Най-голямата колекция от икони в България съхранява Регионален исторически музей-Добрич.Експозицията „Икони от Добруджа“ се намира в Художествената галерия в центъра на Добрич. Това са икони от XVII , XIX и XX век разказва историкът Ивелина Романова. Всички са оригинали и са дело на майсторите от Тревненската зографска школа. Иконите са притежание на Варненско –Преславската митрополия. Малка част от тях са собственост на РИМ-Добрич. Изработката е върху дърво с копирка и почти една и съща техника. Някои от иконите са грундирани, нанесен е и лак за да се съхранят цветовете , пояснява Романова. В миналото и цветовете и лаковете са добивани по естествен път. Когато иконата се почисти от патината на времето, се наблюдава абсолютната свежест и яркост на цветовете. Всички икони в колекцията са извън култова употреба. Те са изнесени от църквите на Добруджа. Донесени са от Добрич, Кардам , Балчик и други църковни центрове. Изисква се специална среда за съхранение и историците съблюдават влажност, температура и със съвременна техника осигуряват условията. Преди време Швейцарското посолство е реставрирало част от иконите. Един от добричките реставратори е Павлин Пенев и Коста Угринов от РИМ-Варна, се грижат за това иконите да са почистени и добре представени за посетителите.
Една от големите фамилии на тревненските майстори Захария Цанов е представена в галерията с икони от кардамската църква „Св.Троица“. Сред най-старите икони е пристигналата от църквата в Балчик от XVII век. Сред редките произведения на изкуството каквито са иконите са тези с ликовете на двамата братя Кирил и Методий. Една от тях учениците от СУ“Св.Св.Кирил и Методий“ изнасят за шествието на 24 май всяка година, тя е от неизвестен майстор. На една от иконите е изографисано покръстването на цар Борис и иконата се явява исторически знак от една епоха. Старопрестолен Преслав е онагледен с църквите ,които някога е имало, а сега са руини. Точно тази икона е показвана в Линц, когато беше Европейска столица на културата, припомня Ивелина Романова. Иконата е изографисана от шуменският майстор Никола Василев през 1885 година. В колекцията има уникална икона на двама светци които по принцип не се изографисват заедно.Това са Св.Георги и Св.Димитър. Жеравненски самоук майстор Недко Тодорович ги рисува в една рамка на малка дъска. На много ценна находка като сливане на раждането на Христос и раждането на природата в едно ни обръща внимание нашият гид. Той по думите на Романова съпоставя двата големи момента. Друга несъмнено голяма ценност е рождественската икона с витлеемската звезда. В това произведение на изкуството се усеща и европейското влияние в иконопистта. Икони от ХIХ век показват и елементи от бита и живота на българите от Възраждането. Усеща се и промяната в отношението на църквата към милостивия и всеопрощаващ бог рисуван върху дървото.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Една от големите фамилии на тревненските майстори Захария Цанов е представена в галерията с икони от кардамската църква „Св.Троица“. Сред най-старите икони е пристигналата от църквата в Балчик от XVII век. Сред редките произведения на изкуството каквито са иконите са тези с ликовете на двамата братя Кирил и Методий. Една от тях учениците от СУ“Св.Св.Кирил и Методий“ изнасят за шествието на 24 май всяка година, тя е от неизвестен майстор. На една от иконите е изографисано покръстването на цар Борис и иконата се явява исторически знак от една епоха. Старопрестолен Преслав е онагледен с църквите ,които някога е имало, а сега са руини. Точно тази икона е показвана в Линц, когато беше Европейска столица на културата, припомня Ивелина Романова. Иконата е изографисана от шуменският майстор Никола Василев през 1885 година. В колекцията има уникална икона на двама светци които по принцип не се изографисват заедно.Това са Св.Георги и Св.Димитър. Жеравненски самоук майстор Недко Тодорович ги рисува в една рамка на малка дъска. На много ценна находка като сливане на раждането на Христос и раждането на природата в едно ни обръща внимание нашият гид. Той по думите на Романова съпоставя двата големи момента. Друга несъмнено голяма ценност е рождественската икона с витлеемската звезда. В това произведение на изкуството се усеща и европейското влияние в иконопистта. Икони от ХIХ век показват и елементи от бита и живота на българите от Възраждането. Усеща се и промяната в отношението на църквата към милостивия и всеопрощаващ бог рисуван върху дървото.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев