Румен Славов е роден през 1971 г., а брат му Стефан – през 1975 г. Още от най-ранна детска възраст обичат да играят футбол, като първите им мачове са на улицата в родния им град Генерал Тошево.
През 1983 г. Румен Славов влиза в школата на „Добруджа“, където негов треньор е Петър Киров. С юношите старша възраст достига до трето място на държавното първенство.
Стефан Славов също решава да тръгне по стъпките на по-големия си брат и да заиграе в „Добруджа“. С юношите старша възраст печели бронзов и златен медал от републиканското първенство. През 1992 г. добричлии, водени от Кольо Марков, се нареждат на трето място в България. В мача за бронзовите медали побеждават с 2:1 „Левски“. На следващата година треньор на юношите е Иван Манолов, а капитанската лента слага Стефан Славов. Защитникът бележи шампионския гол на финала на първенството на България, в който „Добруджа“ драматично побеждава „Септември“ (София) с 3:2 в Сливен. Отборът от Добрич повежда с 2:0 с два гола на Михаил Димитров, изработени от Милен Петков, но столичани изравняват. С далечен удар от воле на Стефан Славов „Добруджа“ стига до победата, като дори главният съдия Димо Момиров след мача поздравява капитана за красивото попадение. С този гол „Добруджа“ за първи и засега за единствен път става шампион при най-големите юноши.
Първият домакински мач като титуляр в А група за Румен Славов е срещу ЦСКА през есента на 1992 г. Играе в дясната част на защитата на „Добруджа“ и не оставя шансове на звездите на червените Анатоли Нанков, Стефан Драганов и Ивайло Андонов. За мнозина това е най-силният мач на жълто-зелените в цялата 100-годишна история на добричкия футбол. „Добруджа“ поднася изненадата на сезона, като на почивката води с голове на румънеца Петре Григораш и Стоян Димов. Скоро след подновяването на играта се разписва и Георги Иванов – Геша, а едва в края на мача Уруков бележи почетния гол за червените за крайното 3:1 за домакините.
Братята са с огромен принос за историческото седмо място на „Добруджа“ в А група през сезон 1995/1996. На старта на кампанията Румен започва като вътрешен халф, а Стефан е десен защитник срещу бъдещия шампион на страната „Славия“, като добричлии нанасят една от едва трите загуби на белите за това първенство – 1:0. Братя Славови са част и от още едно постижение на „Добруджа“ през този сезон – единствената в историята на добричкия футбол победа над „Левски“ в София. Тя е постигната пред 1000 сини фенове на стадион „Георги Аспарухов“ през април 1996 г. в мач за Купата на лигата – 2:1, като точни за гостите са Николай Петрунов и Стойчо Стоилов, които се разписват във вратата, пазена от добричлията Красимир Колев.
Румен Славов играе 183 мача в А група, в които бележи 16 гола. Един от тях е по-специален, защото е „изработен“ от брат му Стефан. В края на август 1995 г. в мач от третия кръг на А група в Добрич гостува бронзовият медалист от изминалото първенство „Ботев“ (Пловдив), само дни след като се е класирал за следващия кръг на Купата на УЕФА. 15 минути преди края треньорът Янко Динков включва в игра Стефан Славов, за да заздрави защитата, доволен от нулевото равенство срещу един от силните отбори в България. При влизането си на терена той обаче отива при брат си Румен и му казва, че указанията са да мине в предни позиции. И това дава резултат – в края на мача Дидо Божилов пробива отляво, центрира към Румен Славов и той с глава бележи красив гол за победното 1:0 срещу канарчетата.
„Указанията на Янко Динков бяха съвсем различни. Той искаше двамата с брат ми да заздравим защитната линия, за да задържим равния резултат. Аз обаче сметнах, че така ще се припокриват нашите функции и реших да проявя самоинициатива, като му кажа да излезе в по-предни позиции, което се оказа и печелившо. За моя радост Янко Динков беше много доволен след мача, защото с този ход стигнахме до победата“, сподели Стефан.
Румен Славов държи клубния рекорд за най-много сезони в А група – девет поредни, като единствен играе по терените на елита от влизането през 1991 г. до изпадането през 2000 г. Той облича жълто-зеления екип в Б група, на втората година влиза в А и остава верен на отбора през всичките 9 сезона в майсторския ешелон. Продължава да помага на „Добруджа“ и след изпадането през 2000 г., но поради тежка контузия на следващата година е принуден да се раздели с професионалния футбол. Интерес към него през 90-те са имали „Левски“ и „Ботев“ (Пловдив), но той не съжалява, че ръководството на „Добруджа“ не е приело офертите им, защото е доволен от своята кариера.
Стефан Славов е част от състава на „Добруджа“, играл за последно в А група. След два сезона в Б група, през 2002 г. отборът на Добрич се завръща в елита, като основен футболист през този сезон и през следващия при майсторите е сърцатият защитник. „Добруджа“ зимува само с 1 точка и въпреки силния пролетен полусезон и победите над „Нафтекс“, „Локомотив“ (София), „Рилски спортист“ и „Ботев (Пловдив), изпада във втория ешелон.
Носи жълто-зеления екип до края на 2004 г., след което футболната му кариера продължава в „Калиакра“, в Каварна са и първите му стъпки като треньор. След това се завръща в „Добруджа“ – първоначално в школата, а след това е помощник-треньор в мъжкия отбор. Бил е и старши треньор на първия състав на „Добруджа“, а за последно изведе юношите старша възраст до шампионската титла в Североизточна България, след което спечели конкурс за работа в школата на „Лудогорец“.
