Всяка година на 30 януари паметливите добруджанци отдават заслужена признателност на една знакова за българската журналистика личност. На тази дата през 1904 година в село Сърнино е роден патриотът, журналистът Любен Станчев. Любен Станчев произхожда от многолюдна, но състоятелна фамилия. Има девет братя и сестри. След гимназията във Варна учи в Букурещкия университет и „Право” в Яш.
Интересът на ученика от Варненската гимназия Любен Станчев към патриотичната издателска дейност и българската кауза, превърнала се в негова съдба, е провокиран от издаваният от Белев "Бежански глас" .
Познаването на европейската, българската история и литература, както и на събитията, откъснали Добруджа от България, в т.ч. и противоконституционните действия на румънските власти, дават сюжета за първия негов вестник "Нов живот", в партньорство с Ганьо Янакиев и Константин Богоев. От страниците му струи българската чувствителност на добруджанци, което му носи конфликти с румънската полиция, изтезания и изселване от Добрич. С този случай настъпва и краят на романтиката, с която 19-годишният млад патриот влиза в журналистиката. Трагедията на сънародниците окончателно довеждат Станчев да се отдаде на професионалната журналистика и укрепване на българския печат в Добрич. Изданията му се превръщат в защитник на българските национални идеали и възраждат съкрушения добруджански дух. От тези позиции излизащият от 1927 година негов "Куриер" се превръща в професионален опонент на букурещките ежедневници. Като първокласен журналист, с ясен поглед по проблемите за Добруджа и с характерната за него фраза, Любен Станчев се противопоставя на румънската пропагандна машина. В журналистическото му творчество винаги е била важна генетичната връзка с родната Добруджа и България. Цялата сила на публицистиката той хвърля в защита на добруджанци и тяхното българско самосъзнание. Говорейки за възвръщането на Южна Добруджа и заслугите на европейската дипломация към това дело, не може да отминем заслугата на патриотичната добруджанска журналистика в лицето на най - яркия неин представител от онези години - Любен Станчев.
До 1940 г. в Добрич излизат 35 вестници и списания. От тях, освен "Нов живот"/1924 г./, негови вестници са "Куриер"/1927/, който е връх в добричката журналистика ,"Добруджански куриер" /1930/, "Обнова" /1930/, "Добруджански глас"/1935-37/, "Добруджанско ехо"/1939/ и отново "Добруджански глас" / 1940-44/. Преследван, интерниран и с румънски погроми върху редакцията му, Любен Станчев издава книга "Недомлъвки". Оставя и краеведчески изследвания и публикации, пръснати в неговите вестници и някои румънски издания. Те излъчват патриотичната страст и характерната за него свободна журналистическа мисъл. От тях наднича и споменът за добруджанската трагедия до 1940 г.
Съдбата и жизненият път на Любен Станчев са част от добруджанската одисея, завършила трагично за него. След възвръщането през 1940 г., когато му липсва големият дразнител - румънският гнет, Станчев се обръща към вътрешно-политическите и икономически проблеми на добруджанци. От страниците на своите вестници "Добруджанско ехо" и "Добруджански глас" изразява мнение за развитието на Добруджа и България, както и за забравеното от Царство България обещание за решаване социалните проблеми на добруджанци.
След 1944 г. обществената памет за заслугите на Любен Станчев към Добруджа и България избледнява. Скалъпен процес, воден от наказателен орган, наречен "Народен съд", го осъжда на смърт. "Никаква възможност за законова съпротива, а да протестираш беше равнозначно на смърт", казва по този повод Данаил Бекяров.
Освен рутинния преглед на биографията, проучванията и доказателствата, събрани от т.н. "Народен съд ", включват анализи на публикациите му в негови и други издания. В част от тях, заедно с острите атаки срещу румънските изстъпления, Станчев обвинява българските комунисти - членове на забранената РКП, които с непремерени действия и политически авантюри търсят подкрепа от местното добруджанско население. Събрани са свидетелски показания от "доброжелатели" за пропаганда против комунистическия икономически модел и масово коопериране в Добруджа по съветски модел, които противоречат на "народната власт" и "формират" и без това предначертаното искане на народния обвинител за най-тежкото наказание.
