Отборът на Добруджа 07 се класира за финала във волейболната Суперлига. Това означава, че тимът, воден от Мирослав Живков, минимум ще изравни постижението на славния тим от сезон 1996/97 година, когато 10 момчета от волейболната школа на Добрич, заедно с треньора Румен Георгиев, стигнаха до вицешампионската титла на България. С успехите си волейболистите донесоха на Добрич много радост, запалиха стотици младежи да играят волейбол, а зала „Добротица” бе врящ котел и кошмар за всички гостуващи отбори. В сряда вечер мнозина си спомниха за 1997 година, когато залата отново трудно побираше желаещите да гледат волейбол.
За онези дни и епичният финал с хегемонът по това време Левски Сиконко, разговаряме с треньора, извел мъжкия отбор на Добруджа до най-големия успех до момента.
Румен Георгиев е роден на 4 април 1942 година в Добрич. Завършил Втора смесена гимназия, после служил 3 години като матрос във Варна и бил състезател на Черно Море и на младежкия национален отбор. След казармата бил приет във ВИФ, а след първата година минава задочно обучение, за да може да играе в Добруджа. Той е първият волейболист – професионалист на Добрич.
Като треньор е ръководил Черно море (Варна), Добруджа, Нефтохимик (Бургас), Стела и Кале (Франция) и Калиакра (Каварна), където слага край на треньорската си кариера.
От няколко години живее във Варна и в момента работи като учител по физическо възпитание в морската столица.
Основите на успеха
Прибрах се в Добрич през есента на 1993 година, започва своите спомени Румен Георгиев. Половин година по-късно поех отбора - мъже. Спечелил конкурс в конкуренцията на Георги Василев и Евгени Попов, други два колоса, свързани с волейбола в Добрич.
През сезон 1996/97 имахме много силен състав и не допуснахме нито една домакинска загуба. Голяма част от основния състав по това време е от Добрич – от 12 състезатели – 10 са възпитаници на добричката волейболна школа, а двама са привлечени от Пазарджик - Георги Тунчев и Ангел Василев.
Още първата година се представихме добре и с усилена работа продължихме възхода си, въпреки че ги нямаше сегашните условия.
Основно се залагаше на нашата школа. Да, взимали сме и ние състезатели, но единици, силни, които пасваха на нашия стил на игра. Налагаше се да продаваме играчи, за да попълваме бюджета. Галин Радичков, например, замина за Славия, мина през силни клубове и заигра в чужбина. Даниел Пеев бе трансфериран в ЦСКА, в момента е помощник-треньор на „червените”. Цветан Тодоров също премина в ЦСКА.
Добричката школа изгради и наложи волейбола в Исландия. Там отидоха центърът Мариян Петров, Апостол Апостолов – разпределител на младежкия национален отбор, там е Здравко Демирев – един добър нападател от нашата школа. Ето, това идва да покаже, че Добрич разполага с много специалисти по волейбол, а гледам, че само двама работят сега.
Сезонът и финалите с Левски Сиконко
През годината, когато станахме втори, се представихме много силно, както вече казах – нямахме загуба в Добрич. Но особено силен бе един от мачовете в София с ЦСКА. В Добрич ги победихме, а в София загубихме първия мач с 0:3. Но аз знаех, че няма да издържат на темпото, защото ние имахме много добра физическа подготовка, което ни позволи на другия ден да ги победим с 3:0 насред София и за първи път да се класираме за финал.
Заради мачовете от финалния плейоф с Левски Сиконко съм настроен срещу президента на Сиконко, а сега президент на Българска федерация волейбол Данчо Лазаров, смея да го кажа. Първо, той никога не се е занимавал с волейбол. Доведен бе във волейбола да помага, а накрая изгони хората, които го доведоха в Левски, а още на мачовете в столицата си пролича, че много трудно ще можем да пробием, въпреки че срещите бяха оспорвани. Взимахме по един гейм, но не ни оставяха да направим нищо повече.
Историята
Румен Георгиев остава начело на Добруджа до 2000 година, като в годините след спечелването на вицешампионската титла са трансферирани почти всички играчи.
