещал съм често определението „бивши хора” по време на своите изследвания, но не съм обръщал такова внимание до момента, в който Вили Лилков не започна да проучва тази тема. Затова и казвам, че е неоснователна забравата за репресиите, защото, за разлика от всички други групи, репресирани от ДС по пряка линия – индустриалец, търговец, бивш кмет, областен управител, тук става въпрос, че репресиите се пренасят и върху техните наследници. Независимо, че тези хора са родени след това, нямат никакви петна в биографията... 
А и самият термин „бивши хора” е привнесен от СССР, където след 1917 година въвеждат „бившие люде”. 30 години по-късно този термин се появява и у нас и е особено използван след национализацията през 1947 година, която засяга много широк кръг от хора.
 
Вили Лилков: Неслучайно те ги наричат „бивши”. В този термин ДС и най-вече БКП, защото именно партията е вдъхновител на всичко това. Влагат ролята, която е отредена на тези хора в обществото. Те са обречени само да доживеят своите дни, лишени от собственост, даже, ако щете, и от своята история. И от бъдещето си, както и бъдещето на техните деца. На много хора е отнемано дори правото да упражняват професия, дори и правото на пенсия. Това е социален геноцид, който се налага на една немалка група хора, които преди това са били двигателят на българското общество.
И ето откъде идва съпротивата срещу тази тема, защото по този начин се разкрива истината и за българската история. Тези хора са били нашата връзка с Европа. Голяма част от тях са завършили своето образование в европейски университети. Но дори само наличието на печат в дипломата от някой западноевропейски университет обрича тези хора веднага в класификацията „бивши”. А това са хората, донесли Европа в България. Тогава традицията е била завършилите в чужбина да се връщат тук.

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика