ВОЛЕЙБОЛ: В Добрич всичко се оказа по-добре, отколкото очаквах, твърди Александър Мжелский (ВИДЕО)

Свързващият  или разпределител на български Александър Мжелский е роден през 1983 г. в тогавашния Ленинград, а днес Санкт Петербург в спортно семейство- баща му е волейболист и негов пръв треньор. Именно под влияние на баща си е избрал волейбола като свое поприще. Майка му пък е играла баскетбол по време на следването си. Има и по-малък брат, Михаил, който е футболен вратар на сателитния на Локомотив Москва отбор Казанка.
Саша си дава сметка, че в Добрич възлагат големи очаквания на неговото включване, но казва, че на игрището излиза целият отбор, а не зависи само от един човек.
Той признава, че му се е отразило доста на психиката да чака в продължение на месеци издаването на работна визи, но законите са си закони. Приятна изненада бе това, че в петък той получи разрешение да играе и излетя за Перник, за да се включи и отборът да покаже добър резултат – категорична победа с 3:0.
През последните три години той е играл за ВК Грозни.  Оставил е много приятели в столицата на Чечения, но и до сега си контактува с тях. Признава, че Грозни е безопасен град и съветва хората да го посетят.
Санкт Петербург е една от волейболните столици на Русия. Именно там покойният вече голям волейболен специалист Вячеслав Платонов, който има своето място в Залата на славата в Америка, е създал преди време Волейболна академия. Самият Платонов е бил треньор на Мжелский, за което нашият плеймейкър е много благодарен. Но неговият първи клуб, открил му пътя към големия волейбол  е „Автомобилист”. Когато Саша бил на 6-7 години  избрал да тренира футбол, но …не го взели, въпреки че бил най-високият от кандидатите. После се прехвърлил във волейбола, а първият му треньор е неговият баща. Когато станал на 14 попаднал в спортен интернат и само след 2-3 години имал покана за юношеския национален отбор, после за младежкия, на 18 години вече бил втори разпределител в Суперлигата с отбора на Автомобилист.
Що касае Добруджа 07 Александър Мжелский признава, че всички момчета от отбора са много позитивни, с всички се е опознал и е намерил общ език, а когато в процеса на работа нещо не се получи – не се ругаят , а търсят причините за това. В спорта човек трябва да се доказва всеки ден, казва Саша и разкрева, че все пак най-близкият му човек в отбора е украинецът Игор Антонюк, въпреки че се разбира добре и с Вили Чернокожев, и с Денис Чавдаров и с либерото Николай Тодоров, който е супер позитивен човек.
Александър Мжелский е за първи път в България и до този момент не е знаел нищо за клубните отбори. Естествено се е интересувал от националния отбор. Малко понаучил за клубовете, когато получил покана да дойде в България, за да се ориентира къде отива. Сега признава, че очакванията му са били доста по-занижени, а тук нещата са се оказали на по-добро ниво. „Благодаря” пък е първата българска дума, която е научил. Поради голямата ангажираност с тренировки все още не е имал възможност да опознае Добрич, но безспорно градският парк е едно от най-приятните за него места.
Готвим се за всеки съперник, няма да разкриваме тайни, все пак наричат волейбола „шахмат с топка”. Ще направим всичко възможно да зарадваме нашите привърженици и себе си и нашето ръководство, споделя играчът преди важната среща във вторник, 11 декември срещу Хеабър. Знам, че фенове ни ще ни придружат в Пазарджик и ще ни подържат. Можем да победим, колективът ни е много добър и това е най-важното.
Намерихме много бързо общ език със старши треньора Пламен Христов, човек с прекрасно чувство за хумор. Въобще уважавам треньорския щаб, с тях е приятно да се работи. На края на разговора Александър се обръща към феновете, за да ги прикани още веднъж да придружат отбора в Пазарджик. Самият той с нетърпени очаква домакинския мач с Пирин Разлог на 14 декември, за да дебютира и пред родна публика, и да усети това върховно преживяване.
 

Коментирайте