Актьорът Стефан Киров навършва 85 години днес. Годините не му тежат. Понася ги леко и спокойно. Повече от 50 години дели живот и сцена със съпругата си Рени. Имат си дъщеря и син, с които много се гордеят. В приказния двор с чемшири и рози, на малката масичка пием кафе от баварски порцелан. Поднасят ни домашно сладко от рози и вишновка. Приказката започва…
Още от 1952 година Стефан Киров се качва на сцената като любител в театъра в родния град. Завършва ВИТИЗ и го изпрашат в Шумен. След театър „Васил Друмев“, поема към Сливен. Това пък е родният град на Рени. Следва нова смяна на се сцените – Толбухин, Михайловград, Враца и отново родния град, откъдето не си е тръгвал повече от 30 години. В Михайловград се среща с големия Иван Кондов, който несъмнено оставя отпечатък върху творческата му кариера.
Преди година и половина за последно е бил на сцена в „Гераците“ по Елин Пелин. Готов е да играе, когато го поканят. Чувства се бодър, свеж и оптимист.
Разтваряме стара тетрадка. Вътре е изписано стриктно - дата, час, населено място, представление, публика и така белите листи са поели цял един репертоарен живот. Изброява близо двеста роли и над 5 хиляди представления. „Не съм от актьорите, които имат болната амбиция непременно да изиграят някоя роля. Каквото ми предложат, давам всичко от себе си, за да стане ролята“, споделя юбилярят.
Неотлъчно до него е Рени – съпруга, приятел, но най-вече партньор в живота. Винаги са заедно. Личи си уважението и любовта. Разказват как тя готви и се грижи за него, как той я гледал два месеца, когато счупила крак. Няма преструвка и преувеличаване. Виждаш хармония и спокойствие на двама събеседници, които винаги има какво да си говорят.
Рени Кирова не пропуска да похвали колко добър градинар е сега актьорът. Чемширите са подрязани, тревата окосена и цветята подредени.
Стефан споделя жизнения си опит без да е нравоучителен. Замисля се дълго за житейската си роля, но на помощ се явява тя, спътницата. И думите са топли и признателни за добър баща и съпруг, пример за децата си. Трудолюбив и грижовен, добър човек с наследство зад гърба си от роли и поколение. Внуците ще запомнят дядо си с неговата грижовност, признава Рени. През целия си живот се е отличавал с природна деликатност, като своите родители, които са били актьори в трупата на Атанас Попов - създателят на добричкия театър.
Стефан Киров иска да го запомнят от младите години, когато излъчването е било друго, въздействащо. Ако нямаш излъчване, не се получава контакт с публиката, изтъква артистът.
Любов, труд и театър, това може би е рецептата за добрия тонус на двамата съпрузи. Пожелават си здраве и все така да са си опора един на друг. Тръгваме си стоплени от това гнездо на разбирателството в центъра на Добрич, от старата къща със старинните мебели, със зелената градина и обичта на двама души.
Севдалина Сарандева и Петър Петров
Още от 1952 година Стефан Киров се качва на сцената като любител в театъра в родния град. Завършва ВИТИЗ и го изпрашат в Шумен. След театър „Васил Друмев“, поема към Сливен. Това пък е родният град на Рени. Следва нова смяна на се сцените – Толбухин, Михайловград, Враца и отново родния град, откъдето не си е тръгвал повече от 30 години. В Михайловград се среща с големия Иван Кондов, който несъмнено оставя отпечатък върху творческата му кариера.
Преди година и половина за последно е бил на сцена в „Гераците“ по Елин Пелин. Готов е да играе, когато го поканят. Чувства се бодър, свеж и оптимист.
Разтваряме стара тетрадка. Вътре е изписано стриктно - дата, час, населено място, представление, публика и така белите листи са поели цял един репертоарен живот. Изброява близо двеста роли и над 5 хиляди представления. „Не съм от актьорите, които имат болната амбиция непременно да изиграят някоя роля. Каквото ми предложат, давам всичко от себе си, за да стане ролята“, споделя юбилярят.
Неотлъчно до него е Рени – съпруга, приятел, но най-вече партньор в живота. Винаги са заедно. Личи си уважението и любовта. Разказват как тя готви и се грижи за него, как той я гледал два месеца, когато счупила крак. Няма преструвка и преувеличаване. Виждаш хармония и спокойствие на двама събеседници, които винаги има какво да си говорят.
Рени Кирова не пропуска да похвали колко добър градинар е сега актьорът. Чемширите са подрязани, тревата окосена и цветята подредени.
Стефан споделя жизнения си опит без да е нравоучителен. Замисля се дълго за житейската си роля, но на помощ се явява тя, спътницата. И думите са топли и признателни за добър баща и съпруг, пример за децата си. Трудолюбив и грижовен, добър човек с наследство зад гърба си от роли и поколение. Внуците ще запомнят дядо си с неговата грижовност, признава Рени. През целия си живот се е отличавал с природна деликатност, като своите родители, които са били актьори в трупата на Атанас Попов - създателят на добричкия театър.
Стефан Киров иска да го запомнят от младите години, когато излъчването е било друго, въздействащо. Ако нямаш излъчване, не се получава контакт с публиката, изтъква артистът.
Любов, труд и театър, това може би е рецептата за добрия тонус на двамата съпрузи. Пожелават си здраве и все така да са си опора един на друг. Тръгваме си стоплени от това гнездо на разбирателството в центъра на Добрич, от старата къща със старинните мебели, със зелената градина и обичта на двама души.
Севдалина Сарандева и Петър Петров