Здравко Здравков е роден на 8 май 1975 г. Има магистърски степени по специалностите „Социална педагогика“ и „Агроном, растителна защита“ от ШУ „Епископ Константин Преславски“. Трудовият му стаж започва от 2000 г. в частния сектор. От 2010 г. до момента на назначаването му за заместник-областен управител работи в сферата на аграрния сектор. Владее английски, немски и руски езици. Семеен с две деца.
- Г-н Здравков, ресорът Ви като заместник-областен управител е „земеделие“, с какво се сблъсквате в тази сфера, кое не търпи отлагане?
Земеделието е един от ресорите, за които отговарям, но държа да отбележа, че ние сме екип и заедно с областния управител Васил Карапанчев и колегата Галин Господинов носим отговорността за провеждане на държавната политика на регионално ниво. Приоритет на правителството, както знаете, е провеждането на избори за народни представители на 11 юли. А иначе конкретно на въпроса Ви – в сферата на земеделието не търпи отлагане навременното прибиране на реколтата, сеитбата, грижата за животните в стопанските обекти. Жътвата е перлата в короната на всеки един земеделец – да напълни своите хамбари и доволен да отправи поглед към новата стопанска година.
- Служебният министър на земеделието проф. Христо Бозуков съобщи за драстични нарушения в "Напоителни системи" и в Програмата за селските райони, тук в Добруджа има ли такива?
Данните, изнесени от министър Бозуков, касаят язовири, доколкото съм запознат. При нас няма язовири за напояване. Повечето са микроязовири, като голяма част от тях са отдадени на концесия и концесионерите се грижат за тях. По данни на Областна дирекция „Земеделие“, на територията на областта има общо 11 сдружения за напояване, от които активни са 5. В отчета на клон „Черно море – област Добрич“ на „Напоителни системи“ през миналата година само три сдружения са ползвали вода за поливане, като са ползвани общо за първа и втора поливка 292 266 кубика вода. Тъй като ние получаваме данните само схематично, си мисля, че това са моите колеги земеделци от районите на Шабла и Каварна, които традиционно си ползват поливни системи за зеленчукопроизводство, но те винаги са били изключително изрядни и съм убеден, че нарушения в нашия регион няма.
Що се отнася до Програмата за развитие на селските райони – трябва да се обърнете към Държавен фонд „Земеделие“, тъй като те боравят с тази информация. Ако има нарушения, то би следвало сигналите за такива да са подадени до Прокуратурата.
- Какви са наблюденията Ви върху реколтата тази година, какво може да се очаква?
Оценката на специалистите от Добруджански земеделски институт е, че тази година развитието на посевите е нормално, като има закъснение във вегетацията между 7 до 14-15 дни. Очакванията са жътвата да започне масово около 10 юли, докато миналата година заради сухото време на 2 юли цялата реколта беше прибрана. Земеделците не говорят предварително за добиви, докато не приберат зърното в хамбарите, затова не може да се каже колко килограма от декар ще се пожъне. Според проф. Киряков от ДЗИ – Ген. Тошево, когото много уважавам като специалист, стопаните могат да очакват добиви средно от около 500-520 кг/дка, без землищата в общините Шабла и Каварна, където, според него, добивът ще е малко по-нисък. Бих се присъединил към неговата прогноза, но пак казвам – докато не се прибере житото от полето, не може да се каже реколтата в какви количества ще е.
- Пропаднали площи има ли?
Има на места заради градушките, които паднаха, но не са в такива мащаби, за да говорим за икономическа вреда. Откъслечни са, отделни полета, а не масово.
- По какви програми работят земеделците в Добруджа, има информация за изчерпване на средствата например за биологичното производство?