Добричката общественост е объркана. Периодът 1919 - 1940 г. е един от най -драматичните в историята на Добруджа. В името на българската и добруджанска кауза Станчев е помагал материално на журналисти и издания с всякакви убеждения, в т.ч. и леви. Приятел е и с Борис Колев - работил при него в "Куриер", а след 9 септември 1944 г. уредник на органа на ОФ "Добруджанска трибуна" . Преди делото Колев успява да се срещне със Станчев, който иска от него да свидетелства пред съда в името на истината. "Като журналисти трябва да запазим свободен нашия поглед, без лъжа и фалш в тия объркани времена" - са последните думи, които чух от Станчев, споделя по-късно Колев пред Вяра Маркова и Данаил Бекяров.
Използвайки авторитета си, Борис Колев все пак провежда предварителен разговор с обвинителя, в който описва Станчев като полезен за общобългарските идеали, изразяващ се свободно и е недопустимо такъв човек да е народен враг. Не е случаен българин, за да получи най тежкото наказание - смърт. Последвал шокиращ отговор: "Както е повел добруджанци срещу румънската власт, може да го направи и срещу нас. Коя власт иска такава личност?".
По време на делото Станчев очаква в негова защита да свидетелства и театроведът и художник Атанас Попов. Заедно с Колев обаче не са допуснати в съда.
В ареста Станчев запазва самообладание, но изглежда покрусен от това, което се случва. Пред милиционерите показва решителен вид и сигурност, че ще бъде оправдан. "Беше ни неудобно да разговаряме с него ", разказва един от тях години по-късно.
Малко преди полунощ на 7 февруари 1945 г. специализиран отряд извежда от следствения арест в Добрич арестанти, между които и Любен Станчев, за "разследване". В първите часове на 8 март групата приключва акцията с разстрел и продължава за Варна.
Две години след екзекуцията - през 1947 г., заедно с други документи, изчезва и приемно-предавателният дневник на арестантите от времето на тези събития. Милиционерите са служебно командировани и установени в други населени места. Направено е всичко възможно участниците да останат в неизвестност и престъплението да потъне в забрава.
Илия Кишишев
Интересът на ученика от Варненската гимназия Любен Станчев към патриотичната издателска дейност и българската кауза, превърнала се в негова съдба, е провокиран от издаваният от Белев "Бежански глас" .
Познаването на европейската, българската история и литература, както и на събитията, откъснали Добруджа от България, в т.ч. и противоконституционните действия на румънските власти, дават сюжета за първия негов вестник "Нов живот", в партньорство с Ганьо Янакиев и Константин Богоев. От страниците му струи българската чувствителност на добруджанци, което му носи конфликти с румънската полиция, изтезания и изселване от Добрич. С този случай настъпва и краят на романтиката, с която 19-годишният млад патриот влиза в журналистиката. Трагедията на сънародниците окончателно довеждат Станчев да се отдаде на професионалната журналистика и укрепване на българския печат в Добрич. Изданията му се превръщат в защитник на българските национални идеали и възраждат съкрушения добруджански дух. От тези позиции излизащият от 1927 година негов "Куриер" се превръща в професионален опонент на букурещките ежедневници. Като първокласен журналист, с ясен поглед по проблемите за Добруджа и с характерната за него фраза, Любен Станчев се противопоставя на румънската пропагандна машина. В журналистическото му творчество винаги е била важна генетичната връзка с родната Добруджа и България. Цялата сила на публицистиката той хвърля в защита на добруджанци и тяхното българско самосъзнание. Говорейки за възвръщането на Южна Добруджа и заслугите на европейската дипломация към това дело, не може да отминем заслугата на патриотичната добруджанска журналистика в лицето на най - яркия неин представител от онези години - Любен Станчев.
До 1940 г. в Добрич излизат 35 вестници и списания. От тях, освен "Нов живот"/1924 г./, негови вестници са "Куриер"/1927/, който е връх в добричката журналистика ,"Добруджански куриер" /1930/, "Обнова" /1930/, "Добруджански глас"/1935-37/, "Добруджанско ехо"/1939/ и отново "Добруджански глас" / 1940-44/. Преследван, интерниран и с румънски погроми върху редакцията му, Любен Станчев издава книга "Недомлъвки". Оставя и краеведчески изследвания и публикации, пръснати в неговите вестници и някои румънски издания. Те излъчват патриотичната страст и характерната за него свободна журналистическа мисъл. От тях наднича и споменът за добруджанската трагедия до 1940 г.
Съдбата и жизненият път на Любен Станчев са част от добруджанската одисея, завършила трагично за него. След възвръщането през 1940 г., когато му липсва големият дразнител - румънският гнет, Станчев се обръща към вътрешно-политическите и икономически проблеми на добруджанци. От страниците на своите вестници "Добруджанско ехо" и "Добруджански глас" изразява мнение за развитието на Добруджа и България, както и за забравеното от Царство България обещание за решаване социалните проблеми на добруджанци.
След 1944 г. обществената памет за заслугите на Любен Станчев към Добруджа и България избледнява. Скалъпен процес, воден от наказателен орган, наречен "Народен съд", го осъжда на смърт. "Никаква възможност за законова съпротива, а да протестираш беше равнозначно на смърт", казва по този повод Данаил Бекяров.
Освен рутинния преглед на биографията, проучванията и доказателствата, събрани от т.н. "Народен съд ", включват анализи на публикациите му в негови и други издания. В част от тях, заедно с острите атаки срещу румънските изстъпления, Станчев обвинява българските комунисти - членове на забранената РКП, които с непремерени действия и политически авантюри търсят подкрепа от местното добруджанско население. Събрани са свидетелски показания от "доброжелатели" за пропаганда против комунистическия икономически модел и масово коопериране в Добруджа по съветски модел, които противоречат на "народната власт" и "формират" и без това предначертаното искане на народния обвинител за най-тежкото наказание.
Добричката общественост е объркана. Периодът 1919 - 1940 г. е един от най -драматичните в историята на Добруджа. В името на българската и добруджанска кауза Станчев е помагал материално на журналисти и издания с всякакви убеждения, в т.ч. и леви. Приятел е и с Борис Колев - работил при него в "Куриер", а след 9 септември 1944 г. уредник на органа на ОФ "Добруджанска трибуна" . Преди делото Колев успява да се срещне със Станчев, който иска от него да свидетелства пред съда в името на истината. "Като журналисти трябва да запазим свободен нашия поглед, без лъжа и фалш в тия объркани времена" - са последните думи, които чух от Станчев, споделя по-късно Колев пред Вяра Маркова и Данаил Бекяров.
Използвайки авторитета си, Борис Колев все пак провежда предварителен разговор с обвинителя, в който описва Станчев като полезен за общобългарските идеали, изразяващ се свободно и е недопустимо такъв човек да е народен враг. Не е случаен българин, за да получи най тежкото наказание - смърт. Последвал шокиращ отговор: "Както е повел добруджанци срещу румънската власт, може да го направи и срещу нас. Коя власт иска такава личност?".
По време на делото Станчев очаква в негова защита да свидетелства и театроведът и художник Атанас Попов. Заедно с Колев обаче не са допуснати в съда.
В ареста Станчев запазва самообладание, но изглежда покрусен от това, което се случва. Пред милиционерите показва решителен вид и сигурност, че ще бъде оправдан. "Беше ни неудобно да разговаряме с него ", разказва един от тях години по-късно.
Малко преди полунощ на 7 февруари 1945 г. специализиран отряд извежда от следствения арест в Добрич арестанти, между които и Любен Станчев, за "разследване". В първите часове на 8 март групата приключва акцията с разстрел и продължава за Варна.
Две години след екзекуцията - през 1947 г., заедно с други документи, изчезва и приемно-предавателният дневник на арестантите от времето на тези събития. Милиционерите са служебно командировани и установени в други населени места. Направено е всичко възможно участниците да останат в неизвестност и престъплението да потъне в забрава.
Илия Кишишев
Коментирайте
1 USD = 1.82447 BGN
1 GBP = 2.28285 BGN
1 CHF = 1.99738 BGN
