4-ма са обитателите в момента в Центъра за временно настаняване към фондация „Милостиво сърце“ в Добрич, каза за медийна група „Добруджа“ ръководителят на Центъра и председател на УС на фондацията Александър Иванов. Своеобразния дом за изпадналите в беда е къща, намираща се на ул. „Шипка“ № 5. Първоначално е към фондация „Ръка за помощ“, но от началото на 2020 година е към фондация „Милостиво сърце“. Капацитетът на центъра е за 6 обитатели и в най-скоро време ще бъде запълнен, тъй като всеки момент очакваме още двама мъже, които ще приютим за зимата.
Помагаме на крайно бедни, изпаднали в беда - хора без жилище и възможност за препитание. В Центъра за временно настаняване се приютяват онези мъже, които спят по пейките, в трансформаторите, по подлезите, каза Иванов.
Ангажирани сме с помощ само за мъжете, защото къщата, в която развиваме дейност, е много малка като квадратура и не можем да осигурим условия и за настаняване на изпаднали в беда жени, обясни ръководителят на Центъра.
Зимата е най-тежкия период за бездомните, а в нашия район сезонът е по-мразовит. Студените месеци предстоят, а колкото по-ниски са температурите навън, толкова повече се увеличава и нашата натовареност. Много често се налага и да отказваме настаняване. Имаше година, в която нямаше как да приемем и върнахме 13 човека, спомня си Иванов.
В Центъра за временно настаняване не се предлага само топла храна и подслон. Работим за намиране на трайно решение на проблемите при всеки отделен случай. По закон престоя при нас е 3 месеца, но обитателите остават и за по-дълго, докато успеем да им помогнем. Помагаме им за издаването на документи – лична карта, документация за ТЕЛК при хората със заболявания. Оказва се съдействие за настаняване в социална институция или общински жилище, както и за намирането на работа на тези, които са здрави.
От създаването на Центъра през 2014 г. до сега през социалното звено са преминали около 80 души и за 30 от тях е намерено трайно решение, съобщи ръководителят.
Освен за бездомни, Центърът вече е ангажиран и с помощ за самотно живеещи възрастни хора, на които се осигуряват хранителни продукти, лекарства и др. Оказа се че има много възрастни, останали сами и търсещи храна по кофите за боклук. Единствената разлика при тях е, че имат покрив над главата си, каза още Иванов.
Репортаж на Галина Бозукова и Петър Петров
Помагаме на крайно бедни, изпаднали в беда - хора без жилище и възможност за препитание. В Центъра за временно настаняване се приютяват онези мъже, които спят по пейките, в трансформаторите, по подлезите, каза Иванов.
Ангажирани сме с помощ само за мъжете, защото къщата, в която развиваме дейност, е много малка като квадратура и не можем да осигурим условия и за настаняване на изпаднали в беда жени, обясни ръководителят на Центъра.
Зимата е най-тежкия период за бездомните, а в нашия район сезонът е по-мразовит. Студените месеци предстоят, а колкото по-ниски са температурите навън, толкова повече се увеличава и нашата натовареност. Много често се налага и да отказваме настаняване. Имаше година, в която нямаше как да приемем и върнахме 13 човека, спомня си Иванов.
В Центъра за временно настаняване не се предлага само топла храна и подслон. Работим за намиране на трайно решение на проблемите при всеки отделен случай. По закон престоя при нас е 3 месеца, но обитателите остават и за по-дълго, докато успеем да им помогнем. Помагаме им за издаването на документи – лична карта, документация за ТЕЛК при хората със заболявания. Оказва се съдействие за настаняване в социална институция или общински жилище, както и за намирането на работа на тези, които са здрави.
От създаването на Центъра през 2014 г. до сега през социалното звено са преминали около 80 души и за 30 от тях е намерено трайно решение, съобщи ръководителят.
Освен за бездомни, Центърът вече е ангажиран и с помощ за самотно живеещи възрастни хора, на които се осигуряват хранителни продукти, лекарства и др. Оказа се че има много възрастни, останали сами и търсещи храна по кофите за боклук. Единствената разлика при тях е, че имат покрив над главата си, каза още Иванов.
Репортаж на Галина Бозукова и Петър Петров