Стопаните в Добруджа работят по всички схеми и мерки, които им позволяват да разширят дейността си и да модернизират стопанствата си. Схемите за директни плащания са един от инструментите. За настоящата 2021 г. кампанията за кандидатстване приключи, като по данни на Областна дирекция „Земеделие“ над 3700 регистрирани земеделци са кандидатствали. В областта ни основните култури са зърнените, но има стопани, които отглеждат различни видове зеленчуци – домати, пипер, краставици, картофи. Отглеждат се дини, пъпеши, както и трайни насаждения – ябълки, сливи, кайсии, череши и други. Знаете етерично-маслените култури също заемат своя дял, като траен интерес е запазен към лавандулата. По данни на Областна дирекция „Земеделие“ за настоящата стопанска година в област Добрич с пшеница са засети 120 163 ха, с ечемик – 5423 ха, с ръж – 304 ха, 869 ха с тритикале, 7283 ха с рапица, 84 148 ха – слънчоглед. Площите засети с царевица за зърно са 90 337 ха. Лавандуловите насаждения са 8 929 ха, като има и 32,8 ха маслодайни рози. Кои от програмите на какъв интерес се „радват“ сред стопаните може да каже Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие“, тъй като те разполагат с информацията.
По отношение на биологичното производство мога да заявя, че на територията на областта няма фирми, които извършват контрол за съответствие на продукти и храни. Министерство на земеделието, храните и горите поддържа регистри – единият е именно на фирми, които извършват контрол и издават разрешителни на земеделски продукти и храни съответствие за био производство. В страната те са общо 17. Най-близко има в Шумен. В друг регистър МЗХГ има база данни на производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин. Сред тях има и от област Добрич.
Тук искам да отбележа нещо – бъдещето на Европа е в зеленото земеделие и би трябвало все повече да се говори за „зелената сделка“. Това е бъдещето – зелено земеделие, иновативни сортове. В България имаме достатъчно добри Институти, които могат да създадат такива сортове, адаптивни към новите климатични условия.
- Поставиха ли Ви задача да правите допитване за изработването на Кодекс за поземлените отношения, което е обществена поръчка, направена от Министерството на земеделието?
Това бе проект, който не се реализира във времето. Работната група бе изцяло в Министерство на земеделието и нямам информация дали към настоящия момент се работи по този проект.
Моето мнение е, че едни нови правила, но подчертавам – не разработени „на коляно“, а съгласувани с браншовите организации, ще бъдат полезни за българското земеделие.
- Г-н Здравков, ресорът Ви като заместник-областен управител е „земеделие“, с какво се сблъсквате в тази сфера, кое не търпи отлагане?
Земеделието е един от ресорите, за които отговарям, но държа да отбележа, че ние сме екип и заедно с областния управител Васил Карапанчев и колегата Галин Господинов носим отговорността за провеждане на държавната политика на регионално ниво. Приоритет на правителството, както знаете, е провеждането на избори за народни представители на 11 юли. А иначе конкретно на въпроса Ви – в сферата на земеделието не търпи отлагане навременното прибиране на реколтата, сеитбата, грижата за животните в стопанските обекти. Жътвата е перлата в короната на всеки един земеделец – да напълни своите хамбари и доволен да отправи поглед към новата стопанска година.
- Служебният министър на земеделието проф. Христо Бозуков съобщи за драстични нарушения в "Напоителни системи" и в Програмата за селските райони, тук в Добруджа има ли такива?
Данните, изнесени от министър Бозуков, касаят язовири, доколкото съм запознат. При нас няма язовири за напояване. Повечето са микроязовири, като голяма част от тях са отдадени на концесия и концесионерите се грижат за тях. По данни на Областна дирекция „Земеделие“, на територията на областта има общо 11 сдружения за напояване, от които активни са 5. В отчета на клон „Черно море – област Добрич“ на „Напоителни системи“ през миналата година само три сдружения са ползвали вода за поливане, като са ползвани общо за първа и втора поливка 292 266 кубика вода. Тъй като ние получаваме данните само схематично, си мисля, че това са моите колеги земеделци от районите на Шабла и Каварна, които традиционно си ползват поливни системи за зеленчукопроизводство, но те винаги са били изключително изрядни и съм убеден, че нарушения в нашия регион няма.