Брат му Румен пък е поел по друг път след спорта – занимава се със земеделие в Генерал Тошево.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
През 1983 г. Румен Славов влиза в школата на „Добруджа“, където негов треньор е Петър Киров. С юношите старша възраст достига до трето място на държавното първенство.
Стефан Славов също решава да тръгне по стъпките на по-големия си брат и да заиграе в „Добруджа“. С юношите старша възраст печели бронзов и златен медал от републиканското първенство. През 1992 г. добричлии, водени от Кольо Марков, се нареждат на трето място в България. В мача за бронзовите медали побеждават с 2:1 „Левски“. На следващата година треньор на юношите е Иван Манолов, а капитанската лента слага Стефан Славов. Защитникът бележи шампионския гол на финала на първенството на България, в който „Добруджа“ драматично побеждава „Септември“ (София) с 3:2 в Сливен. Отборът от Добрич повежда с 2:0 с два гола на Михаил Димитров, изработени от Милен Петков, но столичани изравняват. С далечен удар от воле на Стефан Славов „Добруджа“ стига до победата, като дори главният съдия Димо Момиров след мача поздравява капитана за красивото попадение. С този гол „Добруджа“ за първи и засега за единствен път става шампион при най-големите юноши.
Първият домакински мач като титуляр в А група за Румен Славов е срещу ЦСКА през есента на 1992 г. Играе в дясната част на защитата на „Добруджа“ и не оставя шансове на звездите на червените Анатоли Нанков, Стефан Драганов и Ивайло Андонов. За мнозина това е най-силният мач на жълто-зелените в цялата 100-годишна история на добричкия футбол. „Добруджа“ поднася изненадата на сезона, като на почивката води с голове на румънеца Петре Григораш и Стоян Димов. Скоро след подновяването на играта се разписва и Георги Иванов – Геша, а едва в края на мача Уруков бележи почетния гол за червените за крайното 3:1 за домакините.
Братята са с огромен принос за историческото седмо място на „Добруджа“ в А група през сезон 1995/1996. На старта на кампанията Румен започва като вътрешен халф, а Стефан е десен защитник срещу бъдещия шампион на страната „Славия“, като добричлии нанасят една от едва трите загуби на белите за това първенство – 1:0. Братя Славови са част и от още едно постижение на „Добруджа“ през този сезон – единствената в историята на добричкия футбол победа над „Левски“ в София. Тя е постигната пред 1000 сини фенове на стадион „Георги Аспарухов“ през април 1996 г. в мач за Купата на лигата – 2:1, като точни за гостите са Николай Петрунов и Стойчо Стоилов, които се разписват във вратата, пазена от добричлията Красимир Колев.
Румен Славов играе 183 мача в А група, в които бележи 16 гола. Един от тях е по-специален, защото е „изработен“ от брат му Стефан. В края на август 1995 г. в мач от третия кръг на А група в Добрич гостува бронзовият медалист от изминалото първенство „Ботев“ (Пловдив), само дни след като се е класирал за следващия кръг на Купата на УЕФА. 15 минути преди края треньорът Янко Динков включва в игра Стефан Славов, за да заздрави защитата, доволен от нулевото равенство срещу един от силните отбори в България. При влизането си на терена той обаче отива при брат си Румен и му казва, че указанията са да мине в предни позиции. И това дава резултат – в края на мача Дидо Божилов пробива отляво, центрира към Румен Славов и той с глава бележи красив гол за победното 1:0 срещу канарчетата.
„Указанията на Янко Динков бяха съвсем различни. Той искаше двамата с брат ми да заздравим защитната линия, за да задържим равния резултат. Аз обаче сметнах, че така ще се припокриват нашите функции и реших да проявя самоинициатива, като му кажа да излезе в по-предни позиции, което се оказа и печелившо. За моя радост Янко Динков беше много доволен след мача, защото с този ход стигнахме до победата“, сподели Стефан.
Румен Славов държи клубния рекорд за най-много сезони в А група – девет поредни, като единствен играе по терените на елита от влизането през 1991 г. до изпадането през 2000 г. Той облича жълто-зеления екип в Б група, на втората година влиза в А и остава верен на отбора през всичките 9 сезона в майсторския ешелон. Продължава да помага на „Добруджа“ и след изпадането през 2000 г., но поради тежка контузия на следващата година е принуден да се раздели с професионалния футбол. Интерес към него през 90-те са имали „Левски“ и „Ботев“ (Пловдив), но той не съжалява, че ръководството на „Добруджа“ не е приело офертите им, защото е доволен от своята кариера.
Стефан Славов е част от състава на „Добруджа“, играл за последно в А група. След два сезона в Б група, през 2002 г. отборът на Добрич се завръща в елита, като основен футболист през този сезон и през следващия при майсторите е сърцатият защитник. „Добруджа“ зимува само с 1 точка и въпреки силния пролетен полусезон и победите над „Нафтекс“, „Локомотив“ (София), „Рилски спортист“ и „Ботев (Пловдив), изпада във втория ешелон.
Носи жълто-зеления екип до края на 2004 г., след което футболната му кариера продължава в „Калиакра“, в Каварна са и първите му стъпки като треньор. След това се завръща в „Добруджа“ – първоначално в школата, а след това е помощник-треньор в мъжкия отбор. Бил е и старши треньор на първия състав на „Добруджа“, а за последно изведе юношите старша възраст до шампионската титла в Североизточна България, след което спечели конкурс за работа в школата на „Лудогорец“.
Брат му Румен пък е поел по друг път след спорта – занимава се със земеделие в Генерал Тошево.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
Коментирайте
1 USD = 1.83233 BGN
1 GBP = 2.2729 BGN
1 CHF = 2.01134 BGN
