Начало >Добруджа >Общество

30 януари – рожденият ден на уникалния добруджанския журналист Любен Станчев, екзекутиран от „Народния съд” през 1945 г.

30.01.2018 г. 13:58:46 ч.
/
30 януари – рожденият ден на уникалния добруджанския журналист Любен Станчев, екзекутиран от „Народния съд” през 1945 г.
Всяка година на 30 януари паметливите добруджанци отдават заслужена признателност на една знакова за българската журналистика личност. На тази дата през 1904 година в село Сърнино е роден  патриотът, журналистът Любен Станчев. Любен Станчев произхожда от многолюдна, но състоятелна фамилия. Има девет братя и сестри. След гимназията във Варна учи в Букурещкия университет и „Право” в Яш.
Интересът на ученика от Варненската гимназия Любен Станчев към патриотичната издателска дейност и българската кауза, превърнала се в негова съдба, е провокиран от издаваният от Белев "Бежански глас" .
Познаването на европейската, българската история и литература, както и на събитията, откъснали Добруджа от България, в т.ч. и противоконституционните действия на румънските власти, дават сюжета за първия негов вестник "Нов живот", в партньорство с Ганьо Янакиев и Константин Богоев. От страниците му струи българската чувствителност на добруджанци, което му носи конфликти с румънската полиция, изтезания и изселване от Добрич. С този случай настъпва и краят на романтиката, с която 19-годишният млад патриот влиза в журналистиката. Трагедията на сънародниците окончателно довеждат Станчев да се отдаде на професионалната журналистика и укрепване на българския печат в Добрич. Изданията му се превръщат в защитник на българските национални идеали и възраждат съкрушения добруджански дух. От тези позиции излизащият от 1927 година негов "Куриер" се превръща в професионален опонент на букурещките ежедневници. Като първокласен журналист, с ясен поглед по проблемите за Добруджа и с характерната за него фраза, Любен Станчев се противопоставя на румънската пропагандна машина. В журналистическото му творчество винаги е била важна генетичната връзка с родната Добруджа и България. Цялата сила на публицистиката той хвърля в защита на добруджанци и тяхното българско самосъзнание. Говорейки за възвръщането на Южна Добруджа и заслугите на европейската дипломация към това дело, не може да отминем заслугата на патриотичната добруджанска журналистика в лицето на най - яркия неин представител от онези години - Любен Станчев. 
До 1940 г. в Добрич излизат 35 вестници и списания. От тях, освен "Нов живот"/1924 г./, негови вестници са "Куриер"/1927/, който е връх в добричката журналистика ,"Добруджански куриер" /1930/, "Обнова" /1930/, "Добруджански глас"/1935-37/, "Добруджанско ехо"/1939/ и отново "Добруджански глас" / 1940-44/. Преследван, интерниран и с румънски погроми върху редакцията му, Любен Станчев издава книга "Недомлъвки". Оставя и краеведчески изследвания и публикации, пръснати в неговите вестници и някои румънски издания. Те излъчват патриотичната страст и характерната за него свободна журналистическа мисъл. От тях наднича и споменът за добруджанската трагедия до 1940 г.
Съдбата и жизненият път на Любен Станчев са част от добруджанската одисея, завършила трагично за него. След възвръщането през 1940 г., когато му липсва големият дразнител - румънският гнет, Станчев се обръща към вътрешно-политическите и икономически проблеми на добруджанци. От страниците на своите вестници "Добруджанско ехо" и "Добруджански глас" изразява мнение за развитието на Добруджа и България, както и за забравеното от Царство България обещание за решаване социалните проблеми на добруджанци.
След 1944 г. обществената памет за заслугите на Любен Станчев към Добруджа и България избледнява. Скалъпен процес, воден от наказателен орган, наречен "Народен съд", го осъжда на смърт. "Никаква възможност за законова съпротива, а да протестираш беше равнозначно на смърт", казва по този повод Данаил Бекяров.
Освен рутинния преглед на биографията, проучванията и доказателствата, събрани от т.н. "Народен съд ", включват анализи на публикациите му в негови и други издания. В част от тях, заедно с острите атаки срещу румънските изстъпления, Станчев обвинява българските комунисти - членове на забранената РКП, които с непремерени действия и политически авантюри търсят подкрепа от местното добруджанско население. Събрани са свидетелски показания от "доброжелатели" за пропаганда против комунистическия икономически модел и масово коопериране в Добруджа по съветски модел, които противоречат на "народната власт" и "формират" и без това предначертаното искане на народния обвинител за най-тежкото наказание.
Добричката общественост е объркана. Периодът 1919 - 1940 г. е един от най -драматичните в историята на Добруджа. В името на българската и добруджанска кауза Станчев е помагал материално на журналисти и издания с всякакви убеждения, в т.ч. и леви. Приятел е и с Борис Колев - работил при него в "Куриер", а след 9 септември 1944 г. уредник на органа на ОФ "Добруджанска трибуна" . Преди делото Колев успява да се срещне със Станчев, който иска от него да свидетелства пред съда в името на истината. "Като журналисти трябва да запазим свободен нашия поглед, без лъжа и фалш в тия объркани времена" - са последните думи, които чух от Станчев, споделя по-късно Колев пред Вяра Маркова и Данаил Бекяров.
Използвайки авторитета си, Борис Колев все пак провежда предварителен разговор с обвинителя, в който описва Станчев като полезен за общобългарските идеали, изразяващ се свободно и е недопустимо такъв човек да е народен враг. Не е случаен българин, за да получи най тежкото наказание - смърт. Последвал шокиращ отговор: "Както е повел добруджанци срещу румънската власт, може да го направи и срещу нас. Коя власт иска такава личност?".
По време на делото Станчев очаква в негова защита да свидетелства и театроведът и художник Атанас Попов. Заедно с Колев обаче не са допуснати в съда.
В ареста Станчев запазва самообладание, но изглежда покрусен от това, което се случва. Пред милиционерите показва решителен вид и сигурност, че ще бъде оправдан. "Беше ни неудобно да разговаряме с него ", разказва един от тях години по-късно.
Малко преди полунощ на 7 февруари 1945 г. специализиран отряд извежда от следствения арест в Добрич арестанти, между които и Любен Станчев, за "разследване". В първите часове на 8 март групата приключва акцията с разстрел и продължава за Варна.
Две години след екзекуцията - през 1947 г., заедно с други документи, изчезва и приемно-предавателният дневник на арестантите от времето на тези събития. Милиционерите са служебно командировани и установени в други населени места. Направено е всичко възможно участниците да останат в неизвестност и престъплението да потъне в забрава.
                                                                                                                                                                                                           Илия Кишишев

Коментирайте
Подобни новини
Коледна работилница в Стария Добрич (ВИДЕО)
Коледна работилница в Стария Добрич (ВИДЕО)
Времето в сряда
Времето в сряда
Инж. Неделев: Асфалтират се само улици, по които вече е изключен старият водопровод
Инж. Неделев: Асфалтират се само улици, по които вече е изключен старият водопровод
  Покривът и учебните работилници на  Аграрната гимназия  ще бъдат ремонтирани
Покривът и учебните работилници на Аграрната гимназия ще бъдат ремонтирани



Яндекс.Метрика