Актьорът Стефан Киров на 85 години, 200 роли и 5000 представления: Да спрем да се оплакваме и да намираме силата в себе си

20.05.2020 г. 15:15:35 ч.
/
Актьорът Стефан Киров на 85 години, 200 роли и 5000 представления: Да спрем да се оплакваме и да намираме силата в себе си
Актьорът  Стефан Киров навърши 85 години на 20 май. Годините не му тежат.  Понася ги леко и спокойно. Повече от 50 години дели живот и сцена със съпругата си Рени, която е неотлъчно до него – приятел и партньор в живота. Имат си дъщеря и син, с които много се гордеят. В приказния двор с чемшири и рози, на малката масичка пием кафе от баварски порцелан. Поднасят ни домашно сладко от рози и вишновка. Приказката започва…
 

- Г-н Киров, 85 години са зад гърба Ви. Много или малко са, как се чувствате?
Не ги усещам, да си призная, но така или иначе те са факт и не можем да избягаме от тях…
- Колко от тях сте посветили на театъра?
Започнах театрална дейност през 1952 година, като любител, тук, в родния град и родния театър. След това, от 1956 до 1960 година –студент във ВИТИЗ, след което бях разпределен в Шуменския театър. Там бях 4 години, след това в Сливенския театър – 3 години, върнах се в Добрич за 4 години, след това една година в Михайловград (сега Монтана), две години във Враца и отново се завърнах в родния град, където съм повече от 40 години. Пенсионирах се в края на миналия век, но след това, през две-три години, ме канят на гастрол. Последното ми излизане на сцена беше само преди година и половина, в края на 2018-а, в „Гераците”. Радвам се, че се справих с толкова тежка за годините ми работа. Чувствах се бодър, свеж и оптимист.
- Виждаме до Вас албуми със снимки и тетрадки, в които подробно описвате постановките, ролите и населените места, където сте играли. Колко са ролите?
Пазя едно интервю от 1970 година, когато са били 130. След това съм изиграл може би над 50. Ако трябва да обобщим – приблизително 200 са ролите. А представленията са над 5000. Никога не съм отсъствал заради болест, слава Богу. Винаги съм бил на ниво и съм подържал тонуса си без да правя някакви специални упражнения, фитнес и т.н.
- Ако не бяхме в тази извънредна обстановка и можеше да отбележите на сцена Вашия рожден ден, в коя роля бихте искали да се видите?
Не мога да Ви кажа. Не съм от актьорите, които имат болна амбиция непременно да изиграят някоя роля. Каквото съм получавал – винаги съм се справял отговорно и достойно.
- Имате един невероятен спътник в живота  – съпругата Ви Рени. Тя ли Ви подкрепяше през всички тези години?
Това е безспорно! Макар че имахме години, в които бяхме разделени, тя беше във Варненския куклен театър, а аз – тук в Добрич, но винаги съм усещал нейното присъствие. Тя е изключително грижовна съпруга и… партньор, може би това е най-точната дума.
- Давате ли житейски мъдрости на децата, близки, приятели?
Не обичам да съм нравоучителен. Но в някои случаи, напълно естествено поради житейския ми опит, споделям виждането си.
- Кое е най-ценното, с което искате близките и публиката да Ви запомнят?
Да ме запомнят в онези млади години, в които излъчването ми е било много по-въздействащо. Това е много важно. Защото може да си много добър актьор, но нямаш ли излъчването, не се получава контактът с публиката.
Но аз съм щастлив, че ме помнят хората. И сега ме спират, говорим си, коментираме…
- Вие, актьорите казвате, че живеете много животи, защото влизате в най-различни роли. Вашата житейска роля каква е обаче?
Каква е… (Замисля се)
Рени: На особено добър съпруг и баща. Грижовен. Много трудолюбив. Децата ни, особено сина ни, всичките му приятели казват, че прилича изцяло на баща си – грижовен, трудолюбив. Това е житейската роля – да оставиш едно наследство от хубави спомени за децата и внуците. Да запомнят дядо си, че е бил един много добър пример за всички в семейството.
- Виждали ли сте го гневен някога?
Рени: Разбира се, но бързо се овладява. Стараем се да нямаме негативни емоции. От млади сме така, макар че ни е било много трудно – репетиции, турнета. Докато бях студентка, той дойде в театъра в Михайловград, за да е по-близо до София и събота и неделя семейството да бъде заедно. Поизмъчихме и децата. Спомням си, че дъщеря ни посещаваше седмична детска градина, даже бяха заедно с Михаил Билалов в Михайловград. Но и двете ни деца станаха много трудолюбиви. Дъщеря ни е преподавател в Консерваторията в един Средновековен университетски център в Коимбра, Португалия. Синът ни също е много достоен човек. Това е житейската ни роля и най-голямото щастие.
- С какво подслаждате живота си? Какво обичате да слагате на трапезата, когато посрещате гости?
Все по-рядко посрещаме гости, защото вече нямаме много приятели. В кулинарно отношение Рени е много добра домакиня. Много обичам да ми готви манджички, нещо което е много характерно за добруджанеца…
Рени: От рецептите на майка му. И тесто много обича.
- А на какво дължите съхранението си? На тази възраст да изглеждате така?
Не мога да кажа на какво се дължи. Наистина се чувствам бодър и млад. Понякога се чудя, навремето като съм виждал старци на 70-80 години, какво ли е. Сега мога да кажа, че наистина не усещам годините. Да, физически имам голяма промяна, и сигурно хората си мислят същото сега за мен, но повечето не ми дават годините, което ме радва и ме държи в тонус.
Рени: Много се труди – от сутрин до вечер. Вижте тези чемшири, полага изключителна грижа за тях. Успя да ги опази от американската пеперуда. Не се спира. „Облиза” го този двор. Казвам му, щади се малко! Много е трудолюбив.
- Труд и любов – това Ви крепи, така ли?
Рени: Да. Хубавото е, че и двамата имаме общи професии, общи интереси. Говорим си за постановки, гледаме едни и същи предавания. И особено театърът! Той и до днес запълва времето ни, разговорите за театъра.
- Какво си пожелавате за юбилея?
Здраве! Особено в тази обстановка, ние сме в най-рисковата група. Макар че не съм почувствал изолацията въобще, защото и без друго това ми е ежедневието. Не се оплаквам. Въобще за оплакването искам да кажа, че това непрекъснато плачене от всички, виждам и протести се правят, няма как – това ни е сполетяло, трябва да го преодолеем, да намерим сили да го преодолеем.
Рени: Аз му пожелавам да бъде все така мил, деликатен. Той винаги се е отличавал от останалите с една природна деликатност, възпитана от родителите му – също актьори в трупата на Атанас Попов, основател на Добричкия театър.
Все така да бъде голямата ми опора!

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика