Мартин Мартинов е роден през 1949 г. в Горна Оряховица, но от 2-годишен до сега живее в Добрич. Започва да тренира футбол през 1959 г. – точно след като всички отбори в града се обединяват в „Добруджа“. Наставник на детския отбор е Филип Славов. Още на 15 години е викан и при юношите старша възраст от треньора Йордан Колев – централният защитник на влезлия в А група през 1962 г. състав на „Добруджа“. В следващите сезони Мартин Мартинов е капитан на младшата и на старшата възраст. След завръщането на мъжкия отбор в А група през 1966 г., юношите на „Добруджа“ получават правото да участват в Елитната група, като имат честта да играят преди батковците на стадион „Дружба“ със същия съперник. Добруджанци достигат до 13-ото място в класирането сред 16-те най-силни отбора в страната. През 1967 г. Мартин Мартинов е включен в първия отбор, но след два месеца влиза в казармата, като в армейската спортна школа негов командир на отделението е Христо Бонев – Зума. С „Янтра“ (Велико Търново) печели бронзов медал от армейската футболна група, като в състава има още един футболист от Добрич - Коста Николов. През есента на 1968 г. Мартин Мартинов се завръща в „Добруджа“.
Дебютът му при мъжете е в турнира за Купата на Съветската армия – националния трофей по това време, като „Добруджа“ отстранява „Локомотив“ (Бургас).
„Добруджа“ прави много силен пролетен полусезон - от стадион „Дружба“ си тръгват победени ЦСКА (1:0), „Левски“ (3:0) и „Славия“ (3:1), съответно първия, втория и петия в крайното класиране на А група. Само точка обаче не достига за оставането. В последния кръг „Добруджа“ разбива „Спартак“ (Плевен) с 4:0, но по същото време преките конкуренти „Дунав“ и „Марек“ не си отбелязват гол на мача в Русе и миролюбиво правят равенство, което устройва и двата отбора. Така те завършват първенството с по 25 точки, а „Добруджа“ с 24 остава под чертата и след 3 поредни сезона в А група изпада.
И до днес Мартин Мартинов ясно си спомня деня на победата над „Левски“ - 14 юни 1969 г. Датата е паметна за него не само защото се изправя срещу Георги Аспарухов, но и защото същата вечер се запознава със своята съпруга. 19-годишният тогава Мартинов играе в последните 20 минути при най-изразителната победа на „Добруджа“ над сините – 3:0 пред 20 000 зрители на стадион „Дружба“.
В следващите 2 години Мартин Мартинов се налага в титулярния състав, като „Добруджа“ завършва на 13-о и 4-о място сред 18 участници в Б група. През 1971 г. той е сред седемте освободени футболисти. Следват 3 сезона в много силния по това време отбор на Житница. От 1974 г. е футболен съдия, като 20 години реферира мачове в окръжната и във В група. Следват още две десетилетия близо до футбола – като дежурен делегат от 1994 до 2014 г.
Продължава редовно да е на стадиона и до днес. Освен мъжете на „Добруджа“, гледа и мачовете на момчетата, тъй като внукът му играе за набор 2007. И Митко Мартинов върви по стъпките на дядо си, като се подвизава в центъра на защитата.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
Дебютът му при мъжете е в турнира за Купата на Съветската армия – националния трофей по това време, като „Добруджа“ отстранява „Локомотив“ (Бургас).
„Добруджа“ прави много силен пролетен полусезон - от стадион „Дружба“ си тръгват победени ЦСКА (1:0), „Левски“ (3:0) и „Славия“ (3:1), съответно първия, втория и петия в крайното класиране на А група. Само точка обаче не достига за оставането. В последния кръг „Добруджа“ разбива „Спартак“ (Плевен) с 4:0, но по същото време преките конкуренти „Дунав“ и „Марек“ не си отбелязват гол на мача в Русе и миролюбиво правят равенство, което устройва и двата отбора. Така те завършват първенството с по 25 точки, а „Добруджа“ с 24 остава под чертата и след 3 поредни сезона в А група изпада.
И до днес Мартин Мартинов ясно си спомня деня на победата над „Левски“ - 14 юни 1969 г. Датата е паметна за него не само защото се изправя срещу Георги Аспарухов, но и защото същата вечер се запознава със своята съпруга. 19-годишният тогава Мартинов играе в последните 20 минути при най-изразителната победа на „Добруджа“ над сините – 3:0 пред 20 000 зрители на стадион „Дружба“.
В следващите 2 години Мартин Мартинов се налага в титулярния състав, като „Добруджа“ завършва на 13-о и 4-о място сред 18 участници в Б група. През 1971 г. той е сред седемте освободени футболисти. Следват 3 сезона в много силния по това време отбор на Житница. От 1974 г. е футболен съдия, като 20 години реферира мачове в окръжната и във В група. Следват още две десетилетия близо до футбола – като дежурен делегат от 1994 до 2014 г.
Продължава редовно да е на стадиона и до днес. Освен мъжете на „Добруджа“, гледа и мачовете на момчетата, тъй като внукът му играе за набор 2007. И Митко Мартинов върви по стъпките на дядо си, като се подвизава в центъра на защитата.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров