Евелина Ханджиева: Търсенето на възможности и творческият импулс никога не са ме напускали

20.03.2019 г. 10:48:29 ч.
/
Евелина Ханджиева: Търсенето на възможности и творческият импулс никога не са ме напускали
След 26 години като директор на Художествена галерия-Добрич, на Евелина Ханджиева и предстои да отстъпи поста. Вече има обявен конкурс от Община Добрич за директорското място на културната институция. Пред Медийна група „Добруджа” тя споделя за промените, проблемите, емоциите през годините.
 
- Г-жо Ханджиева, колко години управлявате Художествената галерия в Добрич?

От 1992 година. Много дълъг период, но пък много интересен. Това беше началото на 90-те години, които бяха  трудни, сложни, имаше смяна на системи, липса на информация. През годините нещата се променяха - с една пишеща машина в галерията, с множество проблеми по сградата. С годините нещата се променяха.
 - Как се промениха ? Какво оставяте на Вашия наследник?
Много неща се промениха и това е нормално. Промениха се технологиите. Днес всяко работно място е оборудвано с компютър. Галерията има сайт. Комуникациите са други. Галерията има два сайта, блог, фейсбук страница, детски сайт. В това отношение - по линия на този информационен и комуникационен канал, нещата са съвършено други. Промени се и нагласата на хората. Сега трябва да се състезаваме с всички информационни канали, които бълват визуална образност. Това също е промяна, която всички културни институции се стремят да преодоляват по някакъв начин. Не приканваме, провокираме и търсим възможности за реализация на различни проекти, за да разширим публиката от различни групи хора. Знаете, че моя гордост е акцентът работа с деца.  Имам предвид  „Работилницата за въображение” –инициатива, която работи десет години много успешно. Доказателство за това е и наградата, която получихме през 2017 година от Фондация „Америка за България”. Награда, която се нарича „В музея сме” и бе една от трите награди, връчени от фондацията в страната през тази година. Тази година също се работи по образователна програма, която, надявам се, да продължи да се развива и в бъдеще време.
Непрекъснато работим по различни проекти, които се финансират по различни начини и от различни места. Смятам го за наш принос в бюджетната сфера.
 - Как се обогатяваше фондът на галерията през годините? Има ли пари за откупки?
Това е болна тема. Тя се коментира от национални медии и колеги. Пари за откупки няма. В структурата на държавния бюджет няма параграф „Откупки” за музеи и галерии. Това е  жестоката истина. От години наред няма попълнения и не знам кога държавата ще обърне внимание на този процес. Това е държавна политика. След като за библиотеките има параграф „Нова литература”, то същата възможност трябва да съществува и за музеите, и галериите. Това все още не се случва и се надявам в бъдеще време държавата да промени това. Нашият закон, който е един от старите закони, и навремето се казваше Закон за паметниците на културата, а сега Закон за културното наследство, не регламентира това, не регламентира тази наша основна дейност -събирателската. А събирателска дейност само с дарения не се прави. Галерията трябва да има политика за откупуване на творби. Галерията разчита само на дарения.
- Които са чести, спорадични…
Не. Не са чести. През миналата година получихме едно дарение от проф. Стоимен Стоилов - една прекрасна голяма картина. Тази година, благодарение на проекта ”Сол за живите”, много от художниците - участници в изложбата, решиха да подарят свои произведения и се формира една колекция от рисунки. И други автори през годините са подарявали или отделни творби, или цели изложби.
- Какво не успяхте да направите за времето на Вашето управление?
Има един много сериозен проблем и той е свързан със сградата на галерията. Проблемите със сградата на галерията са много големи. Един сериозен проблем, който е свързан с нея, е водният тунел.  Аз като директор съм започнала с ремонт на тази сграда. И скоро подготвихме и предадохме друг проект за реставрационни и консервационни дейности по фасадата на галерията. След кота нула, има тунел, който преди години, преди реконструкцията на сградата, е бил функционален и неговата цел е била да извежда хората до градинката пред сградата на тогава Партийния дом. След реконструкция на площада той е срутен и сега е пълен с вода, която е около 1.20 м. Тази влага се просмуква, основите са каменни и стига до сутеренните помещения. И това прави невъзможно да се използват част от помещенията. Огромен проблем. Този тунел е в частта, в която галерията няма достъп. Той е за ползване на Общината. Необходим е огромен ресурс, за да се разкопае цялото пространство през градинките и площада, целия площад и да се открие причината. По мое настояване, преди години бе направено голямо проучване. Има доклад от фирма, която извърши геодезистки проучвания. Установи се, че има питейна вода. Надявам се някой ден да се намери финансов ресурс, за да се разреши. Защото ние търпим последствията на тези процеси.
 - Случва ли се дигитализацията на колекцията?
