Д-р Мариян Ананиев: Националният рамков договор е нашата Библия

22.01.2020 г. 11:02:45 ч.
/
Д-р Мариян Ананиев: Националният рамков договор е нашата Библия
Здравеопазването е акцент на държавата. Какво се случва в него и как се случва, зависи от държавната политика. Нашата дейност зависи от цифрите в Националния рамков договор, каза в коментар за изминалата година управителят на ДКЦ 1 д-р Мариян Ананиев. Цените през тази година са малко по-високи от миналата. Параметрите, по думите му трябва да са други, много по-високи, за да се отговори на очакванията за растеж на работната заплата и да се покрият всички други нужди, допълва в коментара си д-р Ананиев.
 
- Д-р Ананиев, в края на 2018 година си пожелахте през 2019 година пациентите да продължат да Ви вярват, държавността да навлезе още повече в здравеопазването. Сбъднаха ли се тези Ваши очаквания? На какви изпитания Ви подложи миналата година?
Надявам се, че хората продължават да ни вярват. Не съм сигурен, че държавността навлезе, но това е една много дълга тема. През миналата година не се е случило нещо, върху което мога да поставя акцент, но здравеопазването е акцент на държавата. Какво се случва и как се случва зависи от държавната политика. Да, ние сме общинска собственост, но какво правим и как го правим, решава държавата. Да, Общината назначава или уволнява управителя, има ангажимент към активите, разпорежда се с активите, но това е регулирано от държавата. В този смисъл държавната намеса е много важна. Достатъчно много са знаците и фактите от миналата година, които показват, че по тази линия има много противоречия. Пример за това е, когато се говореше за здравноосигурителния модел, как да се случват нещата, как да навлизат частни субекти и как държавата очаква от тях да регулират нещата. Държавата не може да се измъкне от ангажимента си към здравното осигуряване. Имам своите критики и надежди. Обикновено през януари обръщаме поглед  към  числата в НРД, защото от тях зависи нашата едногодишна дейност. Тази година в нашата дейност има увеличение, което е малко по-голямо от увеличението в предишните години, когато беше почти никакво. Определено не  е това, което ни е нужно. Да, повече е от преди, но е по-малко от това, което ни е необходимо, но все пак е нещо и на база на тези увеличения ние правим своите прогнози. За нас през януари е важно да успеем да си подредим прогнозата и дано успеем да я реализираме. Връщам се отново към началото - държавните регулации, без които не можем.
- Въпреки че е рано да се говори за финансови резултати, но какъв е знакът между разходната и приходната част?
Очаквам с малко на плюс. Все по-трудно го постигаме. След 2017 година, поради макроикономическата рамка на държавата, растежът на цената на труда и свързаните с нея повишения на всички други цени, нашите приходи нарастват по-малко отколкото нашите разходи. Успяваме да балансираме все по-трудно. ОТ НРД 2020 очаквах малко повече. За да бъда по-ясен, числото което очакваме за първичен преглед, тази година е 23,50 лв. Беше 22.00 лева. Растежът е с 1,50 лв. В предишните години повишението беше с един лев. Не стига, малко е, но няма да го върнем.  Рентгеновата снимка - от 13.00 лева сега ще бъде 15.00 лева. Растежът е с около 10%. Както се шегувам, преди време тя струваше две кутии цигари и едно кафе, сега струва две кутии цигари и две кафета. Скенер - струваше 76 лева, а сега ще бъде 90 лева. Приличен растеж. Затова казвам, че това, което лечебните заведения от извънболничната помощ получиха тази година, е повече от малкото, което получавахме преди, но не достатъчно, заради натрупания дефицит. Цената на първичния преглед, по мои груби, неблагодарно алчни сметки и прогнози трябва да бъде над 28.00 лева. Дали можем или не можем - това е друг разговор. Параметрите трябва да са други и други да са числата, за да можем да отговорим на напомпаните очаквания за възнаграждения, за да може да има мир и растеж. Това са двете неща, които крепят всяка организация. Мир и растеж - при нас в здравеопазването, те идват от числата в Националния рамков договор.
- 20 години от старта на здравната реформа. Случи ли се по начина, по който беше планирана и какви са ползите и негативите от нея?
