Макар и само на 25 години, тя вече има спечелен „Аскеер“ и номинация за „Икар“. Тя се казва Радина Думанян и е сред изгряващите звезди родното кино и театър. Родената в Пловдив Радина завършва НАТФИЗ през 2013 – специалност Актьорство за драматичен театър, в класа на проф. Пламен Марков. След дипломирането си решава да се върне в родния град и става част от трупата на Драматичен театър-Пловдив. За 3 години тя е участвала в няколко постановки, които не остават незабелязани от критиката. През 2015 тя получава награда "Аскеер" за "Изгряваща звезда" за ролята на Матилда в "Чиста къща". За същата роля Думанян получава номинация за "Икар" за "Дебют". Добричката публика ще може да види Радина на 13 април, когато тя ще гостува с постановката „Духът на любовта“ по пиесата на американския драматург Нийл Саймън. В постановката на Андрей Калудов участват още познатите от телевизионния екран столични актьори - Албена Павлова и Христо Гърбов, както и Тодор Дърлянов, който сме гледали в сериала „Седем часа разлика“.
От месец насам актрисата вече става популярна и за широката зрителска аудитория. Звездата на Пловдивския театър е в главната роля на новия български сериал „Откраднат живот“, който се излъчва по Нова телевизия. В него Радина влиза в ролята на Биляна Захариева - млад и амбициозeн анестезиолог, с идеалистични разбирания за професията. Успяваме да разговаряме с Радина Думанян именно по време на обедната й почивка в поредния снимачен ден на „Откраднат живот“.
- Какво могат да очакват зрителите в Добрич от постановката „Духът на любовта“?
Текстът е на Нийл Саймън, режисурата е на Андрей Калудов. Пиесата се занимава с доста човешки теми, колкото и клиширано да е това. Можем да кажем, че темата за любовта, която няма граници. Говорим за любов, която е отвъд смъртта и отвъд живота, е доста разгърната в постановката.
- В пиесата освен любов, предполагам, че има и доза смях?
Да, разбира се. Любовта е може би най-голямата категория в човешката душа. Смехът идва по-скоро от ситуацията, в която са представени персонажите. Не е просто самоцелно. Има и много други теми, които са засегнати. Има взаимоотношения между деца и родители. Творчеството е другата голяма тема по важност – това, което остава след нас, т.е. трябва да внимаваме какво пишем и как се развиваме като творци. Уточнявам, че тук става въпрос за писатели и техния живот.
- Какво е да си партнираш с имена като Албена Павлова и Христо Гърбов – актьори с доста сериозен опит?
Те са прекрасни хора. Аз винаги съм стигала до извод, че когато партньорът до теб е добър като човек, нещата се получават много добре и много бързо се случват. Аз съм безкрайно благодарна, че и тримата мои партньори – и Христо, и Албена, и Тошко са прекрасни хора и прекрасни творци. Те са изключителни професионалисти, от които съм научила много.
- Това е постановка на Пловдивския театър, част от трупата, на който си и ти. Защо избра да се върнеш в родния град. Повечето млади актьори избират да останат в столицата?
Да, повечето вероятно остават, но аз никога не съм искала да бъда в столичен театър. Единственото ми желание беше да бъде в моя роден град и не съжалявам за избора си. Не само, че не съжалявам. Там срещнах много съмишленици, с които ми е много приятно да работя. Те ми помагат много и ги чувствам като семейство. Там има среда и уют – нещо, което не знам дали бих могла да постигна, в който и да е друг театър.
- Вече имаш няколко награди и номинации, което означава, че си избрала правилния път?
Надявам се, но тези неща са в следствие на тази сплотеност и на това, че ми дават шанс – директорът на театъра Кръстю Кръстев ме разпределя в добри представления. Разчитат на моето желание да се доказвам, на моята на амбиция и в някаква степен на таланта ми. Иначе наградите са нещо прекрасно, което е може би някакъв вид доказателство, че работата има стойност, но не са най-важните. Да – успехи са, но да не забравяме, че всеки успех е вече минало и трябва да се стремим към следващите предизвикателства.
- Досега имала ли си друго участие на добричка сцена?
Да, идвали сме с „Възвишение“ преди две години. Беше в залата на драматичния театър. Оттам съм останала с прекрасни впечатления за огромната зала и огромния театър въобще, които обаче не бяха в най-добрата си форма. Пожелавам Ви да се подобрят някои неща. Разбрах, че сега ще бъдем в друга зала. Ще се радвам да видя и нея. Иначе много ми хареса града. Аз съм била веднъж там и ми се щеше да остана малко повече време, за да го разгледам. Надявам се този път да останем.