Свидетел съм на всичко, което ставаше във волейбола, казва Румен Георгиев, който освен състезател и треньор дълго време бе и заместник-председател на физкултурното дружество в Добрич. Много хора помагаха, предимно мои колеги, с които заедно израснахме. Даже мога да кажа, че първите впечатляващи резултати са още от далечната 1958 година, когато за първи път, след организирана подготовка на добрички отбор, успяхме във Варна да победим техните юноши. През 1960 г. юношите старша-възраст станаха трети в страната. На следващата 1961 година - пети в страната. Това постави началото на по-сериозната тренировъчна работа, която сложи началото на добричката волейболна школа, но важно е да се отбележи, че основата на пирамидата бяха училищата.
Изключително ръководство на клуба в лицето на президента Стоян Павлов. Покрай него работеха много стойностни хора като Коста Янакиев, който беше първият добрички волейболист - национален състезател в мъжкия представителен отбор. Не бива да пропускаме поколението около Георги Василев. Много от тях попаднаха в отборите на Локомотив Пд и Левски, като Цветан Цветков, Здравко Върбанов и още много момчета, минали през младежките национални отбори. После парите свършиха и се наложи да продаваме играчи. Спортът вече не беше държавна политика и стана много трудно да се развива такава дейност. Съжалявам, че тогава напуснах, но нямаше вече играчи, с които да се работи. Тръгна се по една наклонена плоскост.
После подсилихме отбора на Каварна и още първата година станахме седми.
Настоящето
Приветствам това, което се прави в момента в града за волейбола и най-вече хората, които отделят средства и се грижат за клуба. Единствено имам апел към тях да се запознаят с историята на волейбола и да знаят откъде сме тръгнали и какво сме постигнали. Сега липсва школата от онова време, което налага в 90 % да се играе с външни състезатели. Съветът ми е да се възстанови школата, която даваше добри резултати. Трябва да подчертаем, че докато не се върне спортът в училищата, много трудно ще правим кадри.
Не съм идвал да гледам волейбол в Добрич. Просто нямам интерес, даже не гледам и националното първенство, защото съм разочарован от това, което се прави с волейбола, казва с горчивина Румен Георгиев. Казал съм, че ако продължава така, дано не съм пророк, но волейболът ще се изравни по ниво и резултати с баскетбола.
Лошо централно ръководство, не говоря за Добрич, не познавам хората, които ръководят волейбол.
Апелът ми е само да се използват нашите кадри. Имаме много добри специалисти, а те, с изключение на Веселин Великов, който също е мой състезател и Петър Пенев, който пък израсна при мен, се чудя защо не се ползват нашите треньори да работят, а се търсят от вън.
За онези дни и епичният финал с хегемонът по това време Левски Сиконко, разговаряме с треньора, извел мъжкия отбор на Добруджа до най-големия успех до момента.
Румен Георгиев е роден на 4 април 1942 година в Добрич. Завършил Втора смесена гимназия, после служил 3 години като матрос във Варна и бил състезател на Черно Море и на младежкия национален отбор. След казармата бил приет във ВИФ, а след първата година минава задочно обучение, за да може да играе в Добруджа. Той е първият волейболист – професионалист на Добрич.
Като треньор е ръководил Черно море (Варна), Добруджа, Нефтохимик (Бургас), Стела и Кале (Франция) и Калиакра (Каварна), където слага край на треньорската си кариера.
От няколко години живее във Варна и в момента работи като учител по физическо възпитание в морската столица.
Основите на успеха
Прибрах се в Добрич през есента на 1993 година, започва своите спомени Румен Георгиев. Половин година по-късно поех отбора - мъже. Спечелил конкурс в конкуренцията на Георги Василев и Евгени Попов, други два колоса, свързани с волейбола в Добрич.
През сезон 1996/97 имахме много силен състав и не допуснахме нито една домакинска загуба. Голяма част от основния състав по това време е от Добрич – от 12 състезатели – 10 са възпитаници на добричката волейболна школа, а двама са привлечени от Пазарджик - Георги Тунчев и Ангел Василев.
Още първата година се представихме добре и с усилена работа продължихме възхода си, въпреки че ги нямаше сегашните условия.
Основно се залагаше на нашата школа. Да, взимали сме и ние състезатели, но единици, силни, които пасваха на нашия стил на игра. Налагаше се да продаваме играчи, за да попълваме бюджета. Галин Радичков, например, замина за Славия, мина през силни клубове и заигра в чужбина. Даниел Пеев бе трансфериран в ЦСКА, в момента е помощник-треньор на „червените”. Цветан Тодоров също премина в ЦСКА.