Що се отнася до Програмата за развитие на селските райони – трябва да се обърнете към Държавен фонд „Земеделие“, тъй като те боравят с тази информация. Ако има нарушения, то би следвало сигналите за такива да са подадени до Прокуратурата.
- Какви са наблюденията Ви върху реколтата тази година, какво може да се очаква?
Оценката на специалистите от Добруджански земеделски институт е, че тази година развитието на посевите е нормално, като има закъснение във вегетацията между 7 до 14-15 дни. Очакванията са жътвата да започне масово около 10 юли, докато миналата година заради сухото време на 2 юли цялата реколта беше прибрана. Земеделците не говорят предварително за добиви, докато не приберат зърното в хамбарите, затова не може да се каже колко килограма от декар ще се пожъне. Според проф. Киряков от ДЗИ – Ген. Тошево, когото много уважавам като специалист, стопаните могат да очакват добиви средно от около 500-520 кг/дка, без землищата в общините Шабла и Каварна, където, според него, добивът ще е малко по-нисък. Бих се присъединил към неговата прогноза, но пак казвам – докато не се прибере житото от полето, не може да се каже реколтата в какви количества ще е.
- Пропаднали площи има ли?
Има на места заради градушките, които паднаха, но не са в такива мащаби, за да говорим за икономическа вреда. Откъслечни са, отделни полета, а не масово.
- По какви програми работят земеделците в Добруджа, има информация за изчерпване на средствата например за биологичното производство?
Стопаните в Добруджа работят по всички схеми и мерки, които им позволяват да разширят дейността си и да модернизират стопанствата си. Схемите за директни плащания са един от инструментите. За настоящата 2021 г. кампанията за кандидатстване приключи, като по данни на Областна дирекция „Земеделие“ над 3700 регистрирани земеделци са кандидатствали. В областта ни основните култури са зърнените, но има стопани, които отглеждат различни видове зеленчуци – домати, пипер, краставици, картофи. Отглеждат се дини, пъпеши, както и трайни насаждения – ябълки, сливи, кайсии, череши и други. Знаете етерично-маслените култури също заемат своя дял, като траен интерес е запазен към лавандулата. По данни на Областна дирекция „Земеделие“ за настоящата стопанска година в област Добрич с пшеница са засети 120 163 ха, с ечемик – 5423 ха, с ръж – 304 ха, 869 ха с тритикале, 7283 ха с рапица, 84 148 ха – слънчоглед. Площите засети с царевица за зърно са 90 337 ха. Лавандуловите насаждения са 8 929 ха, като има и 32,8 ха маслодайни рози. Кои от програмите на какъв интерес се „радват“ сред стопаните може да каже Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие“, тъй като те разполагат с информацията.
По отношение на биологичното производство мога да заявя, че на територията на областта няма фирми, които извършват контрол за съответствие на продукти и храни. Министерство на земеделието, храните и горите поддържа регистри – единият е именно на фирми, които извършват контрол и издават разрешителни на земеделски продукти и храни съответствие за био производство. В страната те са общо 17. Най-близко има в Шумен. В друг регистър МЗХГ има база данни на производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин. Сред тях има и от област Добрич.
Тук искам да отбележа нещо – бъдещето на Европа е в зеленото земеделие и би трябвало все повече да се говори за „зелената сделка“. Това е бъдещето – зелено земеделие, иновативни сортове. В България имаме достатъчно добри Институти, които могат да създадат такива сортове, адаптивни към новите климатични условия.
- Поставиха ли Ви задача да правите допитване за изработването на Кодекс за поземлените отношения, което е обществена поръчка, направена от Министерството на земеделието?
Това бе проект, който не се реализира във времето. Работната група бе изцяло в Министерство на земеделието и нямам информация дали към настоящия момент се работи по този проект.
Моето мнение е, че едни нови правила, но подчертавам – не разработени „на коляно“, а съгласувани с браншовите организации, ще бъдат полезни за българското земеделие.
Коментирайте
1 USD = 1.83233 BGN
1 GBP = 2.2729 BGN
1 CHF = 2.01134 BGN