Друга болна тема е дигитализацията на колекцията. Още през 1994 година разработихме софтуерен продукт, който по-късно се оказа, че трябва да бъде уеб базиран, за да се използва за повече компютри. В това време излезе наредба за формиране на музейни фондове. Тя ни задължава  всички музеи и галерии да работят с единен софтуерен  продукт, който да  е одобрен от министъра на културата. Той трябва да бъде разработен, но това не се случва. Вече толкова години ние се опитваме да променим нормативната база с наши предложения за промяна. Всяка галерия да има право да си разработи такъв продукт по критерии, които са съвместими за всички галерии и музеи. Сега отново се събират предложения за промяна в тези нормативни документи. Имаме електронен каталог на всички творби, но това не е дигитализацията на фонда. Продуктът позволява да се правят зависими корелации между различните категории, много бързо да се откриват автори и творби по даден признак. Това е особеност, която позволява в научната обработка на фонда да имаш различни идеи, които да се  ползват от различни галерии. Една от нашите задачи е да работим съвместно с други галерии и връзката с тях да бъде много силна, да издирваме творби от автори, да правим общи изложби. Правим го, но това става по много бавен начин. Очакваме промени и в тази посока. Дано се случат.
- Какъв е интересът към посещения в галерията?
Интересът в годините е различен. Има една постоянна публика. Живеем във време, в което трябва да сме адаптивни към новите условия и да се стремим да се състезаваме, и конкурираме с другите културни институти, които са в онлайн пространството. Това, което правим, е да култивираме публика. Да пускаме децата те да отварят тази тежка и тъмна врата. Според мен, има и една психологична преграда от тази тежка тъмна врата. Хубаво е, че сега децата влизат и излизат свободно, работят, което води до промяна в нагласата. Вече не се счита, че галерията е затворено пространство, в което трябва да се стъпва тихо, а се чувстват свободно. Там те моделират, колажират, работят. Стана едно оживено пространство. Това е промяната в сравнение с предишните години. С отварянето на вратите на галерията, смятам, че децата с удоволствие влизат и ще влизат и в бъдеще, и ще водят и свои близки.
- Каква е спецификата в управлението на културна институция, каквато е Художествената галерия?
Спецификата е нормативно определена. Ние работим по закони, по наредби. И нашата мисия е тази да издирваме и да събираме произведения на изкуството, да ги обработваме и да ги реставрираме. Всичко това е част от нашата дейност, която е невидима. Нашата работа не са толкова изложбите, които правим, защото сме единственото професионално пространство за такъв род дейност. Музейната работа е по-друг вид дейност. Невидимата част остава зад стените на галерията. През годините сме реставрирали много творби, работили сме по различни проекти, които сме защитавали. Такава помощ за реставрация получавахме от швейцарската фондация  „Про Хелвеция“.
- Какво бяхте повече: директор или творец?
Не мога да разделя тази работа. Трябва да се спазват регламенти и да се дисциплинира човек в административно-финансовата дейност. Търсенето на възможности или творчески импулс в тази работа не ме е напускало. Доказателство за това са оценките, които получаваме за работата ни.
- На какво Ви научи тази работа?
Да бъда по-дисциплинирана в административно- финансово отношение, защото съм била художник на свободна практика. Тук се учиш да работиш в екип, да разпределяш дейности между хората, да им имаш доверие, да очакваш техните мнения. Благодарна съм на екипа, с който работих, защото без хората нямаше да се случи всичко това.
- Годините като директор какво бяха за Вас - шанс, тръпка, любов?
Едно много хубаво време, неусетно изминало, време на откривателство за мен. Откривах нови художници, нови творби. Всеки път, когато вляза във фондохранилище, виждах по нов начин работите там, много срещи с художници, срещи с колеги. Независимо от другите трудности и проблеми, изживяванията бяха много хубави. Това, което може да се продължи като добра традиция, са тематичните изложби, които се правят с творби от фонда, защото той  е много богат.
- Оттук нататък, какъв ще е пътят на Евелина Ханджиева?
Пътуване, работа в ателие и лични планове.
- Какво ще кажете на Вашия приемник?
Ще пожелая на добър час и че винаги ще се отзовавам  да помагам с това, с което мога да бъда полезна.
 

Коментирайте
Подобни новини
Венета Ненкова: Папа Франциск е духовният водач, който всеки един човек би искал да има
Венета Ненкова: Папа Франциск е духовният водач, който всеки един човек би искал да има
Галина Дурмушлийска: Всяко нещо, което е от любов, не става толкова бързо
Галина Дурмушлийска: Всяко нещо, което е от любов, не става толкова бързо
Димитър Маргаритов, председател на КЗП: Стремим се да запазим тенденцията за спад на нарушенията на пазара
Димитър Маргаритов, председател на КЗП: Стремим се да запазим тенденцията за спад на нарушенията на пазара
Детелина Симеонова: Вероизповеданията в България се употребяват за политически цели
Детелина Симеонова: Вероизповеданията в България се употребяват за политически цели



Яндекс.Метрика