Литературен музей „Йордан Йовков“-Добрич, заедно с шестокласници от клуб „Знаете ли български език?“ от СУ„Св. Климент Охридски“ са решили да припомнят емблематичния разказ на Йовков „Белите рози“. На 21 ноември (четвъртък) от 13.15 часа в Дом-паметника в Добрич се организира Празник на словото. Организаторите призовават да послушаме Йовковите думи, да погостуваме в Йовковата бяла страна. А след това да поднесем бяло цвете пред паметника на писателя.Те изразяват надежда за един Йовков свят по-бял и по-добър.
Когато четем Йовковите творби, обикновено попадаме в „бялата страна“ (Васил Попов) на писателя, където вихрено лети белият ескадрон, изстрадалите очи търсят по жицата бялата лястовица, човекът изкупува греха си пред бялата вълчица или двама млади се сбогуват завинаги с букет бели рози, припомнят от Дом паметник „Йордан Йовков“.
Отново е ноември. Отново Добрич и Добруджа преживяват Йовковото слово. Отново ще положим своите цветя в нозете на писателя, покланяйки му се доземи. Тази година с бели рози, за да пристъпим в бялата страна на белетриста, за да внесем малко светлина преди една от най-черните дати в българската история – 27 ноември 1919 г., когато и Добруджа е откъсната задълго от окървавеното тяло на родината. Поклон и пред неустрашимата българска войска, за която Йовков написа стотици страници. И се сбогува с войната с букет бели рози.
.gif)
Когато четем Йовковите творби, обикновено попадаме в „бялата страна“ (Васил Попов) на писателя, където вихрено лети белият ескадрон, изстрадалите очи търсят по жицата бялата лястовица, човекът изкупува греха си пред бялата вълчица или двама млади се сбогуват завинаги с букет бели рози, припомнят от Дом паметник „Йордан Йовков“.
Отново е ноември. Отново Добрич и Добруджа преживяват Йовковото слово. Отново ще положим своите цветя в нозете на писателя, покланяйки му се доземи. Тази година с бели рози, за да пристъпим в бялата страна на белетриста, за да внесем малко светлина преди една от най-черните дати в българската история – 27 ноември 1919 г., когато и Добруджа е откъсната задълго от окървавеното тяло на родината. Поклон и пред неустрашимата българска войска, за която Йовков написа стотици страници. И се сбогува с войната с букет бели рози.
Снимка:dobrudjabg.com
Коментирайте
