Д-р Мариян Ананиев: Дано държавността да влиза все повече в здравеопазването

12.12.2018 г. 09:48:35 ч.
/
Д-р Мариян Ананиев: Дано държавността да влиза все повече в здравеопазването
„Изминаващата година премина с обичайната ежедневна борба да печелим доверието на нашите съграждани, които имат нужда от извънболнична медицина.” Това заяви управителят на ДКЦ 1 д-р Мариян Ананиев.
 Д-р Мариян Ананиев е анестезиолог. От 2009 до 2013 г. е управител на Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич. От юни 2016 г. е назначен за управител на Диагностично-консултативен център 1 в Добрич.

 
- Д-р Ананиев, какво се случи в ДКЦ 1 през 2018 година? Вашият философски и управленски поглед…  
Обичайната ежедневна борба и усилия да печелим доверието на нашите съграждани, които имат нужда от извънболнична медицина. Това доверие не ни се полага, то се печели с ежедневни усилия. Искам да го припомня на колегите, защото е важно и сме склонни да го забравяме. Не са ни длъжни нашите съграждани - нито сме единствените, нито сме най-великите. Ние сме добри, популярни, важни, но трябва да бъдем и удобни и да допринасяме полза. В годината имахме две изпитания. Едното започна в края на миналата 2017 година - след август. И беше свързано с преобразуването на нашата фирма в еднолично търговско дружество. Това беше около деветмесечен процес, който не беше толкова безобиден, нито лек. Имаше перипетии, но постигнахме най-важното. Приключихме го без сътресения. Нито колегите разбраха, нито пациентите, че сме ЕООД от края на април, а то не беше чак толкова лека работа.
- Каква е разликата при трансформацията?
Разликата е повече административна. Изтъквам го като изпитание, защото този процес е като един вид развод. Пациентите не разбраха, както и колегите, но това си беше изпитание. Минахме елегантно през него, имаше много консултации, преговори и други обстоятелства. Този развод имаше и финансово изражение, успешно го доведохме докрай. Другото изпитание беше, да го кажа с шега, преминаване през  сериала „Минимална работна заплата“. Това беше втора серия, сега предстои трета. Първата серия мина през 2017 година. Отново нямаше трус. Но и това е сериозно изпитание, тъй като всички големи хора, които са и работодатели, бързо и ясно разбират какво е повишение на минималната работна заплата. Като цяло цената на труда се качва, което променя финансово-счетоводните параметри и рамки на дружеството и изисква компенсация в приходната част на дружеството. Ние не можем да я правим самоволно, както всички търговски дружества, чакаме да го извърши държавата през бюджета на НЗОК. Там са притесненията ни - дали и доколко НК ще компенсира това. През миналата година го компенсира частично, увеличавайки от 1 април цената на първичния преглед. Има и други увеличения, но това беше основното. Това частично компенсира повишението на разходите ни, тъй като те растат във всички параметри. Битовата издръжка, увеличението на цената на труда, това касае и нашите доставчици. Разходната част набъбна, приходната по-малко. Сега очакваме третата серия. Горещо се надявам да бъде отчетено и да бъде калкулирано в бюджета на Здравната каса. Лечебните заведения, ако не бъдат компенсирани, особено по-големите, в болниците ще има рев и писъци.
- В доболничната помощ нещата са по-добре сложени…
При всички случаи са по-добре фрагментирани. Мащабите са по-малки. Остротата на проблематиката, при положение, че няма спешност и няма този страшен денонощен ритъм, който е валиден за болничната помощ, прави сегмента по-прогнозируем и по-лесен за обхващане  и управление.
- През тази година при Вас имаше ли отлив от пациенти поради липса на лекари?
Не, при нас не заради това. Дела, който имаме на пазара на извънболничната услуга, поемаме и пасивите на демографските неравенства. Хората намаляват, а конкуренцията се обостря и ожесточава. Тя ползва и нечисти прийоми. Около нас като гъби никнат кабинети, кабинетчета и се въртят точно около нас – ДКЦ 1, защото ние сме най-голямата поликлиника тук. Натискът на конкуренцията е налице. Споделял съм някои от обстоятелствата пред отговорните фактори и се радвам, че съм чут и разбран правилно.
- По принцип конкуренцията е хубаво нещо. Но ние говорим за една не особено коректна конкуренция. Така ли е?
Говорим директно за сива икономика. Говорим за структури, които раздават стимули под масата.
- Как се справяте с недостига на лекари?
При нас заплахата идва от това, че организацията, уредбата, нормативите не благоприятстват, не стимулират, не дават условия на завършващи, на млади специалисти да намират реализация при нас. При нас няма работа за човек без специалност. Няма какво да го правим. Заплахата при нас не е като при болниците, а по-скоро от увеличената средна възраст на нашите служители и от това, че медицинските служители стават все по-дефицитни. Тези, които завършват, търсят своята специализация в столицата и в чужбина. И това е една обща заплаха. Аз като човек, който работи в провинцията, от което не се срамувам, с тъга констатирам, че тежките демографски дисбаланси са и географски. Голяма е разликата между медицинската услуга, която се получава в столицата, и в провинцията. Страхувам се, че става все по-голяма, което не позволява намирането на общи решения.
- Имате ли все пак постъпили нови лекари?
При нас започна колега – специалист „Уши, нос, гърло“, на основен трудов договор. Радвам се за това, защото от години не се е случвало. Имаме, но недостатъчно. И за пет години напред погледът ми е тревожен. Нужно е да има преосмисляне и промяна в регламентите, в които живеем и работим. Ние имаме достатъчно лекари, стига да запазим този естествен биоритъм на подновяване. Подобренията трябва да търсим в организацията, за да сме предсказуеми и удобни за тези, които ни търсят. Има обстоятелства, за които можем да бъдем критикувани, но те са извън нас. Тази ритмичност на тримесечие, струпване на пациенти в началото на всяко тримесечие и обратно, празни коридори трети месец много затруднява нашата работа. Ужасяващо е да имаш пикови моменти и натоварвания. Нашите усилия са насочени към подобрение на организацията. Важно е как посрещаме хората, как им обясняваме, защото наистина нервност има. Има една излишна конфликтност. Само че проблемът не може да се обясни през призмата на ДКЦ 1. В нашата система присъства едно скрито напрежение, тъй като тя нито е добре измислена, нито е добре подредена, нито добре ресурсно обезпечена. Това напрежение го има навсякъде в България. В добре организираните системи то не се усеща заради ресурсната обезпеченост и повече мисъл. Компонентите на системата лечебни заведения – пациенти – държава - фармацевтична индустрия - апаратурна индустрия понякога се конфронтират излишно и ненужно. Ще прозвучи цинично, но аз като пациент с моите страдания нося директна печалба на лечебните заведения, на фармацевтичната индустрия и на апаратурния бизнес. Това е факт, който не е срамен, нито е престъпен. Но аз като пациент също търся моята печалба и тя е да възстановя загубеното си качество на живот, да минимизирам щетите или напълно да ги избегна. Нека в тази система лечебни заведения - пациент да се срещнем като печеливши страни, всеки да спечели своето. Не да бъде среща между антагонисти, конфликтирали се, гледащи се с недоверие и търсещи отсреща измамника. Нас повече ни бива в това, за съжаление. За това спомага народопсихология, манталитет, липса на организация, липса на уредба и държавно устройство и регулации, намеса и ресурси.
- През коя година можем да очакваме такава равнопоставеност между пациенти и здравни заведения?
Скоро ще празнуваме 20 години реформа в здравеопазването. На двадесетата година от промените в нашата система е видно, че тази сграда е строена на крива основа и така върви накриво. Само че сме в ситуацията повече така не можем, но иначе не искаме. Не твърдя, че аз знам. Сигурен съм, че има хора, които знаят. Но никой не желае да пипа тази рушаща се къща и да прави реформа в здравеопазването, защото, ако я пипнеш, пада върху тебе. Това са трудни реформи - пенсионна, образователна, здравна. Затова няма как да очакваме дата, месец и час, в който нещата ще се подредят и участниците ще бъдат взаимно печеливши.
- Какво може да се очаква от следващата година?
Следващата година ще продължим да работим за това да ни търсят и да ни вярват. Дано държавността да влиза все повече в здравеопазването, това е социална сфера, която без държавни регулации и обструкции не може да възпроизведе нужния ефект. Очаквам благоприятен рамков договор. Това ще зависи и от бюджета, доколко ще бъдем ефективни. Надявам се на увеличение в цената на медицинската услуга в болнична и доболнична помощ. Първото тримесечие винаги е сложно, работим със старите разценки.
- От чувала на управителя - като дядо Коледа, ще извадите ли  тринадесета заплата?
Има един анекдот. Ще има 13-а и 14-а, няма да има 12-а и 11-а. Подаръците се раздават в момента. В ДКЦ 1 всички служители ще получат коледните си бонуси.
Заделили сме 17 хиляди лева, за да получат още една усмивка нашите служители. Не са много, но искаме да покажем удовлетворение, да покажем, че сме заедно и заедно можем да постигаме успехи въпреки обстоятелствата. Те не са цена на нещо, нито критерий, по-скоро знак, че забелязваме усилията на нашите служители. Важно е да се знае, че ние сме хора индивидуалисти, но без да сме част от общото - организация или проект, трудно ще постигаме резултати. Ние българите трудно постигаме групови резултати, но в ДКЦ 1 сме го постигнали. Да пожелая в стила на нашия разговор с мисъл на Пушкин: „Не се страхувай от обиди, не търси венци. Хвалби и клевети приемай равнодушно и не спори с глупаци“. Нека да бъдем мислещи!

Коментирайте
Подобни новини
Веселин Димитров: Между медиите и властимащите не може да има приятелски отношения - между тях стои интересът на обществото
Веселин Димитров: Между медиите и властимащите не може да има приятелски отношения - между тях стои интересът на обществото
Герман Германов: Основният проблем днес е, че физически няма хора, които да желаят да работят
Герман Германов: Основният проблем днес е, че физически няма хора, които да желаят да работят
Йордан Йорданов: Това, което правим сега, след години ще се разбере и ще се оцени
Йордан Йорданов: Това, което правим сега, след години ще се разбере и ще се оцени
Д-р Валери Веселинов: Медицина не се работи само в София, нито само в университетските болници, нито само в големите центрове
Д-р Валери Веселинов: Медицина не се работи само в София, нито само в университетските болници, нито само в големите центрове



Яндекс.Метрика