Архивите говорят за последствията от Ньойския договор в Южна Добруджа (ВИДЕО)

Изключително интересна и ценна  изложба документи „100 г. от Ньойския договор и последиците в Южна Добруджа (1919 – 1940 г.)” са подредили в Държавен архив Добрич. Поводът е  поредният  Ден на отворените врати организиран от екипа на  Държавен архив Добрич.Изложбата може да бъде разгледана от всеки, който желае  до 16.00 ч.  днес на ул.“Славянска“26 / на гърба на Младежки център.
Познати от историята и близкото минало личности могат да се видят във връзка с темата.Журналистът  Яни Хаджиянев Калиакренски има личен архив  и в изложбата е представено негово лично писмо до съпругата му,  за пребиваването му в затвора за мъченията които е преживял,  само заради факта ,че е българин, показва  и разказва директорът Деляна Фудулова. Една интересна снимка е свързана с миграцията на българското население от Южна Добруджа към вътрешността на България. Бъчварска работилница от село Вълчи дол  с бежанци, документира факта. Фотография на служители от община град Добрич от 1926 година показва, че само двама са били българите в администрацията тогава, петима са турци и останалото мнозинство е от румънци.
Представените в изложбата документи са систематизирани в четири подтеми. Административен режим, колонизационен процес, емигриране на българското население.Стопански живот-земеделско стопанство, промишленост, търговия, здравеопазване.Просветен, културен и църковен живот, спортни дейности обхваща една от подтемите и Националноосвободителни борби.
Екипът на архиварите в Добрич си поставя за цел  да насочи общественото внимание към значението на документите, казва Деляна Фудулова. До фактическата годишнина 100 години от подписването на Ньойския договор -27 ноември 1919 година, остава малко повече от месец. Договорът е наложен на България и  е символ на една от националните катастрофи, припомня Фудулова. Министър-председателят тогава Александър Стамболийски го подписва под натиск. Съгласно договора България губи над 11 хиляди километра от територията си и близо 600 хиляди души от населението попада под румънска окупация. Южна Добруджа според несправедливия договор се вписва в пределите на Румъния.
Румънската власт провежда през целия период 1919-1940 година културно- просветна асимилаторска политика. Румънизират се училищата и черквите.Обучението се води на румънски език, българското печатно слово е цензурирано. Самодейните  театрални  и музикални състави  изнасят представления след одобрения на Префектурата /Окръжно управление/. Всичко това се  доказва от документите подредени в тематичната изложба на Държавен архив-Добрич.
Снимки и страници свидетелстват още как стремежът на румънската власт към денационализиране поражда с естествена съпротива сред българското население. В основата на водената борба с легални  и нелегални средства стоят –Съюз „Добруджа“, Вътрешната добруджанска революционна организация, Българска миноритарна партия, Добруджански женски съюз.Всички те чрез действията си искат да насочат вниманието на международната общност към тежкото положение политическо и икономическо на южнодобруджанци.

Репортаж на Севдалина Сарандева и Димитър Узунов

Коментирайте