- Завършила си НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков. Изненадан съм от този факт. Обикновено красивите актриси са от класа на проф. Стефан Данаилов.
Това са някакви митове. Какво означава красотата. Много странно определение е да кажеш за някого дали е красив или не. Това са някакви общи схващания, на които хората се връзват. Иначе благодаря. Това е някакъв комплимент към мен. Малко късно го схващам (смее се), но талантът няма общо с красотата. Когато двете случайно се застъпят в един и същи човек, могат да се получат много сполучливи неща. Пак искам да кажа – не е важно какъв си външно, важно е да си добър човек.
- Как се стигна до участието ти в сериала „Откраднат живот“. С покана или се яви на кастинг?
Поканиха ме на кастинг. Явих се няколко пъти и накрая ме взеха. Колкото странно и клиширано да звучи – това си е истината.
- За конкретна роля ли бе кастингът или първо се яви и в последствие те избраха за точно за тази роля?
За конкретна роля. Тази на Биляна. Аз не знаех коя е Биляна и колко главна е ролята. В последствие тези неща се изясниха.
- Сега, след като вече играеш ролята на лекар, по-различно ли гледаш на хората в бели престилки?
Да, защото сега, когато ми се налага да го работя, разбира се поставяйки го в кавички, тъй като това е вид симулация, но все пак ти трябва да влезеш в мисълта, действието и ежедневието и бита на този човек и някак си виждам колко безкрайно отговорно е това и как се бориш за единственото нещо, което има най-голям смисъл – животът на човека. Всъщност ти се бориш да спасяваш ежедневно човешки живот. Няма нищо по-достойно и хубаво от това.
- Изпитваш ли някакви затруднения при снимките. Кое всъщност е най-трудно за теб, защото това е твоята първа роля в киното, нали?
Не мога да кажа, че нещо ми е лесно. Всичко ми е трудно и затова ми е интересно. Снимките продължават. Дори в момента съм в обедна почивка. И за нас актьорите изскачат непрекъснато нови изненади.
- В една интервю казваш: „Театърът е моя дом“. Сега, след като се снимаш и в киното, промени ли се мнението ти?
Гледам на себе си като номад в такъв случай. Да речем, че имам много домове. Чувствам се добре по този начин като разделям времето си между театъра и сериала. При всички положения театърът си остава моята родна къща.
- Пожелавам ти още много успешни роли и още много почитатели, които вярвам, че ще имаш в бъдеще.
Благодаря, ако имам много фенове, означава, че си върша добре работата. Това е истинската атестация за това какво правя. Би било чудесно. Искам да пожелая на вашите читатели да бъдат здрави, да не губят смисъла в живота си и да ходят повече на театър, да четат книги и да се занимават със смислени неща.
От месец насам актрисата вече става популярна и за широката зрителска аудитория. Звездата на Пловдивския театър е в главната роля на новия български сериал „Откраднат живот“, който се излъчва по Нова телевизия. В него Радина влиза в ролята на Биляна Захариева - млад и амбициозeн анестезиолог, с идеалистични разбирания за професията. Успяваме да разговаряме с Радина Думанян именно по време на обедната й почивка в поредния снимачен ден на „Откраднат живот“.
- Какво могат да очакват зрителите в Добрич от постановката „Духът на любовта“?
Текстът е на Нийл Саймън, режисурата е на Андрей Калудов. Пиесата се занимава с доста човешки теми, колкото и клиширано да е това. Можем да кажем, че темата за любовта, която няма граници. Говорим за любов, която е отвъд смъртта и отвъд живота, е доста разгърната в постановката.
- В пиесата освен любов, предполагам, че има и доза смях?
Да, разбира се. Любовта е може би най-голямата категория в човешката душа. Смехът идва по-скоро от ситуацията, в която са представени персонажите. Не е просто самоцелно. Има и много други теми, които са засегнати. Има взаимоотношения между деца и родители. Творчеството е другата голяма тема по важност – това, което остава след нас, т.е. трябва да внимаваме какво пишем и как се развиваме като творци. Уточнявам, че тук става въпрос за писатели и техния живот.
- Какво е да си партнираш с имена като Албена Павлова и Христо Гърбов – актьори с доста сериозен опит?
Те са прекрасни хора. Аз винаги съм стигала до извод, че когато партньорът до теб е добър като човек, нещата се получават много добре и много бързо се случват. Аз съм безкрайно благодарна, че и тримата мои партньори – и Христо, и Албена, и Тошко са прекрасни хора и прекрасни творци. Те са изключителни професионалисти, от които съм научила много.
- Това е постановка на Пловдивския театър, част от трупата, на който си и ти. Защо избра да се върнеш в родния град. Повечето млади актьори избират да останат в столицата?
Да, повечето вероятно остават, но аз никога не съм искала да бъда в столичен театър. Единственото ми желание беше да бъде в моя роден град и не съжалявам за избора си. Не само, че не съжалявам. Там срещнах много съмишленици, с които ми е много приятно да работя. Те ми помагат много и ги чувствам като семейство. Там има среда и уют – нещо, което не знам дали бих могла да постигна, в който и да е друг театър.
- Вече имаш няколко награди и номинации, което означава, че си избрала правилния път?
Надявам се, но тези неща са в следствие на тази сплотеност и на това, че ми дават шанс – директорът на театъра Кръстю Кръстев ме разпределя в добри представления. Разчитат на моето желание да се доказвам, на моята на амбиция и в някаква степен на таланта ми. Иначе наградите са нещо прекрасно, което е може би някакъв вид доказателство, че работата има стойност, но не са най-важните. Да – успехи са, но да не забравяме, че всеки успех е вече минало и трябва да се стремим към следващите предизвикателства.
- Досега имала ли си друго участие на добричка сцена?
Да, идвали сме с „Възвишение“ преди две години. Беше в залата на драматичния театър. Оттам съм останала с прекрасни впечатления за огромната зала и огромния театър въобще, които обаче не бяха в най-добрата си форма. Пожелавам Ви да се подобрят някои неща. Разбрах, че сега ще бъдем в друга зала. Ще се радвам да видя и нея. Иначе много ми хареса града. Аз съм била веднъж там и ми се щеше да остана малко повече време, за да го разгледам. Надявам се този път да останем.
- Завършила си НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков. Изненадан съм от този факт. Обикновено красивите актриси са от класа на проф. Стефан Данаилов.
Това са някакви митове. Какво означава красотата. Много странно определение е да кажеш за някого дали е красив или не. Това са някакви общи схващания, на които хората се връзват. Иначе благодаря. Това е някакъв комплимент към мен. Малко късно го схващам (смее се), но талантът няма общо с красотата. Когато двете случайно се застъпят в един и същи човек, могат да се получат много сполучливи неща. Пак искам да кажа – не е важно какъв си външно, важно е да си добър човек.
- Как се стигна до участието ти в сериала „Откраднат живот“. С покана или се яви на кастинг?
Поканиха ме на кастинг. Явих се няколко пъти и накрая ме взеха. Колкото странно и клиширано да звучи – това си е истината.
- За конкретна роля ли бе кастингът или първо се яви и в последствие те избраха за точно за тази роля?
За конкретна роля. Тази на Биляна. Аз не знаех коя е Биляна и колко главна е ролята. В последствие тези неща се изясниха.
- Сега, след като вече играеш ролята на лекар, по-различно ли гледаш на хората в бели престилки?
Да, защото сега, когато ми се налага да го работя, разбира се поставяйки го в кавички, тъй като това е вид симулация, но все пак ти трябва да влезеш в мисълта, действието и ежедневието и бита на този човек и някак си виждам колко безкрайно отговорно е това и как се бориш за единственото нещо, което има най-голям смисъл – животът на човека. Всъщност ти се бориш да спасяваш ежедневно човешки живот. Няма нищо по-достойно и хубаво от това.
- Изпитваш ли някакви затруднения при снимките. Кое всъщност е най-трудно за теб, защото това е твоята първа роля в киното, нали?
Не мога да кажа, че нещо ми е лесно. Всичко ми е трудно и затова ми е интересно. Снимките продължават. Дори в момента съм в обедна почивка. И за нас актьорите изскачат непрекъснато нови изненади.
- В една интервю казваш: „Театърът е моя дом“. Сега, след като се снимаш и в киното, промени ли се мнението ти?
Гледам на себе си като номад в такъв случай. Да речем, че имам много домове. Чувствам се добре по този начин като разделям времето си между театъра и сериала. При всички положения театърът си остава моята родна къща.
- Пожелавам ти още много успешни роли и още много почитатели, които вярвам, че ще имаш в бъдеще.
Благодаря, ако имам много фенове, означава, че си върша добре работата. Това е истинската атестация за това какво правя. Би било чудесно. Искам да пожелая на вашите читатели да бъдат здрави, да не губят смисъла в живота си и да ходят повече на театър, да четат книги и да се занимават със смислени неща.
Коментирайте
1 USD = 1.83147 BGN
1 GBP = 2.2841 BGN
1 CHF = 2.01549 BGN