Добричката школа изгради и наложи волейбола в Исландия. Там отидоха центърът Мариян Петров, Апостол Апостолов – разпределител на младежкия национален отбор, там е Здравко Демирев – един добър нападател от нашата школа. Ето, това идва да покаже, че Добрич разполага с много специалисти по волейбол, а гледам, че само двама работят сега.
Сезонът и финалите с Левски Сиконко
През годината, когато станахме втори, се представихме много силно, както вече казах – нямахме загуба в Добрич. Но особено силен бе един от мачовете в София с ЦСКА. В Добрич ги победихме, а в София загубихме първия мач с 0:3. Но аз знаех, че няма да издържат на темпото, защото ние имахме много добра физическа подготовка, което ни позволи на другия ден да ги победим с 3:0 насред София и за първи път да се класираме за финал.
Заради мачовете от финалния плейоф с Левски Сиконко съм настроен срещу президента на Сиконко, а сега президент на Българска федерация волейбол Данчо Лазаров, смея да го кажа. Първо, той никога не се е занимавал с волейбол. Доведен бе във волейбола да помага, а накрая изгони хората, които го доведоха в Левски, а още на мачовете в столицата си пролича, че много трудно ще можем да пробием, въпреки че срещите бяха оспорвани. Взимахме по един гейм, но не ни оставяха да направим нищо повече.
Историята
Румен Георгиев остава начело на Добруджа до 2000 година, като в годините след спечелването на вицешампионската титла са трансферирани почти всички играчи.
Свидетел съм на всичко, което ставаше във волейбола, казва Румен Георгиев, който освен състезател и треньор дълго време бе и заместник-председател на физкултурното дружество в Добрич. Много хора помагаха, предимно мои колеги, с които заедно израснахме. Даже мога да кажа, че първите впечатляващи резултати са още от далечната 1958 година, когато за първи път, след организирана подготовка на добрички отбор, успяхме във Варна да победим техните юноши. През 1960 г. юношите старша-възраст станаха трети в страната. На следващата 1961 година - пети в страната. Това постави началото на по-сериозната тренировъчна работа, която сложи началото на добричката волейболна школа, но важно е да се отбележи, че основата на пирамидата бяха училищата.
Изключително ръководство на клуба в лицето на президента Стоян Павлов. Покрай него работеха много стойностни хора като Коста Янакиев, който беше първият добрички волейболист - национален състезател в мъжкия представителен отбор. Не бива да пропускаме поколението около Георги Василев. Много от тях попаднаха в отборите на Локомотив Пд и Левски, като Цветан Цветков, Здравко Върбанов и още много момчета, минали през младежките национални отбори. После парите свършиха и се наложи да продаваме играчи. Спортът вече не беше държавна политика и стана много трудно да се развива такава дейност. Съжалявам, че тогава напуснах, но нямаше вече играчи, с които да се работи. Тръгна се по една наклонена плоскост.
После подсилихме отбора на Каварна и още първата година станахме седми.
Настоящето
Приветствам това, което се прави в момента в града за волейбола и най-вече хората, които отделят средства и се грижат за клуба. Единствено имам апел към тях да се запознаят с историята на волейбола и да знаят откъде сме тръгнали и какво сме постигнали. Сега липсва школата от онова време, което налага в 90 % да се играе с външни състезатели. Съветът ми е да се възстанови школата, която даваше добри резултати. Трябва да подчертаем, че докато не се върне спортът в училищата, много трудно ще правим кадри.
Не съм идвал да гледам волейбол в Добрич. Просто нямам интерес, даже не гледам и националното първенство, защото съм разочарован от това, което се прави с волейбола, казва с горчивина Румен Георгиев. Казал съм, че ако продължава така, дано не съм пророк, но волейболът ще се изравни по ниво и резултати с баскетбола.
Лошо централно ръководство, не говоря за Добрич, не познавам хората, които ръководят волейбол.
Апелът ми е само да се използват нашите кадри. Имаме много добри специалисти, а те, с изключение на Веселин Великов, който също е мой състезател и Петър Пенев, който пък израсна при мен, се чудя защо не се ползват нашите треньори да работят, а се търсят от вън.
Коментирайте
1 USD = 1.81448 BGN
1 GBP = 2.27277 BGN
1 CHF = 2.00003 BGN
