След 40 години на сцена и над 130 роли в театъра Валентин Андреев –Рафе отново е водещ на театралния афиш. Този път той влиза в кожата на Йордан Герака от пиесата „Гераците“ по Елин Пелин. Рафе е играл в тази пиеса и преди 23 години, но в ролята на Божан. Двете роли се различават както във възрастовата листа, така и в емоционалната. Много работа и много нерви, струва на актьора излизането в тази роля. Той самият вече носи мъдростта на Герака.Трудно се играе добър човек, споделя актьорът и вече очаква публиката, така както тя очаква "Гераците".Постановката е на младия режисьор Стефан Спасов . Първата премиера е на 18 октомври, а втората на 26 октомври. За двете представления билети няма дори и на балкона.
„Гераците“ (1911) е повест на Елин Пелин, публикувана на части в сп. „Художник“ (1904), а в завършен вид - в „Разкази“, (1911). Тя проследява разпадането на рода на Гераците и в частност на семейството на Йордан Герака. Герака е най-заможният човек в селото, обичан и почитан както от семейството, така и от съселяните си. Той живее четиридесет години в мир и разбирателство със своята съпруга баба Марга в тяхната голяма бяла къща, „на лично място сред селото“. В нея те изграждат своя малък свят — „широкия двор, в който можеше да се смести една махала“; „кичест бор“, „донесен като малко борче от светите рилски гори“, който е „тяхното семейно знаме, с което се гордееха“. Тримата им синове — Божан, Петър и Павел — са се задомили и живеят според стария патриархален ред с родителите си. Дядо Йордан Герака и баба Марга управляват семейството с неоспорим авторитет и ръководят освен къщната работа, така също кръчмата на стария Герак и полската работа, към която той се отнася с благоговение. Ала ненадейно една пролет баба Марга умира, а „с нея от дома на Гераците изчезна добрият и строгият дух, който държеше всичко в ред“.
„Гераците“ (1911) е повест на Елин Пелин, публикувана на части в сп. „Художник“ (1904), а в завършен вид - в „Разкази“, (1911). Тя проследява разпадането на рода на Гераците и в частност на семейството на Йордан Герака. Герака е най-заможният човек в селото, обичан и почитан както от семейството, така и от съселяните си. Той живее четиридесет години в мир и разбирателство със своята съпруга баба Марга в тяхната голяма бяла къща, „на лично място сред селото“. В нея те изграждат своя малък свят — „широкия двор, в който можеше да се смести една махала“; „кичест бор“, „донесен като малко борче от светите рилски гори“, който е „тяхното семейно знаме, с което се гордееха“. Тримата им синове — Божан, Петър и Павел — са се задомили и живеят според стария патриархален ред с родителите си. Дядо Йордан Герака и баба Марга управляват семейството с неоспорим авторитет и ръководят освен къщната работа, така също кръчмата на стария Герак и полската работа, към която той се отнася с благоговение. Ала ненадейно една пролет баба Марга умира, а „с нея от дома на Гераците изчезна добрият и строгият дух, който държеше всичко в ред“.