Започнах работа като лекар през 1994 година. Тогава получавах заплата от около 80 долара. 80 долара получавахме за тежък болничен труд. Сега, колегията получава четирицифрени суми за този труд. И така трябва да бъде. За 20 години пазарното здравеопазване донесе положителни аспекти, но и отне много. Даде и взе. Мисля, че посоката беше правилна. Трябваше, здравеопазването, което наследихме от социализма,  да получи някои тласъци и посоки, но не в този обем, в който го направихме. Ние опазарихме здравеопазването, заложихме му десен модел, но отидохме много далеч и това донесе непоправими щети и днес плащаме последствията. Всички изкривявания и цинизми, които хората днес коментират и не харесват, лежат на грешно заложени принципи и посоки. Но, това е мое лично мнение. В основата на проблема е заложената погрешна концепция, че ефективно здравеопазване може да бъде реализирано от лечебници, които се самоиздържат от дейност.
- Има нужда от нов модел?
Да. Има нужда от нов модел. Моделът лечебници, които се самоиздържат от дейност, не може да бъде изцяло верен за всички. До някъде би могъл, но не за всички.
- Оптимист ли сте по отношение на развитието на здравеопазването?
С разума си съм песимист, но по сърце и душа - оптимист. Вярвам, че докато ходим изправени и докато има нещо в ръцете ни, то винаги може днес да бъде една молекула  по-добре от вчера. В този ред на мисли бих искал да споделя един анекдот, който  преди години ми каза един чешки лекар. Става въпрос за чешкото здравеопазване по време на  социализма. Когато то се родило,  му бабували 4 орисници. Първата му пожелала да е качествено и за всички. Втората - да е качествено и безплатно. Третата му пожелала да е за всички и безплатно. Четвъртата опровергала предишните три, като обяснила, че  ако е качествено и за всички, то не може да е безплатно, ако е качествено и безплатно и,  то не може да е за всички, а ако е за всички и безплатно, няма как да е качествено. На пръв поглед е игра на думи, но думи зад които стои една здрава логика, доказана в живота.
- Броят на пациентите е показател за капацитета на едно ДКЦ. Какво сочат цифрите?
Още няма статистика за 2019 година. Но хората продължават да ни търсят, надявам се, че ни търсят с доверие и успяваме да отговорим на това доверие. Мисля, че нашата значимост в извънболничня сегмент е доказана. Надявам се,  че ще си запазим мястото, което сме извоювали. Притесненията ни са свързани с макро условията, при които се развиваме. С това, че както пресъхна язовира на Перник, пресъхна и язовирът, който напоява лечебните заведения с нови кадри. Нашите специалисти са добри и доказани, но през 2020 година са с една година по-стари. Проблемът  с лекарите отново стои на дневен ред.  Не е ли редно от сега да се мисли. Чрез Наредбата за специализации могат да се направят ходове. Много пъти съм мислил, че преди години, когато произвеждахме лекари за две Българии и една чужбина, можеше да станеш добър лекар  и в поликлиниката. Има амбулаторни специалности, за които ДКЦ 1 може да бъде база за обучение. Ако сега на моята врата почука млад лекар, направо от скамейката, аз нямам какво да му предложа. Условията са такива, че на наша територия имат изява само специалисти. Не може ли при нас да се учи лекар по кожни болести, по очни болести, детски болести, които са амбулаторни специалности? Разбира се, с нужните месечни бази в болницата. Така беше преди време и по онази старата система се произведоха истински лекари, които се доказаха и в чужбина. Ние променихме системата в рестриктивна посока. Сега продукцията на специалисти е сложна, трудна и бавна и в резултат на това язовирът пресъхва. И така е от години. Въпреки тежките условия успяваме да се опазим от големите трусове, правим нашите малки крачки в правилна посока.  През миналата година успяхме за около 100 000 лева да направим някой подобрения – сменихме дограма, радиатори, купихме и апаратура. И тази година ще бъде така.

Коментирайте
Подобни новини
Стопанска академия „Димитър А. Ценов” откри Локален офис за дистанционно и продължаващо обучение в гр. Добрич
Стопанска академия „Димитър А. Ценов” откри Локален офис за дистанционно и продължаващо обучение в гр. Добрич
Актьорът Стефан Киров на 85 години, 200 роли и 5000 представления: Да спрем да се оплакваме и да намираме силата в себе си
Актьорът Стефан Киров на 85 години, 200 роли и 5000 представления: Да спрем да се оплакваме и да намираме силата в себе си
Мариян Жечев: Спадът в приходите на Община Шабла е с 10-15% за последните 2 месеца
Мариян Жечев: Спадът в приходите на Община Шабла е с 10-15% за последните 2 месеца
Д-р Светозар Байчев: Близо 330 000 лв. дариха добруджанци на МБАЛ-Добрич
Д-р Светозар Байчев: Близо 330 000 лв. дариха добруджанци на МБАЛ-Добрич



Яндекс.Метрика